Природна криза: Човекът заплашва 1 милион вида с изчезване

Хората опустошават околната среда с невиждани темпове, установява изследване от 1800 страници

От пчелите, които опрашват растителните култури, до горите, които задържат наводненията – докладът разкрива как хората опустошават самите екосистеми, подкрещящи човешките общества. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Природна криза: Човекът заплашва 1 милион вида с изчезване

От пчелите, които опрашват растителните култури, до горите, които задържат наводненията – докладът разкрива как хората опустошават самите екосистеми, подкрещящи човешките общества. Снимка: ЕПА/БГНЕС

По суша, по вода и в небето – опустошителното въздействие на човека върху природата е безпощадно изложено в нов доклад на ООН. Според него един милион животински и растителни вида в момента са застрашени от изчезване, пише Би Би Си.

Природата навсякъде се „свива“ със скорост, невиждана до момента, а нашите нужди за все повече и повече храна и енергия остават основни движещи сили. Тези тенденции може и да бъдат преустановени, твърди се в изследването, но ще е нужна „трансформативна промяна“ във всеки аспект на взаимодействието на човека с околната среда.

От пчелите, които опрашват растителните култури, до горите, които задържат наводненията – докладът разкрива как хората опустошават самите екосистеми, подкрещящи човешките общества.

Изготвянето на оценката е отнело три години и се основава на над 15 000 изследвания. Автори са Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги. Общият обем на доклада е 1800 страници.

Краткото 40-странично резюме, представено в Париж в понеделник, е може би най-силното обвинение за това как хората се отнасят към единствения си дом, допълва британската медия. Според доклада, въпреки че Земята в исторически план винаги е страдала от действията на човека, за последните петдесет години драскотините са се превърнали в дълбоки белези.

Световното население се е удвоило от 1970 г. насам, световната икономика е нараснала четири пъти, а международната търговия е отбелязала десетократен ръст.

За да се изхрани, облече и зареди с енергия този процъфтяващ свят, горите са „прочистени“ с изумителни темпове, особено в тропическите райони. Между 1980 и 2000 г. са изгубени 100 милиона хектара тропически гори, основно заради едро животновъдство в Южна Америка и насаждения на палмово масло в Югоизточна Азия.

Още по-лошо от горите са влажните зони, като едва 13% от съществуващите през XVIII в. са налични и през 2000 г. И градовете рязко се разширяват – урбанизираните райони са удвоени спрямо 1992 г.

Цялата тази човешка дейност убива видовете повече отвсякога. Глобалната оценка сочи, че средно 25% от животните и растенията в момента са застрашени. Тенденциите в популациите на насекомите не са известни, но бързото им намаляване на някои места също е старателно документирано.

Всичко това подсказва, че около един милион вида са изправени пред изчезване до няколко десетилетия – унищожение, което е десетки до стотици пъти по-мащабно от средното за последните десет милиона години.

„Документирахме наистина безпрецедентен спад в биоразнообразието и природата, това е напълно различно от всичко, което сме наблюдавали в човешката история – коментира д-р Кейт Брауман от Университета в Минесота и един от авторите на доклада. – Когато съпоставихме всички данни, просто бях шокирана да видя колко крайно е намаляването на видовете и приноса на природата за човека.“

Докладът очертава и друга тревожна тенденция – разграждането на почвите е по-бързо отвсякога. Резултатът е, че производителността на земната повърхност е намаляла с 23%.

Ненаситността на човешката цивилизация произвежда и планини от отпадъци. От 1980 г. насам пластмасовото замърсяване се е увеличило десетократно. Всяка години изхвърляме в Световния океан и по 300-400 милиона тона тежки метали, разтворители, токсични утайки и друг опасен отпадък.

За всичко това има редица преки фактори, основен от които е промяната на земеползването. Това по същество означава заменянето на пасищата с интензивни култури, както и на древните гори с плантации или „разчистването“ им за земеделски цели. Това се случва в много части на света, особено в тропиците.

От 1980 г. повече от половината от ръста в земеделието е за сметка на непокътнати до момента гори.

Подобена е ситуацията и с моретата. Само 3% от водите по света се описани като свободни от човешки натиск през 2014 г. Живите коралови рифове пък са намаляли двойно за последните век и половина.

Като се има предвид всичко това, налице е и увеличаване на търсенето на храна от все по-голямото население – и по-специално на търсенето на месо и риба.

„Употребата на земята сега се очертава като основен двигател на колапса на биологичното разнообразие – посочва Ян Лоран, един от авторите на доклада. – 70% от селското стопанство е свързано с производството на месо. Време е да преразглеждаме дела на месото и млечните продукти в диетата си.“

Други ключови фактори са ловът, климатичните промени, замърсяването и инвазивните видове. А фактът, че много от тях работят заедно, само влошава ситуацията.

„Никоя предишна оценка не е разглеждала в такъв мащаб едновременното предизвикателство по защитата на природата, поддържането на Световния океан, изхранването на планетата, снабдяването с енергия, както и смекчаването на климатичните промени… това е най-изчерпателният доклад по темата“, заявява д-р Кай Чан от Университета в Британска Колумбия, Ванкувър.

Имаме ли шанс?

Всичко зависи от това какво ще предприемем.

Авторите на изследването разглеждат редица сценарии за бъдещето, включително обичайни бизнес практики и варианти, основаващи се на по-устойчиви практики.

Но в почти всички случаи негативните тенденции ще продължат до 2050 г. и отвъд.

Единствените варианти, които не водят към екологична катастрофа, включват онова, което учените наричат „трансформираща промяна“.

Изследването не казва на правителствата по света какво да правят, но им дава някои доста силни подсказки.

Една от големите идеи е да се откаже светът от „ограничената парадигма на икономическия растеж“. Това би означавало да не се смята вече БВП за ключова мярка за икономическо богатство, а вместо това да се търсят по-холистични подходи, които обхващат качеството на живота и дългосрочните ефекти.

Учените твърдят, че традиционното ни разбиране за „добро качество на живот“ включва увеличаване на потреблението на всяко ниво. И това трябва да се промени.

По същия начин е нужна промяна, когато става въпрос за финансови стимули, увреждащи биологичното разнообразие. Най-важното е правителствата да спрат разрушителните субсидии, включително за изкопаеми горива и промилени риболов и селско стопанство. Тези неща, сочат изследователите, водят до ограбване на сушата и океана за сметка на здравословната и разнообразна среда, от която зависят милиарди жени, деца и мъже днес и в бъдеще.

„Трябва да защитим половината планета до 2050-а, с временна цел от 30% до 2030-а – обединяват се авторите на доклада. – Тогава трябва да възстановим природата и да стимулираме иновациите. Само така ще оставим на бъдещите поколения здрава и устойчива планета.“

ДС