Пришествието на нова тоталитарна епоха в руската култура

Въпросът накъде се движи руската култура в условията на война, санкции и морална нестабилност в страната е от особена важност. Културата като посланик на руските ценности винаги е изпълнявала безупречно ролята си и е служила като визитна картичка на една в същността си неопознаваема страна. Русия в съзнанието на европееца е Путин, но и Достоевски, Пушкин, Нуреев, Плисецкая, Ахматова, Бунин… Това противоречие днес се усеща особено силно.

В разсъжденията си за бъдещето на руската култура вътре и извън страната е по-добре да се позовем на самите руснаци, на хората, които създават и разпространяват тази култура. Опозиционният сайт „Медуза“ е събрал мнения от културни експерти и творци. Предлагаме ви пълен превод на техните изказвания.

Александър РОДНЯНСКИ, кинопродуцент:

Да започнем с това, че киното по дефиниция е индустрия универсална и транснационална. Днес тя съществува основно в бизнесмодел и предполага използване на филмите на много територии. Така е устроен този свят и благодарение на това у нас се появяват филми, снимани в други страни. През последните години много се борихме руските филми да изминат своя път и да попаднат при зрители от други страни.

Съвременното кино е доста скъпо удоволствие. Всичко, което масовата аудитория обича – атракционно кино, филми със спецефекти – изисква големи разходи. Те се компенсират и възвръщат единствено благодарение на разпространението на филмите на множество географски и технологични платформи. Географски платформи наричаме териториите на страните, където филмите излизат на голям екран, технологични са стрийминговите и телевизионните канали.

Днес и двете платформи са затворени до границите на Руската федерация. Това означава, че киното, ако говорим за бизнес модела му, ще се съсредоточи върху държавните пари, които ще финансират съществуването на индустрията. А независимото кино, което и без това у нас се развиваше не с темповете, с които ни се иска, ако изобщо оживее, ще се ограничи до производство на евтини жанрови филми, които ще могат да се излъчват на територията на Русия, но не и отвъд пределите ѝ.

Невъзможно е да си представим, че днес ще се харчи много за авторски филми. А и авторското кино по дефиниция предполага определена свобода на отношенията с реалността. Има много социално-критически филми в този сегмент. Те по принцип отразяват гледната точка на своите автори. Трудно е да си представим, че този сегмент ще се развива у нас.

Това, което се случва днес, е категорична стъпка към дълбокото минало. Направена, след като руското кино изпробва себе си в различни лица и започна да прави сложни, високотехнологични и ориентирани към различни аудитории филми. Разбира се, индустрията ще се свие: по-малко филми, по-малко пари, по-малко възможности. От гледна точка на съдържанието изобщо не знам какво ще става. Днешното състояние на нещата по отношение на медиите предполага, че ще се пуска твърде далечно от реалността кино. Или кино, илюстриращо основната идеологическа линия.

Що се отнася до кината, то 75% от оцеляването им беше за сметка на голямото американско кино. И за да продължат да съществуват, трябва да бъдат поддържани с държавни усилия. Доколко това ще стане, не е ясно. По-сложно е от времената на Ковид. Тогава кината трябваше да издържат до края на ограниченията. Когато хората се върнаха в кинотеатрите, излязоха „Джеймс Бонд“, „Дюн“ – основните филми, които позволиха на салоните да оцелеят. Преди Нова година като правило излизат няколко добри руски филма, но това е единственият период, когато се гледат повече. Нататък цялото разпространение се издържа от Холивуд. Ако го няма, този сегмент умира.

Сега ще показват старо руско кино, като „Брат“, ще пуснат отново скорошни филми, кинотеатрите ще се опитат да показват кино от тези страни, които не са спрели достъпа до филми. Но като цяло за кината това е трагедия. Те ще могат да оцелеят само при много голяма и редовна помощ от държавата, докато санкциите продължават.

За стрийминг е трудно да се говори, защото още не се е слегнал прахът. Неясно е например как ще функционира един от основните стрийминг сървъри „Окко“ и как ще се промени стратегията му на фона на санкциите към собственика му – „Сбербанк“. Има значение и това, че хората имат все по-малко пари. До неотдавна всички стрийминг платформи бяха в конкуренция за платения абонамент. Имахме богат пазар и очаквахме, че конкуренцията ще доведе до консолидация, конвергенция, поглъщане и изкупуване. Но сега ситуацията, разбира се, ще се промени.

За разлика от киното обаче руските сериали са по-популярни. Тук ситуацията не изглежда толкова тежка. Руски сериали ще се произвеждат, но много по-малко и много по-евтини. Стрийминг платформите, мисля, ще издържат и в тях ще се съсредоточат най-добрите възможности на руската киноиндустрия.

Дмитрий ГЛУХОВСКИ, писател:

Като си дадем сметка, че за киното вече „дойдоха“, после „дойдоха“ за театъра, а дълго преди това „дойдоха“ за телевизията, логично е да се предположи, че много скоро ще „дойдат“ за литературата. Единственото, което предпазваше литературата от държавната цензура и посегателствата от властта, беше неголямата ѝ електорална значимост. Просто книги в нашата страна четат много по-малко хора, отколкото гледат телевизия или кино.

Литературата е оставена сама на себе си. Имаше автори, рядко критикуващи властта, които не можеха да бъдат издавани в Русия, но това бяха единични случаи. Разбира се, има и списък с екстремистка литература, забранена на територията на Руската федерация. Но широка държавна цензура в литературата досега нямаше. Тъй като ситуацията върви с гигантски крачки към фашистка литература, логично е да се предположи, че нивото на търпение към инакомислието на пишещите, а не само на снимащите хора, в тази версия на путинизма ще бъде нулево.

Мисля, че ще се появи списък на автори (може би неофициален, а може би и публично огласен), чиито книги не може да бъдат издавани. Напълно допускам, че това може да се случи, защото всичко, което става днес в обществения и публичния живот, от една страна е пример за безпрецедентна цензура, а от друга страна носи явните признаци на кампанийност.

Някой няма да може да издаде книга, но книжният бизнес остава много важен – той плаща данъци на държавата и в по-голямата си част се контролира от лоялни на държавата хора, които освен това зависят финансово от него. Затова от издателствата може да се очаква отстъпчивост и сговорчивост по отношение на властта.

Развлекателна литература ще може да се издава винаги. Друг проблем е, че някои западни автори превантивно прекъсват договорите си и така изразяват несъгласието си с това, което Русия върши в Украйна. Стивън Кинг не е единственият автор, който се отказа от сътрудничество с руските издателства. Достатъчно масов бойкот обявиха скандинавските автори. За тях въпросът за морала и аморалността в поведението на руската държава и официални лица на международната сцена е важен фактор за приемане на решение на какъв точно пазар да присъстват.

Към бойкота на Стивън Кинг вероятно ще се присъединят и други чужди автори. Стивън Кинг миналата година беше най-издаваният автор в Русия. В страната бяха отпечатани и продадени 1,1 млн. бройки от неговите книги. За издателствата това е много важен елемент от търговския им успех. Ако други такива имена си тръгнат от Русия, това ще се отрази на популярността на останалата част от сегмента. Много хора идваха в книжарниците заради Кинг и по пътя си взимаха и нещо друго. Да се говори за заместване на Кинг с вътрешна продукция от руски автори не може да става и дума. По-скоро в интернет ще се появят пиратски версии.

Малките издателства в последно време са подложени на много сериозен пазарен натиск. Течеше окрупняване на издателския пазар с фактическо образуване ако не на монополисти, но на двама много големи играчи – групата „Олма“ и издателската група „АСТ Ексмо“, която погълна маса средни и дребни играчи. Днес може да се говори за фактическа монополизация на издателския бизнес у нас, което значително облекчава контрола над това, което ще се издава в страната. Възможно е да се образува някакъв литературен „прозорец“, в който Следственият комитет или администрацията на президента ще изпращат списъци кого може и кого не може да издават. Може би рисувам твърде апокалиптичен сценарий, но от друга страна това, което става у нас със западните социални мрежи и последните независими медии, ни принуждава да си представяме наистина мрачни варианти.

Засега е трудно да се предскаже какво ще се случва с цензурата. Всичко зависи от това колко далеч и колко бързо ще стигне Русия по пътя на тоталитаризма. Тоталитарните държави не могат да си позволят съществуване на алтернативно мнение в публичното пространство, затова е логично да се предположи, че Z-версията на Русия ще се заеме с изкореняването на всяка проява на независимо мнение, на алтернативно обществено мнение в обществено-публичното пространство. Съответно, ще има някакви опити да се въведе цензура, но не е ясно дали тази отговорност ще бъдсе възложена на самите издателства или ще има някаква административна комисия при президента, която ще се занимава с това.

Що се отнася до новата епоха на самиздата, тя вече започна. Има немалко онлайн ресурси, които предлагат и дават възможност на авторите да публикуват и онлайн, и на хартия ограничен тираж. Всички тези системи доста активно се монетизират, така че вероятно и за тях скоро „ще дойдат“ големите издателства. Много играчи специално за това изграждат своите системи – с надежда, че ще ги продадат. Но никой не пречи на начинаещите автори да публикуват романите си безплатно, както някога направих и аз.

Ние с вас сме свидетели на пришествието на нова тоталитарна епоха. Верятно по цензурните ограничения, които ни заливат и ще ни заливат и в бъдеще, тя напомня 20-те години на ХХ век. Тогава над литаратурата беше наложен доста плътен цензурен контрол, тя бе взета под крилото на държавата и оттогава така или иначе си стои под него. Последните 30 години бяха свободни времена за литературата, но очевидно приказката свърши.