„Приветстваме китайските цензори, обичаме парите повече от демокрацията!“

Китайските власти не харесаха епизод от „Саут парк”, в който бащата на един от героите е подложен на принудителен труд и превъзпитание в китайски затвор. Епизодът от миналата седмица, озаглавен „Band in China“, което звучи като „Banned in China“ (Забранено в Китай), се подиграва на китайските цензори и американските фирми, които се огъват пред тях, за да ги умилостивят. Но създателите на анимационния сериал Мат Стоун и Трей Паркър не са първите пострадали от цензурата на Китайската комунистическата партия, съобщава Би Би Си.

„Подобно на N.B.A., ние приветстваме китайските цензори в нашите домове и сърца – отговориха иронично на Пекин Стоун и Паркър. – Ние също обичаме парите повече от свободата и демокрацията.“

В повечето страни, поне официално, цензурата е забранена. В Китай е обратното – там законите за цензурата са всеобхватни и имат широко приложение. В Китай се забранява много (повече дори отколкото във Фейсбук) – от анимационни и приказни герои до цели тв шоута и спортни предавания. А темите, подлежащи на заглушаване, стават все повече.

Понякога дори не е ясно какво е причинило забраната на някой филм. През 2010 г., когато „Аватар” шестваше триумфално по цял свят, китайските власти са спрели 2D версия на филма. Местните критици решиха, че проблемът е между паралелите в сюжета на филма и политиката на масови принудителните изселвания в Китай. Прожекциите на 3D варианта обаче не бяха забранени и „Аватар” стана най-касовият филм в страната.

През 2016 г. Китайското бюро за цензура обяви някои нови насоки в дейността си, които включват и забрана на произведения, в които личи „явно възхищение от западния начин на живот”. Под ножиците на цензурата попаднаха разколът, хомосексуалността и пътуванията във времето.

През 2015 г. всички появи и споменавания на Мечо Пух (и неговите приятели) в социалните мрежи бяха блокирани, след като мем, който оприличаваше председателя на ККП Си Дзинпин на любимия плюшен герой (а Обама – с Тигър) стана неочаквано популярен. Неоторизирана гангстерска версия на друг любим анимационен герой – Прасето Пепа, също се оказа проблематична. В резултат филмчетата с оригиналното прасе бяха изтрити от най-популярната китайска платформа за кратки анимации.

Вече е обичайна практика филмите, разпространявани в Китай, да се подлагат на отделен монтаж, така че да отговарят на условията на китайската цензура. През 2018 г. например, в хита „Бохемска рапсодия” китайските зрители не видяха нито сексуалната ориентация, нито склонността на Фреди Меркюри към забранени субстанции.

Нещо повече – специално за китайската публика, освен че се трият сцени, понякога се добавят и нови. В интернет може да се види една такава, в която китайски лекар спасява живота на главния герой в „Железния човек 3”. (Това обаче е по-скоро обратна цензура – китайските власти са лишили от тази история не собствената си публика, а целия останал свят.) Ако този процес стане редовна практика, тя ще е съществен принос към де-глобализацията.

През октомври 2019-а китайските държавни медии блокираха излъчването на баскетболните мачове от NBA, защото Дарил Мори, мениджърът на „Хюстън Рокетс” бе подкрепил протестиращите в Хонг Конг на страницата си в Туитър. Веднага след забраната и критиките от NBA, Мори изтри туита си. И се извини на Китай:

„Винаги съм ценил подкрепата на китайските фенове и се надявам, че тези, което се разстроиха, знаят, че не съм искал да ги засегна – написа мениджърът. – Нищо лично – просто бизнес.“

В цензурирания 299 епизод – втори от сезон 23 на „Саут парк” от 2 октомври Ранди попада в препълнена килия в китайски затвор и се заговаря с Мечо Пух и Прасчо, които също са там.

„Някои говорят, че Пух приличал на техния президент, така че сега сме забранени в Китай“, казва Прасчо в анимационния сериал.

Мемът, в който Си Дзинпин и Барак Обама бяха сравнени с Мечо Пух и Тигър, е популярен в социалните мрежи от 2013 г. А след забраната стана още по-популярен.

Според „Дедлайн”, следващият епизод 300 (който няма да е достъпен в Китай) съдържа специални послания за китайските власти.

Туитър и Фейсбук са недостъпни за повечето потребители в Китай, Гугъл е блокиран, през май Уикипедия обяви, че всички версии на нейния сайт също са недостъпни в социалистическата република.