Призив за незабавното уволнение на директора на Национален фонд „Култура”

Артисти от независимия сектор подписаха открито писмо с настояване да бъде незабавно уволнен директорът на Национален фонд „Култура“ Сава Драгунчев. Писмото е адресирано до министър-председателя, вицепремиера, министъра на културата, Министерски съвет и Комисията по култура в парламента.

„Действията на директора на фонда напомнят за репресивните методи на едно отминало тоталитарно управление, и ако той смята да ги прилага в демократична и автономна структура като НФК, ще бъде пагубно не само за Фонда, но и за целия сектор, а по този начин и за цялото общество“, казват независимите представители на културния сектор в писмото си.

Поводът за емоционалното, но и обосновано настояване на артистите, е според тях недопустимото и „грубо погазване на основни морални ценности, злоупотреба със служебно положение с цел дискредитиране и всяване на страх сред културните организации и артистите, изнасяне на невярна информация в обществени медии, въвеждане на дискриминационни правила за допустимост в програмите на фонда“. Подписалите писмото твърдят, че действията на директора и юридическия консултант към НФК уронват престижа на институцията и поставят под заплаха нормалното съществуване на свободната творческа сцена.

Подписи под откритото обръщение са поставили повече от 50 изявени независими културни дейци, сред които имена като Здрава Каменова, Касиел Ноа Ашер, Марий Росен, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и много други. Сред тях е и Весела Кондакова, която бе зам.-министър на културата, когато бе назначен Драгунчев. Творците са пуснали онлайн и петиция за отстраняването на директора на Фонд „Култура“.

Предлагаме ви да прочетете всички аргументи на представителите на независимата културна сцена:

Открито писмо

Уважаеми дами и господа,

Пишем това писмо с висока степен на загриженост за българската независима сцена. Повод за нашата тревожност дава поведението на административното ръководство на Национален фонд „Култура“ и основно на неговите директор и юридически консултант. Друг повод за тревога е, че Управителният съвет не съумява да защити правата на най-уязвимия сегмент на културната карта в България – независимата творческа сцена, чиято устойчива подкрепа и развитие би трябвало да е една от основните цели на този фонд.

Свидетели сме на грубо погазване на основни морални ценности, злоупотреба със служебно положение с цел дискредитиране и всяване на страх сред културните организации и артистите, изнасяне на невярна информация в обществени медии, въвеждане на дискриминационни правила за допустимост в програмите на фонда. С всичко това сериозно се уронва престижа на Националния фонд „Култура“, а нормалното съществуване на свободната творческа сцена е поставено под сериозна заплаха, да не говорим на нейното развитие, което на практика се възпрепятства.

Затова настояваме за среща на представители от независимия културен сектор с министъра на културата г-н Кръстев, министър-председателя акад. Николай Денков и вицепремиера г-жа Мария Габриел. Както и за незабавна реакция и засилено внимание към начина, по който оперира Националния фонд „Култура“ и изпълнява своята мисия и цели.

Както може би сте запознати от различни медийни публикации, фондът е предприел действия по унищожаването на една културна организация, като едновременно с това от няколко месеца провежда политика на цензура и „сплашване“ на отделни творци, застанали с имената си в подкрепа на тази организация. Става въпрос за случая с Организация „36 маймуни“ и опита на НФК да наложи връщане на пълния размер на финансиране на организацията по две големи програми възлизащо на 182 085 лв. и лихви в размер на 3985 лв., като обвинението към артистите е, че не била упомената подкрепата на НФК в публикации в медиите и социалните мрежи, като голяма част от въпросните публикации дори не са на самата организация. Другото обвинение е, че има неизпълнение на съдържателната част от проект, състоящо се в организиране на едно от представленията в „тесен котериен кръг“. Може да обърнете внимание, че няма обвинение по целта на съществуването на една културна организация – създаването на творчески продукт. Организация „36 маймуни“ е една от утвърдените в последните десетилетия не само на българските, но и на международните сцени. Този казус е наистина абсурден. Надяваме се съдът да разреши този случай мъдро, в полза на българската независима сцена и респективно в полза на цялото общество. Недопустимото в случая е поведението на директора на фонда и негативната тенденция, която той налага в управлението му, тъй като, за съжаление, това съвсем не е единственият пример за административен произвол в ущърб на работата на подкрепените от фонда организации.

Ето какво имаме предвид:
1. Той грубо нарушава чл. 1 и чл. 24 ал.3 от ЗЗРК, като вместо да се грижи за закрилата и развитието на културата, и да подпомага „културната дейност и творци“, той прави тъкмо обратното, като изисква сума, непосилна за една организация, и така разрушава възможностите тя да извършва културна дейност.
2. Директорът на фонда задава изключително лоша тенденция във взаимоотношенията между бенефициерите и Фонда, като чрез своите действия фатално омаловажава и обезценява творческите усилия и труд на екипите, създаващи творчески продукти. В упоменатия случай искането на цялата сума по проекта, означава, че едно отбелязване на логото на Фонда е по-важно от работата на всички артисти (режисьор, актьори, музиканти, художници и др.), както и от цялата организационна работа, и от самия творчески продукт или художествено произведение. То тогава следва да мислим за оповестяването на финансовата подкрепа от фонда като някакъв вид рекламна дейност на една административна организация, която рекламна дейност е по-важна от творческата дейност на бенефициерите на същия този фонд. По този начин отново се потъпква закона, който е създаден не за реклама на държавни структури, а за „ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА“. Тук опасността не е само за организация „36 маймуни“, а за целия сектор. Може да си представим какви последствия може да доведе такава обърната ценностна пирамида? С оглед на това следва да мислим, че директорът на фонда, неговите експерти и управителният съвет, които допускат това унизително за творците поведение, са или недостатъчно компетентни, или водят политика на дискриминация и умишлено унищожаване на конкретни участници в културния живот на страната.
3. Чрез търсене на съдебна отговорност за неща, които се явяват странична и допълваща част на реализирането на културни продукти, се създава благоприятна почва за корупция и цензура, чрез страх от съдебно преследване за всяко нещо, което прецени еднолично директорът на Фонда.
4. Директорът на Фонда си позволява да си служи с лъжи, за промяна на общественото мнение в своя полза. В интервюто си за предаване „Хоризонт до обед“ по БНР той заявява, че е завел дела срещу 18 организации и че „когато НФК завежда дело, той го печели“. Но истината се оказва друга. За 2023 година до момента на интервюто, в което той се „хвали“ с този факт, се откриват 5 заведени дела от НФК, от които е излязло решение на съда само за едно и фондът го е загубил и е осъден да плати разноските. Още едно невярно твърдение е, че Фондът е предоставил на бенефициери на Фонда два месеца да коригират установени пропуски на логото на техни публикации, а те са отказали. Това не отговаря на истината. След цялата невярна информация, която г-н Сава Драгунчев изнася в публичното пространство и след нейното разобличаване, той не само не поднася извинения, а продължава с порочната политика на управление на фонда, като УС на НФК, от друга страна, бездейства и се превръща неволно в негов съучастник.
5. Управителният орган на НФК грубо нарушава чл. 2, ал. 1 от ЗЗРК, чрез недопустимо преследване на други артисти, които открито са заявили подкрепата си за „36 маймуни“. Това е цензура, която е забранена със закон и е едно от поредните безобразия в управлението на НФК.
6. В опит да демонстрира нарушение в съдържателната част по проект на „36 маймуни“, директорът на фонда си позволява да нарече сцените на РЦСИ Топлоцентрала „тесен котериен кръг“. От една страна, това говори за липса на експертиза и отсъствие на компетентност от страна на директора, както и негативно отношение спрямо независимите творчески организации, много от които работят на тези сцени. От друга страна, отново се създава предпоставка за цензура и нарушаване на чл. 2, ал. 1 от ЗЗРК, като всеки кандидат за финансиране, който е написал, че ще развива „нови публики“, би бил заплашен от преследване, освен ако не търси новите публики направо на стадион, защото може да се окаже, че всяка зала е твърде малка за заложеното в съдържателната част.

Действията на директора на фонда, напомнят за репресивните методи на едно отминало тоталитарно управление и ако той смята да ги прилага в демократична и автономна структура като НФК, ще бъде пагубно не само за Фонда, но и за целия сектор, а по този начин и за цялото общество. За да спрем навреме тази тенденция и за да се спаси независимият културен сектор, настояваме компетентните институции да предприемат извършване на следните действия:

1. Незабавно отстраняване на директора на фонда и юридическия съветник на фонда.
2. Разработване на ясни критерии за качества и експертиза при избиране на бъдещите членове на УС на НФК. Прозрачна процедура за номинации и избор, въвеждане на открит конкурс и мандатност за директора с изисквания за необходимите за тази институция компетенции, социални умения и морални качества.
3. Разработване на ефективен механизъм за защита на бенефициерите от административен произвол.
4. Разработване на ефективен механизъм за защита от цензура.
5. Разработване на механизъм за регулярен диалог между ръководството на фонда и културните оператори и артисти.
6. Анализ на ползите/вредите при разработването на условията; оценяването и усвояването на средствата в различните конкурсни програми, базиран на обратна връзка, получена от бенефициерите и публиките.

Време е за действие в името на закрилата и развитието на един от най-уязвимите и прогресивни за съвременната българска култура сектори – независимата творческа сцена и артистите на свободна практика.