Написан в най-голяма секретност, опорочен предварително от война за наследство, охулван от шведската интелигенция, четвъртият том на „Милениум” се появи на 27 август в около тридесет страни.
В основата на този нов литературен скандал е моралното и финансово наследство на шведския писател и журналист Стиг Ларшон, починал от инфаркт през 2004 г. Той не доживя феноменалния успех на творбата си – 80 милиона продадени екземпляра от книгата и много филмови адаптации. А четвъртият том е написан от друг автор – Дейвид Лагеркранц, в грижливо пазена атмосфера на тайнственост, пише френският „Монд“.
Пълна секретност
Издателството „Норстед” направи и невъзможното, за да не се появят никакви страници преди официалната поява на книгата.
„Не сме забравили как през 2014 г. „Сони Пикчърс” станаха жертва на пиратство, затова взехме мерки да не пострадаме и ние”, обясни пред АФП говорителят на издателството Линда Алтров Берг.
За целта Дейвид Лагеркранц е работил на два компютъра – единият, свързан с интернет, за необходимите справки, а другият – изолиран от „пространството”, за да се предпази от всякакъв риск от пиратство. Пред „Льо Поан“ той твърди, че е използвал „кодов език” при размяната на sms-и с издателя.

Дейвид Лагеркранц е работил на два компютъра – единият, свързан с интернет, за необходимите справки, а другият – изолиран от „пространството”, за да се предпази от всякакъв риск от пиратство.
След като текстът бил готов, само няколко човека са имали достъп до ръкописа – и то след като са подписали договори за конфиденциалност. Книгата е била изпратена по куриер до преводачите и чуждестранните издателски къщи – възможността да се използва електронна поща е била напълно изключена. Самите преводачи са били принудени да работят на несвързани с интернет компютри. Така плановете им успяха напълно – никаква информация относно съдържанието на тома не се прокрадна никъде до самия ден на неговото публикуване.
„Тези условия оскъпиха проекта”, подчерта говорителят на издателството.
Но самото медийно отразяване на тези условия за сигурност, твърде умело режисирано, също се вписва в изискванията за една успешна рекламна кампания, засилвайки интереса около публикацията на книгата.
Ако е несъмнено, че тези сложни маневри ще увенчаят с печалба издателството, то те сериозно раздразниха литературните критици – разочаровани, че са лишени от всякаква информация за книгата преди излизането й. Само на неколцина журналисти бе разрешено да прочетат 500-те страници на тома преди четвъртък, останалите трябваше да се задоволят с кратко резюме на историята.
По този повод датският ежедневник Politiken отказа интервю с автора под претекст, че журналистът от редакцията не е имал възможност да прочете предварително книгата.
„Обикновено не разговаряме с автора преди да сме се запознали с книгата му. Ние считаме, че това е част от професионалната ни етика”, обясни редакторът на културната рубрика на Politiken Джек Щайн Педерсен пред шведското радио SR.
Гледна точка, която се споделя и от самия автор. В интервю пред шведския ежедневник Göteborgs-Posten Дейвид Лагеркранц нарече ситуацията „абсурдна”:
„По този въпрос аз съм на страната на журналистите, аз самият съм бил репортер и знам какво е да си от другата страна на бариерата.”
Войната за наследството
Тези полемики стават част от конфликта, който гори от няколко години сред близките на автора на първите три тома – Стиг Ларшон. Бившата му спътница в живота Ева Габриелсон, с която той живя трийесет години до самата си смърт, беше лишена от наследство под претекст, че двамата не са имали официален брак. Бащата и братът на писателя – Ерланд и Хоаким Ларшон, са официалните му наследници и те се възползваха щедро от плодовете на успеха на трилогията „Милениум”.

Ева Габриелсон, с която Стиг Ларшон живя 30 г. до самата си смърт, беше лишена от наследство под претекст, че двамата не са имали официален брак.
Въпреки многобройните опити за постигане на разбирателство със семейството на Стиг Ларшон, Ева Габриелсон не успя да намери общ език с роднините му. В интервю пред „Льо Монд”, тя обясни подхода си:
„Настоявам, защото не обичам недоизказаността – искам единствено управлението на моралните права върху творчеството на Стиг, за да не се превърне то в индустрия. Никога не съм искала да притежавам самите права.”
Обявявайки се срещу публикуването на четвъртия том на „Милениум”, тя разкрива простата търговска операция:
„Предполагам, че „Норстед”, шведският издател отчаяно се е нуждаел от пари, въпреки огромните печалби, които му донесе „Милениум”… Обясняват, че героите трябва да продължат да живеят, но това са глупости, всъщност става въпрос за пари. Всичко е много просто – имаме една издателска къща, която се нуждае от пари, и един писател, който не може да направи нищо друго, освен да препише от другия”.
Семейството на Стиг Ларшон оповести, че ще внесе своята част от приходите изцяло в полза на антифашисткото списание „Expo“, създадено от Стиг Ларшон.
Ева Габриелсон изказа съжаление и, че именно Дейвид Лагеркранц е бил избран за да състави настоящия том. Произлязъл от заможна среда, казва тя, той няма нищо общо с Стиг Ларшон – боец от крайната левица, антифашист и от провинциално семейство.
„Сърцето ми кърви за нея и за всичко, което преживя – отговори Дейвид Лагеркранц, – но няма никакъв смисъл да ме превръща в клише заради факта, че произлизам от хубав квартал”.
Много хора в Швеция се присъединиха към борбата на Ева Габриелсон и призоваха към бойкот на четвъртия том на „Милениум“. Шведската писателка Кристина Олсон също окачестви издаването на книгата като „отвратително”, а в шведския ежедневник Dagens Nyheter приятели от детинство на Стиг Ларшон нарекоха деянието „плячкосване на един гроб”.
В своя защита издателят каза, че паметта на Стиг Ларшон не е накърнена. Според „Норстед“ Дейвид Лагеркранц е само един „черноработник, който е имитирал гласа на Стиг”, а книгата си остава на Стиг. Колкото до обвинението, че се интересуват само от печалбите, Линда Алтров Берг отговори:
„Всяка издателска къща в света публикува книги, за да печели пари. Издателствата не са благотворителни институции”.
От „Норстед” твърдят, че още не са обмисляли идеята за пети том. Междувременно 2,7 милиона екземпляра от четвъртия том вече бяха отпечатани.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение