Призна ли наистина Уайнстийн, че е раздавал роли срещу секс?

Първото интервю с Харви Уайнстийн (което се оказа не интервю, а „приятелска среща“) предизвика скандал и бе последвано от опровержение (на едно изречение) и извинение от автора. Но въпреки това продължава да стои в сайта на „Спектейтър“.

Вижте още: СКАНДАЛ С ПЪРВОТО ИНТЕРВЮ НА УАЙНСТИЙН СЛЕД СЕКССКАНДАЛА

Текстът не е дълъг. Като махнем спомените за миналото величие и детайлите за настоящия офис на Уайнстийн – „по-малък от предишния“, и външния вид на продуцента – „малко по-блед от обикновено“, научаваме, че някои неща не са се променили – „до него, както винаги има хубава секретарка“, не остава много за четене. Таки (както се подписва Панайотис Теодоракопулос) много скоро осъзнава за какво го е повикал Уайнстийн. И то никак не прилича на „приятелска среща“ – поне от страна на Уайнстийн:

„Харви ми изложи своята версия за обясненията на Роуз Макгауън [една  от най-непримиримите жертви на Уайнстийн] относно естеството на отношенията между Азия Ардженто – друга жена, която твърди, че е жертва на Харви – и Антъни Бурдейн…“.

Тук ние ще спестим на читателите конкретните описания на Уайнстийн за интимния живот на неговите обвинителки, който някак си би трябвало да го оневини, и ще преминем направо към заключенията на Теодоракопулос:

„Харви скицира тази изкривена история и на мен нямаше как да не ми дожалее за него. Той – ако трябва да използвам това ужасно клише – се опитва да се хване за сламка“.

Според автора, „когато си на 66 години и в не много добро здраве, дори пет години в американски затвор са равносилни на смъртна присъда“.

Следва най-интересният цитат от срещата – този със защитната пледоария, предназначена да предизвика жал към „малкия, беден, грозен“ Харви, когото нито едно момиче не иска да погледне.

„Вие сте родени богати, привилегировани и красиви. Аз съм роден беден, грозен, евреин и през целия си живот трябваше да се боря, за да постигна нещо. Имали сте много момичета, а мен никоя не искаше да ме погледне, докато не се издигнах в Холивуд. Да, аз им предлагах работа в замяна на секс, както правеха и продължават да правят всички. Но никога не съм насилил нито една жена.“

От този цитат адвокатът на Уайнстийн отрича да е казано само предпоследното изречение – което всъщност обяснява логиката на казаното преди него. А то звучи като оправдание на някакъв сексуален пролетарий, когото „красивите и привилегировани“ са лишили от природното му право на момичета и затова копнее да направи революция и да си ги вземе сам, насила. Момичетата. Точно както е правил Харви Уайнстийн.

В текста има още кратко описание на начина, по който Уайнстийн подхожда към жените по време на едно холивудско коледно парти (спирал всяка по-млада с думите „Дайте ми адреса си и аз ще ви направя звезда“ и преминавал към следващата), както и съмнения в мотивите на актрисите, които са мълчали дълго, а сега го обвиняват. Изразено е и недоверие към американската съдебна система и възможността ѝ да осигури „справедлив процес при днешните обществени настроения в САЩ“.

Но има и едно признание на Таки, което едва ли може да мине за оправдание:

„В Холивуд жените винаги са били третирани като боклук. Според мен, това че са хванали един, не означава, че той трябва да плаща за всички останали, които правят ужасни филми. Харви поне правеше добри“.

Изглежда авторът наистина изпитва приятелски чувства към Харви и се опитва да му помогне с каквото може.