Признанията на един нацистки дипломат в България: пропаганда, насилие и тайни договори

България охотно е работила с хитлерова Германия по време на Втората световна война. Това разказва в разпити пред съветските служби непосредствено след войната заместник-посланикът в немското посолство у нас Антон Морман. Документите са разсекретени и публикувани в интернет.

В историята, която думите му разкриват, се мяркат 10 хиляди силуета на изпратени с влакове на смъртта евреи от Македония и Тракия. Изпратени като „работна сила“ в Полша, поне така са били оформяни документите им. Хладното безразличие, с което немският дипломат описва своето отношение и готовността на българските власти, е трудно за възприемане. От разказа му излиза, че правителството е било по-склонно да спори за разходите по издръжката на армията, отколкото за изпращането на „работна сила“.

Другата задача на Морман е била да осигури правилна пропаганда в България, държавата съюзник на Райха. Той е бил наясно как се прави това, но е бил предупреден, че българската преса и радио не са склонни да публикуват немска пропаганда в годините, когато това е особено важно за Германия, която се опитва да спечели войната. Прегледът на печата от онези години показва, че българските периодични издания говорят за Германия възторжено, но не в пропаганден аспект, с малки изключения. Сред най-големите противници на съюзническите войски и СССР е вестник „Щурец”, списван от Райко Алексиев.

През септември 1942 г. в Художествената галерия в София е открита „Антиболшевишка изложба“. Тя е проведена от 27 септември до 18 октомври и е съдържала материали и вещи на заловените и обезвредени от българското правителство, полиция и служби съветски комунистически терористи, изпратени по въздух и море. Изложени са били и материали и документи от вече закритото по това време консулство на СССР във Варна.

За тази изложба големият български автор и народопсихолог Владимир Свинтила пише:

„Когато немците устроиха „Антиболшевишка изложба“, многократно я обиколих. Изложените книги и вестници можех да чета, различните други „трофеи“, задигнати от окупираните територии, даваха добра представа за бита. Там имаше макети в естествена величина на съветски арести. През едно прозорче човек можеше да види фигурите (восъчни) на арестуваните. В текста се твърдеше, че това най-често не са противници на режима, че тях ги арестуват и после забравят в затворите. Комунистите бяха много скептични спрямо тази изложба, но аз за себе си съпоставях. Внимателно и критично гледах немските документални прегледи от Източния фронт“.

Предлагаме ви пълен превод* на разпита на Антон Морман, разсекретен в архивите на руските служби. Почти всичко в него е свързано с България.

Протокол от разпита на съветника в посолство А. Морман от 26 февруари 1945 г.

Централен архив на Федералната служба за безопасност на Русия, Н-20805. Л. 16—25. Заверено машинописно копие

26 февруари 1945 г.
Москва

Морман А., роден през 1897 г, роден в Ибенбюрен, провинция Вестфалия, син на търговец, германец, немски поданик, член на националсоциалистическата партия от 1943 г., с висше юридическо образование, бивш доверен служител в работите на германското посолство в България.

Въпрос: – Откога работите в дипломацията?

Отговор: – От 1925 г.

В: – Какви служебни постове сте заемали в този период от време?

О: – През 1925 работех като аташе в германското Министерство на външните работи. През 1926 г. завърших дипломатически курсове, в началото на 1927 г. бях аташе в Букурещ, а в края на същата година бях назначен като секретар на германското посолство при Ватикана и заминах за Италия, където останах до 1930 г. От 1930 до 1933 г. работех като секретар на немското посолство в Мадрид, а от 1933 до 1936 г. бях първи секретар на германското посолство в Каунас (Бившата столица на Литва – бел. ред.).

От 1937 до 1940 г. отново бях в Министерството на външните работи в Берлин в качеството си на съветник на политическия отдел на министерството по въпросите на Италия, Унгария, Гърция, България и Румъния. От февруари-март 1940 г. и доскоро бях заместник на немския посланик в София.

В: – Кой ви назначи на тази длъжност?

О: – Началникът на отдел „Кадри“ в Министерство на външните работи Шрьодер.

В: – Какви задачи ви постави Шрьодер при назначаването ви в София?

О: – Никакви конкретни задачи не ми е поставял Шрьодер. Каза, че подробности и указания за практическата си работа ще получа в София от немския посланик в България Фон Рихтхофен. Преди да замина отидох при началника на политическия отдел в министерството Верман, а после при началника на отдел „Италия и Югоизток“ Хайнбург и говорих с тях. Но нито един от тях не ми даде указания, а само заявиха, че политическата обстановка в България е благоприятна за Германия и няма да имам особени трудности в работата си.

В: – Когато пристигнахте в София, посланик Рихтхофен информира ли ви за политическата обстановка в България?

О: – Да. Но информацията му, въпреки очакванията ми, почти не се различаваше от онази, която имах от времето в Берлин. Рихтхофен ми каза в разговор, че обстановката в България е благоприятна за Германия. С България са сключени ред търговски и стопански договори. Между посолството и българското Министерство на външните работи са установени нелоши отношения. Основен недостатък в работата на посолството, както ми заяви тогава Рихтхофен, е, че българската преса не съвсем доброжелателно се отнася към германците. В своите печатни издания и радиопредавания българите пускат много френски и английски информационен и пропаганден материал, но твърде малко немски. Това положение, каза Рихтхофен, е неизгодно за нас, тъй като почти всички политически и военни събития в Европа се поднасят на българския народ не в удобен за нас, германците, дух, в резултат на което влиянието на немската пропаганда върху българския народ е недостатъчно.

Освен това българските власти, в частност Министерството на вътрешните работи и Министерството на търговията, силно пречат на германците, живеещи в България, да се занимават с търговия, да създават свои предприятия и да работят в българските предприятия.

В: – Какви задачи ви постави Рихтхофен?

О: – Никакви конкретни задачи не ми е поставял. Предложи само в процеса на работа да отстраня препятствията, които българите поставят пред германците, живеещи в България.

В: – Какво в такъв случай влизаше в задълженията ви като заместник на германския посланик в България?

О: – Преди всичко замествах посланика по време на отсъствията му. Докато посланикът поддържаше отношения с членовете на българското правителство, а по-късно – с Регентския съвет, аз общувах с ръководителите на отдели в българското Министерство на външните работи, с които по указание от посланика водех различни преговори. Поддържах подобни отношения с посолствата на други държави.

Аз съставях политическите доклади за Министерството на външните работи за заседанията на българското правителство, за тронните речи, за изявленията на българските министри и депутати, за промените в правителството и в състава на дипломатическия корпус, както и други подобни въпроси.

Занимавах се освен това с паспортни дела и визи, а също и с оформяне на документите за гражданско състояние на германците, живеещи в България – венчавки, смърт, разпределяне на наследството, съдебни дела, а също и с устройството и организацията на войнишките гробища. Осъществявах контрол над работата на чиновниците в посолството.

Освен това имах доста работа по разрешаване на въпросите, свързани с финансирането от българското правителство на немските войски, намиращи се в България, и македонските рудници, а също и с контрола по изселването на гърците от Тракия в Гърция, и сърбите от България в Македония. Тези мероприятия се провеждаха от българските власти.

В: – Известно е, че немското правителство с цел осъществяване на завоевателните си планове е използвало България за интересите на войната. Разкажете за това.

О: – Аз не отричам, че германското правителство оказваше огромно влияние върху българското правителство, в резултат на което цялата външна и често вътрешна политика на България се провеждаше в посока, изгодна на германците.

Всичко това беше достигнато много преди началото на военните действия против Съветския съюз, тъй като Хитлер бе поставил задача да се укрепят германските позиции на Балканите, и в частност да се постигне тясно сътрудничество с България.

В: – Защо беше необходимо това сътрудничество с България?

О: – България имаше голямо значение за Германия в стратегическо отношение. Немското върховно командване имаше намерение да създаде на територията на България опорен пункт на Балканите. Освен това България беше доставчик на важни стратегически суровини и селскостопански продукти. Сътрудничеството с българите беше особено необходимо, за да се използва територията на България за преминаване на немските въоръжени сили до Гърция и Югославия.

По време на войната със Съветския съюз България се оказа особено важен фактор в момента на боевете на Кримския полуостров и по-късно в хода на отстъпление на германските войски към българската граница. В този период  българското правителство предостави на разположение на немското командване своите железопътни пътища, пристанища и кораби.

В: – По какъв точно начин Германия успя да си осигури сътрудничеството на българското правителство и да използва територията на България за интересите на своите завоевателни планове?

О: – Доколкото ми е известно, особени трудности да бъде склонено българското правителство да сътрудничи с немците не е имало. Българският цар Борис и неговите министри, както от правителството на Филов, така и от правителството на Божилов, бяха настроени профашистки и бяха привърженици на сътрудничеството с германците. Повратен момент в укрепването на приятелските отношения между България и Германия беше, разбира се, присъединяването на България към Тройния пакт.

В: – Какви мероприятия бяха проведени от германското правителство, за да задържи България на страната на Германия?

О: – Скоро след присъединяването на България към Тройния пакт немското правителство сключи ред тайни договори с България, съгласно които Германия даде на България възможността да придобие ред територии, а Германия получи в резултат на тези договори ред преимущества за осъществяване на военните си планове.

В: – Разкажете подробно за това.

О: – Германия предаде на България Македония и Тракия, окупирани по това време от немските войски. За това българското правителство предостави на Германия право на безпрепятствено преминаване на немските войски през България, което беше нужно на нашето Върховно главнокомандване, за да води военни действия против Гърция и Югославия. Ако нямаше възможност да преведе войските си през територията на България до границите на Гърция и Югославия, германското командване нямаше да може така бързо да сломи съпротивата на югославския и гръцкия народ и да осъществи военните си планове.

Освен това впоследствие немските войски, намиращи се в Македония и Тракия, бяха заменени от български военни части, което даде възможност на нашето военно командване да изпрати няколко свободни немски дивизии на Източния фронт.

България освен това предостави на германците всички свои пристанища, железопътни пътища, летища, кораби и отбранителни съоръжения по границите с Гърция и Югославия.

На основание други тайни договори България предостави за експлоатация от Германия всички хромови рудници в Македония. Изплащаше изцяло издръжката на немските войски в Македония и Тракия. Пребиваването на немските части в други територии на България беше заплащано от германското правителство на базата на договорен клиринг. Освен това беше сключен договор за съдопроизводството, в резултат на който немските войски в България получиха екстериториалност (Право на дипломатически представители на територия в дадена страна да се подчиняват на законите само на своята страна – бел. ред.).

По-късно бяха сключени много изгодни за Германия търговски споразумения. Съгласно тях, 75% от българския експорт беше насочен към Германия. Имаше и договор за изпращане на работна сила от България към Германия.

Трябва да кажа, че в преговорите за сключване на всички посочени договори, с изключение на последния, аз не взимах участие. Сключването на тайните договори беше възложено на специални комисии, а търговските съглашения – на търговски представители от двете страни.

Що се отнася до преговорите за изпращане в Германия на българска работна сила, аз участвах непосредствено в тях заедно с българския министър на търговията Загоров (впоследствие – Захариев), в чиито функции влизаше решаването на подобни въпроси, и договарях с него необходимото количество работници за изпращане в Германия. На основата на моята договореност с българските министри, в Германия бяха изпратени няколко хиляди български граждани.

В: – Какво беше предприето от немското правителство за укрепване на влиянието му на Балканите и в частност в България по време на войната със Съветския съюз?

О: – Преди началото на военните действия със Съветския съюз почти във всички балкански страни немското правителство замени своите посланици, като постави на тяхно място отявлени фашисти, ползващи се с голямото доверие на Хитлер и Рибентроп. В Румъния бе изпратен Килингер, в Унгария – Фон Яхов, в Словакия – Людин, а в Хърватска – Каше. В България пристигна Бекерле, стар член на националсоциалистическата партия, СА обергрупенфюрер, преди това президент на полицията във Франкфурт-на-Майн.

На България бе предоставено голямо количество всякакво въоръжение. Доставките на оръжие започнаха още преди войната със Съветския съюз, но основната част се доставяше по време на войната. Това беше с цел максимално да бъде укрепена българската армия за борба с противниците на Германия, дори, ако би било възможно, със Съветския съюз.
Германското правителство започна да приема мерки, за да принуди България да скъса всички отношения със Съветския съюз. Мерките се прилагаха от Министерството на външните работи, но Хитлер и Рибентроп нееднократно лично говореха за това на цар Борис и неговите министри по време на посещенията им в Берлин.

Когато Съветският съюз изпрати на България протестна нота за нарушаването на българския неутралитет, Рибентроп изпрати на Бекерле телеграма с предложение да отиде при българското правителство и да изиска от него да се използва моментът, на нотата да не се отговаря и да се скъсат отношенията със СССР. Но българското правителство не се съгласи и продължи да поддържа отношения със Съветския съюз.

Още преди това МВнР на Германия поиска от посолството да извоюва закриване на съветското консулство във Варна. Според това указание Бекерле неведнъж влизаше в преговори с членове на българското правителство и им предлагаше да закрият посоченото консулство.

В тези преговори участвах и аз. За тази цел посещавах секретаря на българското МВнР Жисманов и му доказвах необходимостта от закриване на консулството във Варна. В резултат консулството беше закрито, а по-късно, когато Съветският съюз поиска отново да се открие, Бекерле настояваше пред българите да не го позволяват.

Определена работа в България по време на войната между Германия и СССР беше извършена от посолството в областта на пропагандата. Както казах в началото на разпита, българската преса и радио не се отнасяха съвсем доброжелателно към разпространяването на немски пропаганден материал, и въпреки усилията на посолството, така и не постигнахме желаните резултати. Затова за разпространение на пропаганден материал посолството използваше български профашистки настроени партии и организации. Гарбен (Манфред Гарбен, културно аташе в посолството – бел. ред.) разпространяваше своите листовки и брошури чрез българските ратници и легионери. Освен това „Антикоминтерн” организира в София свой филиал, който самостоятелно, независимо от посолството, разпространяваше в България антисъветски материали.

През 1943 г. с цел да срине авторитета на Съветския съюз и по разпореждане на ръководителя на „Антикоминтерн” в Берлин Тауберт, в София бе организирана антисъветска изложба (изложбата е през 1942 г. – бел. ред.). Организацията беше възложена на прессекретаря доктор Берге и на културния аташе доктор Гарбен.

В: – Но немалка роля в организацията на тази изложба сте играли и вие?

О: – Не, аз нямах никакво отношение към изложбата. Имаше отношение посланик Бекерле. Той водеше преговорите с българското правителство, което да даде разрешение за организиране на изложбата. От страна на българското правителство отговаряше министърът на вътрешните работи Габровски. Длъжен съм да кажа, че не постигнахме резултати от антисъветската изложба. Тя нямаше успех сред българския народ и не успяхме да разклатим авторитета на Съветския съюз.

Плакатът на изложбата

В: – По-горе казахте, че сте се занимавали доста с решаване на въпроси, свързани с финансирането от българска страна на немските войски, намиращи се в България. Разкажете повече за това.

О: – Съгласно договорите между България и Германия, България изплащаше всички разходи за издръжка на немските окупационни войски в Македония и Тракия. Във връзка с това главният интендант на тези войски периодично представяше в посолството бюджет. На основание на този отчет съставях нота с изискване да се плати указаната сума и я предавах на българското Министерство на външните работи. В моите задължения влизаше и да регулирам всички спорове, възникващи между българското и германското правителство.

В: – На какво се основаваха тези спорове?

О: – В договора за разплащане от българското правителство на всички разходи за издръжка на немските войски в Македония и Тракия не е спомената конкретна сума, която българите да изплащат. Затова всеки път, когато представях нота, българите изказваха недоволство, че сумите са твърде големи.Опитваха се да проверяват дали действително сме изхарчили такива суми и постоянно бавеха разплащането. Затова по поръчение на посланика трябваше да преговарям с Жисманов и съвместно с интенданта да доказвам, че сумата за издръжка на немските войски е вярна и трябва да се изплати.

В: – Вие не разказахте за насилията над българското население, на които са ги подлагали германците за осъществяване на завоевателните си планове?

О: – По този въпрос са ми известни само действията на нашите власти по отношение на българските евреи. Посолството получи указание от Берлин да извоюва съгласието на българското правителство да бъдат изселени от Македония, и струва ми се, от Тракия, всички евреи. Бекерле се договори с българското Министерство на външните работи, получи съгласието на българското правителство и всички евреи, около 10 хиляди, бяха изселени.

В: – По насилствен начин?

О: – Да, изселването ставаше по насилствен начин.

В: – Къде бяха изселени всички тези хора?

О: – В Полша.

В: – Каква цел се преследваше с това?

О: – Изселването на евреите ставаше под формата на изпращането им на работа в Полша, но каква е била тяхната по-нататъшна съдба ми е неизвестно.

В: – Кой ръководеше изселването?

О: – За тази цел от Главното управление на ЕС ЕС в Берлин в София пристигаше специалният пълномощник на ЕС ЕС Данекер. Той ръководеше цялата операция.

В: – Какви други актове на насилие са били нанесени от германците над мирните граждани на България?

О: – Други факти за насилие аз не знам.

В: – Вие не разказахте всичко за практическата си дейност като заместник на германския посланик в България.

О: – Разказах всичко. Нямам какво повече да добавя към показанията си.

Протоколът на записа на думите ми е написан вярно, беше ми преведен на немски език.

Морман

Преводач на разпита: упълномощен от Втори отдел на Главното управление „Смерш“ [НКО СССР] капитан Копелянский

* Преводът от руски език е на „Площад Славейков“.