Призрачни лица открити в най-стария ръкопис за крал Артур

Проучване на един от най-старите и важни средновековни британски ръкописи остави изследователите им зашеметени. При преглед с ултравиолетова светлина на една от страниците на Черната книга от Кармартен – най-ранният съществуващ до днес текст, споменаващ крал Артур и Мерлин – са открити два портрета на мъже.

Книгата датира от 1250 г. и се съхранява в Националната библиотека на Уелс. Професор Пол Ръсел от университета в Кеймбридж от три години работи с различни техники за визуализация, за да открие тайни на ръкописа, изтрити през XVI век.

Чрез ултравиолетовата светлина и софтуер за обработка на снимки са намерени огромно количество бележки в полетата на Черната книга. Освен очертанията на двама мъже там е била открита и непозната до днес уелска поема – при сравнение с познатия набор от поезия не е открито съвпадение, което предполага оригинална творба, а не препис.

„Сега, след като знаем, че тези материали са там, може да направим много, за да ги възстановим“, въодушевен заяви проф. Ръсел пред „Индипендънт“.

Неизвестните образи са посочени в елипсата.

Учените не знаят чии са двете лица в ръкописа, но предполагат, че са от ХIV или XV век и са били заличени от хартията през XVI век. До тях в полето има надпис, който навежда на мисълта, че са дарение за „член от семейството“. Няколко страници по-нататък се вижда и заличена скица на риба.

Ръсел твърди, че откритията са само върхът на айсберга и се надява, че те ще хвърлят нова светлина върху начина, по който по-ранните читатели на ръкописа са възприемали текста му. Всъщност проверките му са започнали, след като изследователят забелязал сенки на някои от страниците, от които му станало ясно, че има изтрити части.

Експертите вярват, че книгата, която съдържа колекция от религиозна и светска поезия от IX до XII век, е дело на един-единствен писар, който навярно е събирал и записвал материали в огромен период от време. А други са правили своите добавки.

В ръкописа крал Артур присъства като владетел, който опитва да получи достъп до неизяснен дворец, възхвалявайки добродетелите на хората си. Мерлин пък се появява като персонаж в две поеми, в едната от които разговаря с уелския поет Талиесин.

Учените смятат, че през XVI век книгата е била притежание на някой си Джаспър Грифит – и най-вероятно той е човекът, който е изтрил вековните допълнителни бележки на предишните собственици.