Призракът на Маркс… смири се вече, неспокоен дух!

Векът е разглобен. О, дял проклет:
да си роден, за да го сложиш в ред!*

Заговор за оглушителното отхвърляне на „смъртта на Маркс“, геополитическото пространство, в което отеква тази врява, „графика“ на призрачността, несводима до онтологията и свързването на една „призракография“ с веригата на един деконструктивистки дискурс на призрака изобщо са четирите основи, на които почива книгата „Призраците на Маркс“ от Жак Дерида.

Публикуван за пръв път през 1993 г., трудът на френския философ сега излиза за пръв път на български език от издателство „Рива“ и в превод от френски на Михаил Събев и Тодорка Минева. Книгата е преди всичко свидетелство – или ненавременен залог – за заемане на позиция – тук, сега, утре, като разграничава справедливостта и правото и съпоставя темите за наследството и месианството.

„Призраците на Маркс“ се ражда след лекция на Дерида, изнесена на 22 и 23 април 1993 г. в Калифорнийския университет в Ривърсайд. Лекцията открива международен колоквиум, двусмислено озаглавен „Whither marxism?“, което се превежда като „Накъде отива марксизмът?“, но ако се премахне една буква, става „Wither marxism“ или „Загива ли марксизмът?“.

Текстът на лекцията е доуточнен и допълнен в книгата. Посветен е на Крис Хани, лидер на южноафриканската комунистическа партия и яростен опонент на Апартейда, убит на 10 април 1993-а.

Заглавието идва от прословутия „Манифест на комунистическата партия“ на Маркс и Енгелс и фразата „един призрак броди из Европа — призракът на комунизма“. Самата лекция обаче тръгва с откъс от произведение с друг призрак – „Хамлет“, защото според Дерида Шекспир е служил за вдъхновение на Маркс.

„Броденето на призраци сякаш бележи самото съществуване на Европа – пише Дерида. – То сякаш открива простор и отношението към себе си на онова, което се нарича по този начин поне от Средновековието насам: Европа. Опитът за призрака – ето как, заедно с Енгелс, Маркс трябва да е промислил, описал или диагностицирал една драматургия на модерна Европа, а именно тази за нейните големи обединителни проекти. Би трябвало дори да се каже, че той я е поставил и представил, режисирайки я. В сянката на една синовна памет, Шекспир навярно често е служил за вдъхновение на тази Марксова театрализация.“

* Шекспир, „Хамлет“, превод: Валери Петров