Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Пробив в науката: създаден е хибрид между човек и прасе

Светло бъдеще в медицината и трансплантациите или дълбоко спорен етичен въпрос?

За първи път се създава ембрион, който комбинира два големи, далечно свързани вида. - Пробив в науката: създаден е хибрид между човек и прасе

За първи път се създава ембрион, който комбинира два големи, далечно свързани вида.

Оприличаването на някои хора на прасета вече има и по-конкретно отражение. Учени са създали за първи път хибрид между човек и прасе в основополагащо изследване, което дава перспективата да може да „отглеждаме“ човешки органи в животински тела, за употреба при трансплантации.

Проучването отбелязва първия път, в който се създава ембрион, който комбинира два големи, далечно свързани вида, разказва „Гардиън“. Т.нар. „химера“ – именувана по кръстосания звяр от древногръцката митология – бе приветствана като значимата първа крачка към генерирането на човешки сърца, черни дробове и бъбреци.

„Крайната цел е да израсне функционални и възможни за трансплантация тъкани или органи, но все още сме далеч от това – казва Хуан Карлос Белмонте от Института за биологически изследвания „Солк“ в Ла Хоя, Калифорния. – Това е важна първа стъпка.“

Етични проблеми

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Изследването повдигна етични въпроси, които заплашват да засенчат клиничните му възможности. Работата неизбежно повдига визията за интелигентни животни с хуманизирани мозъци, но също и на потенциала за странни хибридни същества случайно да бъдат пуснати на свобода в природата. Американският национален институт по здравеопазване миналата година постави мораториум върху финансирането на противоречиви експерименти, докато бъдат преценени тези рискове.

Според Белмонте страховете около химерите произлизат до голяма степен от митологията, а не от реалностите на внимателно контролираните експерименти. Но той признава:

„Идеята да има животни, родени заедно с човешки клетки, създава някои усещания, които трябва да се разгледат“.

В изследването се описва как човешки стволови клетки са инжектирани в ембрион на прасе в ранен стадий. След това повече от 2000 такива хибрида са били прехвърлени в сурогатни свине-майки. Над 150 от тези ембриони са се развиви в химери, които са повече прасе, с малък човешки принос – около 1 на 10 хиляди клетки.

Ембрионите прасе-човек са били оставени да растат до 28-ия ден (първата третина от бременността при прасетата) преди да бъдат отстранени.

„Това ни е достатъчно да се опитаме да разберем как човешките и свинските клетки се комбинират заедно, достатъчно рано преди да се повдигнат етични притеснения за зрели химерни същества“, обяснява Белмонте.

Екипът зад проучването смята, че в бъдеще този подход ще проправи пътя за инкубирането на човешки органи, генетично съвместими към даден пациент, за използване при трансплантации, както и за тестването на нови лекарства далеч по-сигурно и ефективно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах