Британците умеят да разказват интересно за своите крале и кралици още от царуването на Елизабет I (Шекспир, „Ричард III“) та чак до времето на Елизабет II (Стивън Фриърс, „Кралицата“ и „Нетфликс“, „Короната“). Разбира се, резултатът не винаги е толкова добър.
Животът и смъртта на Мария (Мери) Стюарт са вдъхновявали писатели от Фридрих Шилер до Филипа Грегъри. Първият филм за нея – „Екзекуцията на Мария Стюарт“, е сниман още през 1895 г. и е продуциран от самия Томас Едисън. Направен е доста реалистично, трае само 18 секунди и можете да го гледате свободно в интернет.
Последният голям филм, в който гледахме Мери и Елизабет, преди в ро(к)лите им да влязат съответно Сърша Ронан и Марго Роби, е „Елизабет: Златният век“ от 2007 г. с Кейт Бланшет в главната роля и Саманта Мортън като Мария Стюарт. Но там акцентът е върху английския героизъм, а не върху драмата да си жена в мъжки свят, пък макар и кралица.
Заглавие, като например „Мери и Елизабет“ или „Две кралици“, щеше да подсказва по-вярно за какво разказва „Кралицата на Шотландия“: за пасивно агресивната конфронтация между двете братовчедки (по бащина линия), колежки (кралици) и съпернички (за английския трон), която завършва с обвинение в заговор и екзекуцията на Мария. Това не е спойлер, а известен исторически факт. Историците спорят дали наистина е имало заговор, но екзекуцията е безспорна. Пък и филмът започва с нея.
Иначе „Кралицата на Шотландия“, както и над 90% от историческото кино (дори и „Време разделно“), не се интересува особено от историческата истина, а и не му е работа (в историческите си пиеси Шекспир се е интересувал от фактите още по-малко). Това, което изглежда измъчва най-силно определена категория зрители, не е дали Мери и Елизабет са се срещали (не са, но филмовата им среща е вълнуваща), не и дали някои от героите мъже не са изпитвали интерес към жени, нито виновна или невинна умира Мери. Големият проблем за част от зрителите е защо сред придворните на Елизабет има чернокожи, а в двора на Мери – латинос.
Верният отговор е: защото такова е художественото решение на сценариста Бо Уилиман („Къща от карти“) и режисьорката (дебютантка) Джоузи Рурк. Всеки има право да подозира дали зад решението стоят политически причини, или не. Същото се отнася и до феминизма на шотландската кралица. Ако създателите на филма са решили да разкажат тази популярна история като трагедията на две силни жени, заобиколени от мъже, на които не могат да се доверят, те имат пълното право на това. Включително могат да акцентират и върху либерални и феминистки идеи, които реалните прототипи на героините може и да не са изповядвали.
А въпросът „ама имало ли е тогава негри в Англия?“ е ирелевантен. Но все пак, ето какво казват историците: на Острова се срещат африканци още от римската колонизация, но първата по-голяма общност на чернокожи хора в Англия се създава в Лондон по времето на Елизабет I. Това не са били роби, а повечето от тях са работели като домашна прислуга и камериери, но е имало и занаятчии, музиканти, танцьори… Един от тръбачите на Хенри VIII (бащата на Елизабет) е бил чернокож. Таке че, срещали са се и в кралския двор – и някои от тях са сключвали брак с бели англичани. И все пак няма данни за чернокож, издигнал се до нивото на посланик на кралицата, както е във филма.
Вижте още: ТЪМНОКОЖ ХАМЛЕТ. КОЛКО ДАЛЕЧ ОТИДОХМЕ!
„Елизабет: Златният век“ от 2007-а имаше две номинации за Оскар – за костюми и за главна роля на Кейт Бланшет. По-добре оценения от критиката „Кралицата на Шотландия“ също има две номинации – за костюми и за грим и прически. Това наистина са две от най-силните му страни.
Но има и трета силна страна – актьорската игра на Сърша Ронан и Марго Роби. Трудно е да се каже коя от двете актриси е по-добра и завладяваща като кралица – дали Ронан като дръзката, три пъти омъжвана и преследвана от нещастия красавица Мери Стюарт, или измъчената, страдаща от необходимостта да действа като мъж кралица-дева с ужасен вид Елизабет. Аз бих казал – втората.
Жалко е, че въпреки цялата красота на декори, потресаващите костюми и чудесните актриси, действието върви мудно и с известна непоследователност, а злополучията се трупат в живота на Мери сякаш еднообразно. Въпреки усещането за неудовлетворение, не мога да кажа, че 125-те минути с „Кралицата на Шотландия“ бяха изгубено време.
За финал един съвет – познаването на основните факти от отношенията между двете кралици улеснява следенето на сюжета.
https://youtu.be/wffhAbC4B3I
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение