Пробойни в твърденията на Марковски за картините в КТБ

В мистерия тънат картините от КТБ, оставени от прокуратурата на „гардероб“ в Националния исторически музей. Игор Марковски заяви в ефира на Би Ти Ви в неделя, че 275 от тях са негови, защото толкова бил оставил в трезора на Корпоративна банка. Те бяха изнесени от там през месец януари по нареждане на прокуратурата, която води разследване срещу Василев.

Марковски показа в студиото документ с подписа на Цветан Василев, в който по думите на водещия Светослав Иванов пише, че е Марковски е довереник на Василев. Въпросните платна били част от наследството от дядо му – поета Венко Марковски. Той му оставил с дарение от 1986 г. (две години преди да почине) 1263 картини. Част от тези платна отлежавали в трезора на финансовата институция по договор на Игор Марковски с Цветан Василев от 2007 г., последният анекс към документа бил от март 2014 г.

По Би Ти Ви търговецът обяви, че на три пъти е опитал да си пробере картините от Корпоративна банка, но не е успял. Затова неговите адвокати са подали молба в прокуратурата за връщането им, щели да заведат дело и на Цветан Василев.

По телевизията Марковски уточни, че картините не са идентифицирани в Министерството на културата, защото не ги продава. Някои, казва, е продавал „много отдавна, преди 2009 г., преди да влезе в сила Законът за културното наследство“.

Ако сме точни, Законът за културното наследство е в сила от 10 април 2009 г.

Между картините от дядо му е и портрет на момче с дървено конче, подписан от Иван Мърквичка. В сайта за изкуство „Артпрайс“ открихме, че картината все пак е предлагана на търг. Датата на аукциона на „Аполон и Меркурий“ (собственост на Игор Марковски и Димитър Фицов) е 10 декември 2009 г. в зала „Триадица“ на Гранд хотел „София“. Това се случва осем месеца след влизането в сила на Закона за културното наследство.

Портретът на момче с конче е предложен на купувачите с цена 29 250 лв. или 15 хил. евро. Собственикът й не е успял на я продаде и я е оттеглил.

В приемо-предавателния протокол на Софийска градска прокуратура от 7 януари тази година същата картина е описана под № 32. Размерите й според трима следователи от СО-СГП-София са 60/80 см. В търга на „Аполон и Меркурий“ през 2009 г. размерите й са различни – 60/50 см. В действителност широчината на картината, показана в „Артпрайс“, изглежда по-тясна от тази в НИМ. Но очевидно картината е същата.

По Би Ти Ви Марковски обяви, че се притеснява да не му върнат копия на неговите картини след време…

След телевизионното му участие прокуратурата започва проверка дали документите на арт търговеца за собственост на картините от КТБ са истински, съобщи в. „Преса“. Съмненията на магистратите са, че контрактът за съхранение на произведенията е сключен след затварянето на трезора, а акцията на Марковски сега цели връщането на произведенията в ръцете на бившия собственик Цветан Василев. Източници от прокуратурата твърдят, че Марковски вече е викан на разпит, за да защити твърденията си.

Според прокурори версията на арт търговеца издиша. На първо място, дори когато КТБ хлопна кепенци, всеки клиент с ценности в трезорите можеше да си ги получи при поискване. Причината е, че скритото в тях не е собственост на банката, а на този, който си го е оставил на доверително пазене там. Факт, необорен от никого, е, че върволица от клиенти си прибраха оставеното в касетките в продължение на месеци, без никой да им направи проблем. Не е ясно защо близо 180 дни собственикът на платната не си ги е поискал.

Второ – голяма част от картините са с посвещения за 50-ия рожден ден на Василев. Те били дарени от редица известни български бизнесмени, а една от тях е имала подпис лично от бившия телевизионен водещ: „Цветане, честит рожден ден! Твой Игор Марковски.“

Трето – контрактът за съхранение на произведенията на изкуството е сключен лично с Цветан Василев. По това време банкерът е председател на надзорния съвет на КТБ. Респективно това е нещо като да сключиш договор със счетоводителя, но не и с директора на трезора, както изискват всички нормални правила за финансово управление на активи.

Според банкери подобен договор би бил невалиден, в случай че се случи инцидент с картините, тъй като не е под­писан от оперативен ръководител.

Още нещо, което според прокуратурата изглежда съмнително, пише „Преса“. Дори да се приеме, че е имало договор с Цветан Василев, защо тогава картините са висели по стените и в кабинетите на директорите, включително и в личния офис на банкера, известен като старата канцелария на банкера Атанас Буров? Възможно е банката да е плащала наем на колекционера, каквато впрочем е и световната практика. Това обаче категорично изключва договор за отговорно съхранение на картините, още повече в подземен трезор под охрана и яки ключалки.