Прочута картина на Мърквичка на търг в София

Картина на Иван Мърквичка, чието изображение някога е било тиражирано на пощенска картичка, ще бъде предложена на търг у нас следващата седмица. „Мома от Врачанско“ с размери едва 32×24 см ще бъде предложена на аукцион на 17 юни от „Артмарк“ („Къща Ватев“, ул. „Кузман Шапкарев“ 1). Оценена между 7 и 12 хил. евро, „момата“ на Мърквичка е със статут „културна ценност“, отбелязаха от „Артмарк“ пред „Площад Славейков“.

Маслената картина е нарисувана върху дървена плоскост. Нейният собственик е българин, който я придобива от близкия кръг на художника. Творбата може да се разгледа в аукционната къща в столицата до 16 юни, където в момента са изложени още над 150 произведения от българското изкуство – всички те ще бъдат предложени по време на летния аукцион на „Артмарк“.

Това е рядка възможност за среща на живо с произведение, което досега е държано само в частни колекции. Картината първо е собственост на д-р Алфред Рудолф (1858 – 1914), чешки юрист, писател, стенограф и близък приятел на художника. През 1914 г. работата е наследена от неговия внук. По-късно, през 1966 г., попада в частна колекция в София, откъдето е откупена от сегашния ù собственик.

„Мома от Врачанско“ изобразява красиво момиче в цял ръст с врачанска носия, застинало в достолепие пред залян от светлина селски пейзаж. С изключително внимание към детайла, Мърквичка използва богатството на своята палитра, за да улови украсата и текстурата на народното облекло – свидетелство за дълбокия му интерес към етнографията и автентичната българска култура, отбелязват специалистите.

Произведението има статут на културна ценност, отбелязват от „Артмарк“ за „Площад Славейков“. Зад експертизата стои Сузана Николова, сертифициран от Министерство на културата експерт.

Създадена в началото на XX век, „Мома от Врачанско“ получава широка популярност у нас и извън страната, когато е възпроизведена чрез трицветен печат (цветна автотипия) в Придворната печатница в София. Творбата е представена под формата на „художествена илюстрована пощенска картичка“ – по онова време изключително разпространено средство за визуално популяризиране на българското изкуство. На гърба на картичката са отбелязани заглавието, авторът и серийният номер 22 от специалната поредица с български мотиви, създадени от Мърквичка през 90-те години на XIX век и началото на XX век.

Лицевата и задната страна на пощенската картичка. Снимки: „Артмарк“

Характерно за творчеството на Мърквичка е, че той винаги се стреми да представи нормалния български човек от провинцията в неговата естествена среда, в ежедневието му, без излишна идеализация или театралност.

Ян/Иван Мърквичка (1856 – 1938) е роден в град Видим, днешна Чехия, но посвещава близо 40 години на България, където оставя траен отпечатък върху живописта. Завършил художествено образование в Прага и Мюнхен, той пристига у нас през 1881 г., поканен да работи като учител по рисуване в град Пловдив.

Още с идването си в България Мърквичка се ангажира с културното развитие на новоосвободената държава. Една от неговите най-важни заслуги е участието в подготовката и внасянето на законопроект за основаването на първото рисувално училище в страната. Институцията е от ключово значение за формирането на професионално художествено образование в България и отваря врати през 1898 г. Мърквичка е избран за първи директор на новооснованото училище, което с времето се превръща в Художествената академия.

През целия си престой в България – от 1881 до 1921 г. – както и в по-късните години, когато живее между Чехословакия и България, Мърквичка остава дълбоко привързан към българската култура и традиции. Той изгражда емоционална и духовна връзка с нашия народ, и това намира израз в неговите произведения. Художникът показва забележително уважение към българския бит и нрави и често изобразява  обикновения човек – селяни, занаятчии, жени и деца, като се стреми да отрази в картините си тяхната душевност и същината на живота им.

В стремежа си да опознае автентичното лице на България, Иван Мърквичка обикаля страната и части от Македония, изучавайки местните носии, традиционния бит и декоративните елементи в облеклото. Документира орнаменталните особености на народните дрехи, както и обстановката, в която живеят хората.

Картините, които ще бъдат предложени на търга, може да се видят на живо до 16 юни. Снимка: „Артмарк“

Наред с „Мома от Врачанско“, Летният аукцион в „Артмарк“ включва и още интересни произведения на „стари майстори“ – „Пазар в Сливен“ от Добри Добрев (най-мащабната негова творба, появявала се на търг досега), „Пазарът в Котел“ от Димо Николов и „Карловски пазар“ на Никола Танев. Ще бъдат предложени картини също на Бенчо Обрешков, включително „Рибарите в Балчик“, както и на Дечко Узунов, част от фамилната колекция. Лиричната „Летен ден в Созопол“ на Елиезер Алшех допълва представата за българския живописен канон. Постмодерният авангард в търга е представен от творби на Димитър Казаков-Нерон, Иван Кирков, Буюклийски-Мичи и Николай Дюлгеров.

Аукционът ще се проведе на живо на 17 юни от 19 ч. в Hyatt Regency Sofia. Наддаването ще бъде достъпно на място, чрез писмено наддаване, по телефона, както и онлайн, чрез платформата Artmark Live (след регистрация).