Продължението на „Сиянието“ ни изправя пред ново зло: скуката

„Доктор Сън“, продължението на култовия филм на Стенли Кубрик „Сиянието“, ще излезе във Великобритания за Хелоуин – премиерата му е на 31 октомври. У нас ще го гледаме с известно закъснение, „Доктор Сън“ тръгва по киноекраните на 8 ноември. Първите ревюта за филма в западната преса не са особено ласкави.

Майк Фланаган стои зад сериала на „Нетфликс“ „Haunting of Hill House“, смятан за една от най-добрите хорър продукции в последно време. Новият му филм „Доктор Сън“ е базиран на едноименния роман от Стивън Кинг от 2013 г. Проследява историята на вече порасналия Дани Торънс (Юън Макгрегър), борещ се с алкохолизъм и същите свръхчовешки способности, които го преследваха като малък.

Нуждае ли се обаче „Сиянието“ от продължение, пита кинокритикът на „Гардиън“ Питър Брадшоу.

„Доктор Сън“ е с половин час по-дълъг от филма на Кубрик, въпреки че се чувства като повече – направен с мъка, без посока и гъсто населен със скучни нови персонажи, между които фокусът на наратива се размива и разделя – пише Брадшоу. – Вниманието ти се отклонява от централната фигура, която иначе би могла да бъде истински обект на възхищение: Дани Торънс.“

Филмът на Кубрик, известен с това, че не се радва на одобрението на Кинг, е повлиял стилистично на продължението на Фланаган. Тук Кинг е действал като продуцент, така че най-вероятно е одобрил версията, която ще видим.

Дани вече е пораснал, безработен, бездомен, алкохолик и борещ се с посттравматичния стрес, причинен му от кървавите събития в края на оригиналната история. Майка му Уенди отдавна е починала, но Дани все още продължава да има „сиянието“. Посещава група на анонимни алкохолици, които му намират квартира и работа в хоспис. Именно там Дани получава прякора си „Доктор Сън“ заради телепатичното си съчувствие към най-тежките случаи в заведението.

Но разочарованието на Брадшоу, накарало го да оцени филма с 2 от 5 звезди, се поражда от централния злодей – хипарката Роуз Шапката (Ребека Фъргюсън). Всъщност, тя е и главният антагонист в книгата на Кинг, но критикът смята, че филмът щеше да е много по-въздействащ, ако централна фигура в злодеянията бяха двете близначки от прокълнатия хотел на Кубрик. Според него, продължението на „Сиянието“ се бори с ново зло – скуката.

Но не всички критици са така крайни, макар и да казват, че филмът пропуска целта си – във „Варайъти“ определят филма за „дълъг и прозаичен, но също зловещ и плашещ“. Критикът Оуен Глайбърман се съгласява, че този легендарен филм не може току-така да получи продължение – иначе резултатът е подобен на трета част на „Кръстникът“ или втора част на „Психо“. Според него, продължението успява да предизвика вълна от емоции, макар и бегло наподобяващи тези от „Сиянието“.

Според „Индиуайър“ филмът се опитва едновременно да отдаде почит на книгата, и на филма на Кубрик, но не успява да извърши в цялост нито едно от двете.

„Доктор Сън“ на Майк Фланаган е литературна разплата, която влиза в центъра на бойното поле и амбициозно се опитва да отдаде почит на Кубрик и на Кинг, както и на самото продължение на „Сиянието“ от Кинг, докато в същото време доказва това, което писателят е казвал много пъти – книгата и филмът никога не биха си паснали“, пише Ерик Кон.