Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Проект за прекрасно бъдеще в Министерството на културата?

Съгласието на коалиционните партньори по време на дебата бюджетът на културата да е 1% от БВП липсва в публикуваното споразумение

Актьорът Атанас Атанасов, предложен от коалиционните партньори в 47-ото НС за министър на културата. Снимка: Стопкадър от предизборен клип на Атанасов за „Продължаваме промяната“ - Проект за прекрасно бъдеще в Министерството на културата?

Актьорът Атанас Атанасов, предложен от коалиционните партньори в 47-ото НС за министър на културата. Снимка: Стопкадър от предизборен клип на Атанасов за „Продължаваме промяната“

Днес се гласува правителството на четворната коалиция, което бе сформирано след обсъждане на основните приоритети на управлението. Преговорите за културата бяха сред най-продължителните и публичното им излъчване остави впечатление, че е постигнато безпрецедентно съгласие по някои основни точки.

Всъщност това, около което видимо се обединиха представителите на четирите партии в бъдещото управление, на първо място беше повишеният бюджет за култура. По време на обсъжданията всички изразиха становище, че със сигурност той трябва да е поне 1 процент от годишния бюджет на държавата. Затова изглежда странно, че в публикуваните писмени приложения към коалиционното споразумение точно тази точка отсъства. Бюджетът за култура, се казва пряко и между редовоте в споразумението, е оставен изцяло на благоволението на Министерството на финансите, което ще бъде управлявано от Асен Василев.

СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КОАЛИЦИОННИТЕ ПАРТНЬОРИ

В началото на частта за култура към коалиционното споразумение се уточнява, че „след формиране на екип в МК първи и основен приоритет е създаването на Стратегия за българската култура с 10-годишна рамка“. Засега това остава само добро пожелание, като се има предвид, че за министър е предложен човек с очевидно малък административен опит и слаба информация за състоянието на българската култура откъм бюрократичната ѝ, а не творческата ѝ страна. Вероятно създаването на Стратегия под негово ръководство ще отнеме повече време от предвиденото.

Вижте още: КОЙ Е АТАНАС АТАНАСОВ, ПРЕДЛОЖЕН ЗА МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

В преамбюла се твърди още, че „парите, предвидени за дотации и подкрепа от страна на държавната власт, трябва да следват качеството. Основа на дотирането трябва да бъде проектното начало“. Това е световна и европейска практика, която е доказала до голяма степен ефективността си във времето. В България това ще отнеме доста повече ресурси и време заради особената смесена структура на културните фактори, заради силното присъствие на държавата и общините в културните институции. В настоящата ситуация, ако всичко се финансира само на база проекти, ръководителите на големи културни институти като Софийска филхармония, Операта, Народния театър и още много други, ще се превърнат в администратори на сложна проектна схема, свързана с много повече документация, отколкото сега. Това ще затрудни гъвкавостта на функциониране на тези институции, ако се приложи в чист вид.

Като заявление в преамбюла на културния отсек от споразумението се казва, че културната политика е въпрос от национално значение и не може да се разглежда като изолиран сектор.

Отделните точки, по които партньорите са постигнали съгласие, са фокусирани основно върху авторските права и читалищните дейности. Като първа точка е отбелязана децентрализацията на Фонд „Култура“, който подпомага творците и публиките. Досега е било отбелязвано само намерение Фонд „Култура“ да бъде изведен изпод шапката на Министерството на културата.

Децентрализацията е нова концепция, която предполага разпределяне и автономност на различните дейности в него. Засега не е изяснена необходимостта от подобно действие, особено в условията на тежка стагнация и пандемични ограничения.

Противоепидемичните мерки за подкрепа на културата според коалиционното споразумение ще зависят не от ресорното министерство, а от Министерството на финансите и Министерския съвет. Остава неясен въпросът кой ще определи приоритетите в такава ситуация.

Предвидено е преразглеждане на Закона за филмовата индустрия, приет в последния момент от 44-ото Народно събрание, чийто правилник беше оформен и приет от служебния министър Велислав Минеков. С надеждата да бъдат изгладени несъвършенствата на този противоречив и неодобряван от гилдията закон, остава въпросът дали това няма да се отрази фатално на българското кино, което вече загуби цяла година в опит да работи по неясни правила.

Като отделна точка е заложено създаване на Фонд „Кино“. Този ход е нелогичен на фона на децентрализирането на Фонд „Култура“, който може да поеме в едно от разклоненията си киното, а и предвиждането на този фонд като самостоятелна структура преди да е обсъден и приет нов Закон за филмовата индустрия обещава само административни проблеми, които да задълбочат творческите.

Изключително детайлно, за разлика от останалите, са отбелязани точките, свързани с промяна на Закона за авторското право и сродните му права. Така, както са представени проектите за ЗАПСП, става ясно, че по този проектозакон вече е работено и има поне чернова.

Стимулирането на дейността на читалищата е следваща приоритетна задача на новото правителство в областта на културата. Предстои да бъде създадена експертна група за събиране на информация за читалищата. След това ще се мисли как да бъдат стимулирани.

Културно-образователната част е спряла до идеята за задължителен културен календар за всяко училище и равен достъп до култура, финансиран от Министерството на образованието. В тази точка отново се набляга на читалищата, които трябва да станат основни доставчици на култура в училищата. За съжаление отново не се споменава нищо за въведените в доста европейски страни и в Русия културни ваучери, които да дадат достъп на младите хора до културни събития.

Коалиционните партньори предвиждат да изведат НИНКН от патронажа на Министерство на културата и да го превърнат в самостоятелна агенция с повече специалисти. Същевременно се предвижда засилване на контрола върху него.

Четирите партии са се съгласили, че трябва да бъде приет Закон за старите столици на България, но никой не е изяснил какво ще съдържа той. Също толкова неясно звучи и заглавието на бъдещ проектозакон: „Закон за цифрово съдържание на авторския продукт“.

Приоритетна за бъдещото управление е борбата с пиратството, там ще се търси координация с МВР.

Предстои промяна на Закона за радиото и телевизията. Това ще се извърши след приемане на Стратегията за развитие на българската култура. Ако Министерството на финансите позволи, може да бъде получена и субсидия за творческите състави към БНР, се казва в коалиционното споразумение.

За пръв път ще бъде приет Закон за сценичните изкуства, който също ще бъде обмислян след приемане на Стратегията.

Освен читалищата, Министерството на културата ще даде възможност на любителските организации и инициативи да се картотекират и да бъдат приобщени към министерството, като така ще могат и да кандидатстват за средства към Фонд „Култура“. Не е изяснен механизмът, по който любителските и професионалните организации ще бъдат разграничавани.

Липсва съгласие по някои ключови за развитието на българската култура въпроси, включително и за запазването на 9-процентния ДДС върху книгите. Заложено е, че предстои допълнително обсъждане по точките, за които не е намерен общ език между партньорите.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах