Прокуратурата проверява истински ли са документите на Марковски за картините в КТБ

Прокуратурата започва проверка дали документите за собственост на 273 картини от КТБ на арт търговеца Игор Марковски са истински и дали има документална следа за тях в аналите на финансовата институция, съобщава „Преса“.

Съмненията на магистратите са, че контрактът за съхранение на произведенията е сключен след затварянето на трезора, а акцията сега цели връщането на произведенията в ръцете на бившия собственик Цветан Василев. Източници от прокуратурата твърдят, че Марковски вече е викан на разпит, за да защити твърденията си.

В неделя съсобственикът на аукционна къща „Аполон и Меркурий“ обяви по Би Ти Ви, че иззетите от прокуратурата картини от КТБ всъщност са семейна собственост. Неговите адвокати вече подали молба в прокуратурата за връщането им. Те отлежавали в трезора на финансовата институция по договор с Цветан Василев от 2007 г., а последният анекс към документа бил от март 2014 г.
Според Марковски контрак­тът с банкера предвиждал картините да се съхраняват в трезора на институцията. Оттам дори имали изисквания към размера, тъй като пространството било ограничено и за големи платна нямало място.

Според прокурори версията на арт търговеца издиша поне по няколко параграфа.

На първо място, дори когато КТБ хлопна кепенци, всеки клиент с ценности в трезорите можеше да си ги получи при поискване. Причината е, че скритото в тях не е собственост на банката, а на този, който си го е оставил на доверително пазене там. Факт, необорен от никого, е, че върволица от клиенти си прибраха оставеното в касетките в продължение на месеци, без никой да им направи проблем. Не е ясно защо близо 180 дни собственикът на платната не си ги е поискал.

Втора червена нишка бил фактът, че една голяма част от картините са с посвещения за 50-ия рожден ден на Василев. Те били дарени от редица известни български бизнесмени, а една от тях е имала и параф лично от бившия телевизионен водещ: „Цветане, честит рожден ден! Твой Игор Марковски.“

Буди съмнение и още нещо – контрактът за съхранение на произведенията на изкуството е сключен лично с Цветан Василев. По това време банкерът е председател на надзорния съвет на КТБ. Респективно това е нещо като да сключиш договор със счетоводителя, но не и с директора на трезора, както изискват всички нормални правила за финансово управление на активи.

Според банкери подобен договор би бил невалиден, в случай че се случи инцидент с картините, тъй като не е под­писан от оперативен ръководител.

Още нещо, което според прокуратурата изглежда като превързано с бели конци. Дори да се приеме, че е имало договор с Цветан Василев, защо тогава картините са висели по стените и в кабинетите на директорите, включително и в личния офис на банкера, известен като старата канцелария на банкера Атанас Буров?

Възможно е банката да е плащала наем на колекционера, каквато впрочем е и световната практика. Това обаче категорично изключва договор за отговорно съхранение на картините, още повече в подземен трезор под охрана и яки ключалки.

Министерството на културата създава също специална комисия, която да установи собствениците на иззетите от прокуратурата картини от КТБ, съобщиха от ведомството.

В момента платната се намират в една от най-старите и защитени зали на Националния исторически музей, строена по времето на Тодор Живков. Според директора на НИМ Божидар Димитров те може да бъдат върнати на Игор Марковски, ако наистина има валиден договор и сертификати за своите произведения.

От БНБ вчера са отказали коментар за „Преса“.