Пропагандата в Русия, обяснена от трима журналисти

Методите на пропагандата и позицията на журналистите в проправителствените медии в Русия коментират в обширен обзорен материал журналистките от забранените вече в Русия медии – „Дожд“ и „Ехо Москвъй“, Маша Борзунова и Ирина Баблоян. Статията им е публикувана в блога на Маша Борзунова и вече е номинирана за журналистическа награда за март 2022 г. от опозиционния портал „Редколегия“.

Двете журналистки описват вътрешното брожение и противоречивите настроения сред работещите в няколко официозни медии. Поводът за това проучване е появата на Марина Овсянникова в ефира на „Първи канал“ с антивоенен плакат. Борзунова и Баблоян разказват как са били притискани служителите на няколко големи телевизии, проследявани са били всички техни лични изяви и постове в социалните мрежи, привиквани са били за предупреждение в службите и са били уволнявани при всяка проява на инакомислие.

Особено интересна е частта, в която се излага методологията на пропагандата в официозните медии. Именно тази част цитира и продуцентът Александър Роднянски в свой пост в Инстаграм. Борзунова и Баблоян са попаднали на източник, който им е показал указанията, получени в тв канала НТВ още в самото начало на войната.

Ето какво разказват те:

„След инцидента с Овсянникова в холдинга „News Media“ пристигнал неговият основател Арам Гарабелянов. „Каза, че ако някой си позволи нещо подобно на изцепката на Марина Овсянникова, ще бъде изпратен по дяволите целият отдел“, разказа ни източник, запознат със ситуацията.

Освен това на сътрудниците на холдинга е било забранено да пишат каквито и да е антивоенни постове в социалните мрежи. А ако някой напише, смятат да уволнят и самия човек, и неговия началник, разказа ни друг служител на „News Media“. В холдинга също забраниха да се снимат репортажи за руски националисти и футболни ултраси, „за да не се правят паралели с тези, с които Русия се бори в Украйна“.

В ръцете ни се озоваха „указания“ за това как холдингът „News Media“ трябва да отразява войната в Украйна и нейните последствия. Документът се нарича „За СМИ и коментаторите (препоръки за отразяване на събитията след 25.02)“ и е разделен на четири глави: „За операцията“, „Запад и НАТО“, „Общество“ и „Санкции“. Ще се опитаме да преразкажем краткото съдържание на документа от четири страници.

Най-важен (три удивителни) тезис на указанията е да не се използва думата „война“. Трябва максимално да се съкрати и използването на словосъчетанието „бойни действия“. Вместо това в репортажите трябва да се използват термините „специална операция“, „освободителна мисия“ и други подобни.

Допълнителното значение за използването на термина „спецоперация“ се подчертава от това, че на „спецоперация“ не могат да се изпращат наборници.

Украйна при това трябва да се показва като войнстваща – в Киев раздават оръжие на всички желаещи, „това е точно като в Алепо, разбойничество, бандитизъм“, така звучи примерът за правилно отразяване.

При това е нужно да се намалява емоционалното напрежение, защото войната не се водела против гражданите на Украйна, а с „част от украинските елити, разгърнали война в Донбас и даващи престъпни заповеди на военните от ВСУ“, се казва в указанията.

Трябва да се създава позитивен образ на руските военни. Да се показва как украинските войници доброволно се предават в плен и да се подчертава хуманното отношение към тях. Тази позиция преследва и друга задача – да се разпространява повече позитивна информация за успехите на операцията. При това успехите не трябва да се показват чрез превземане на градове и унищожаване на противника, а чрез безкръвна символика: симпатията на местните, доброволната капитулация на украинската армия.

Като цяло трябва да се показват повече лица на обикновени украинци, които „са уморени от днешната киевска власт“ и „от бандеровската пропаганда“, да се противопоставят на властовата върхушка, с която уж воюва руската армия. А освен това да се цитират „видни украинци“, които поддържат военната операция на Русия. Примерно: Олег Царев, Алексей Журавко, Владимир Олейник, Виктор Медведчук.

Голяма част от вината за ставащото в Украйна трябва да се прехвърли върху Запада. Спецоперацията е акт на отбрана, необходима мярка, „за да избегнем повторението на съдбата на Белград, Багдад, Триполи и Кабул“. За президента това било трудно, но необходимо решение. Освен това трябва всячески да се подчертава, че срещу Русия се води информационна война.

В Русия журналистите трябва да намират ЛОМ-ове (лидери на общественото мнение), които да налагат тезата, че „не бива да се плюе в гърба на собствената армия“. Трябва да се показват примери за притискане на тези дейци на културата, които поддържат действията на Русия, „които са на страната на своята Родина“ – Гергиев, Мацуев и други.

Трябва да се отразява патриотичната консолидация, обществената поддръжка на военната операция. При това в указанията има и позитивни моменти. Например: „да не се помага за вътрешното разцепление на обществото“ и „да се минимизира търсенето на вътрешни врагове“.

Отделни усилия трябва да се положат за това да не се появи паника сред населението заради влошената икономическа ситуация. За тази цел трябва да се прекрати отразяването на ръста на цените или промяната в курса на валутите. Да се подчертава, че всички трудности са кратковременни, парите в сметките са на безопасно място, пенсиите се плащат редовно. Заместването на липсващите западни стоки със стоки руско производство отдавна е подготвено, пълноценно работи, няма дефицит.

Като цяло санкциите трябва да се представят като нещо, което е от полза за Русия.

„Във всички времена Русия в изолация е правила най-големите си пробиви“, се казва в указанията.

Във всички времена, това е „опитът за развиване на промишлеността в епохата на Александър ІІІ, индустриализацията при Сталин, пробивът в технологиите при Брежнев“.

„Новините не показват държавата, а само първия мъж в нея“

Междувременно, наяве излизат все повече примери за журналистическо недоволство в Русия. Дни преди Овсянникова да развее своя антивоенен плакат в ефира на новинарска емисия, нейна колежка от „Първи канал“ напусна на 3 март, цитирайки като причина руската инвазия в Украйна. На 22 март Жана Агалакова, едно от най-разпознаваемите лица на държавната медия в продължение на 20 години, даде пресконференция в Париж, за да разкаже за „лъжите и минапулацията“ на руските държавни медии.

„Искам хората в Русия да ме чуят и да разберат какво е пропаганда, да спрат да се зомбират – заяви тя пред чуждите си колеги в първата си публична изява след оставката. –  Направила съм много компромиси в кариерата си, но инвазията в Украйна бе червената линия.“

Медийната система в Русия е построена така, че да отразява единствено гледната точка на Кремъл, споделя тя и разказва, че има инструкции да се отразяват широко заниманията на Владимир Путин извън политическите му задължения. Единственото табу е личният му живот.

„Новините ни не показват държавата, ние не виждаме Русия. Виждаме единствено първия мъж в нея, какво е ял, с кого се е здрависал, виждали сме го дори без риза. Но не знаем дали е женен, има ли деца…“

Относно необходимостта опонентите на Русия да се описват като нацисти, Агалакова казва, че това е „манипулация и огромна лъжа“.

В последните години тя работи като кореспондент на „Първи канал“ в Ню Йорк и Париж с надеждата, че „ако предавам събитията от Европа, ще избегна да бъда част от пропагандата“:

„Никога не съм лъгала, всеки факт бе истина. Но вземете истински факти, разбъркайте ги добре и ще се озовете с една голяма лъжа в ръцете си“.

Агалакова е поредната журналистка, която напуска заради войната в Украйна, но засега не може да се говори за лавина от оставки, отбелязва „Франс 24“. Работата си на водеща на новините в НТВ е напуснала Лилия Гилдеева, която работи там от 2006 г. Медията днес е собственост на петролния гигант „Газпром“. Кореспондентът на медията в Брюксел също е подал предизвестие за напускане.

„Много журналисти, продуценти и хора, които работят в медиите, мислят като мен – допълва Агалакова. – Лесно е да ги обвиняваме, да се питаме защо не напускат, защо не протестират. Но тези, които остават, имат семейства, възрастни родители, деца. Те са заложници на ситуацията.“