Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Прощаваме се с Борис Гуджунов, огорчен преди края

Не се надявам на бъдещето на България въобще. Това не е човешко, не можеш да забравяш народа си, каза певецът в едно от последните си интервюта

Борис Гуджунов - преживял големи овации на родната естрадна сцена, радвал се на обичта на публиката десетки години, в последно време съществуваше в крайна бедност. - Прощаваме се с Борис Гуджунов, огорчен преди края

Борис Гуджунов - преживял големи овации на родната естрадна сцена, радвал се на обичта на публиката десетки години, в последно време съществуваше в крайна бедност.

Борис Гуджунов днес ще бъде изпратен от близките и почитателите си. Певецът, оцелял в самолетната катастрофа през 1971 г. и изпълнил любимите на родната публика песни „Надежда“, „Хора и улици“, „Обичай ме“, си отиде огорчен на 74 г. от сърдечна недостатъчност. Поклонението ще бъде от 14, 30 ч. на Централните софийски гробища.

Гуджунов – преживял големи овации на родната естрадна сцена, радвал се на обичта на публиката десетки години, в последно време съществуваше в нищета. Получаваше пенсия 220 лв. за инвалидност, с които издържаше семейството си. Имаше и обещанието на държавата, че ще му отпуснат 700 лв. за заслуги към културата. Не ги дочака.

Той бе част от мнозина музиканти и певци, архивът за чийто трудов стаж в социалистическите години е изчезнал. Твърди се, че е изгорял, но не е доказано. Заради липсата му обаче певците от онова време също не могат да докажат, че са работили – въпреки че това е ставало пред огромни зали, пълни с почитатели.

„За младите съм никой. Това е истината. Младите хора не ме познават. Не пея и не мога да поддържам гласа си във форма. Най-голямата ми трагедия е сега, когато чуя някой запис. Пял съм много хубаво, а сега не мога. Друго е. Сега съм стар пенсионер и имам само инвалидната си пенсия. Хората сега не ме познават. Сцената ми липсва много. Мъчно ми е”, сподели неотдавна Гуджунов пред Би Ти Ви.

„Вярвах, че всичко ще се нареди добре – каза певецът. – Вярвах в България, а сега е трагедия. Няма живот. Само лежа. Аз загивам. Семейството ми също. Докато работех, свързвахме двата края. Говоря за времето допреди 5 години. Получавах хонорари. Сега пари нямам. Всеки ден изчислявам колко са ми останали и по колко мога да похарча на ден – 2-3 лева се падат. А това е ужасно… Хората не вярват, че съм беден, а е точно така. Не се надявам на нищо. Не се надявам на бъдещето на България въобще. Това не е човешко, не можеш да забравяш народа си.”

Поклон!

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах