Просто и бомбастично за българската култура

Творците на държавна заплата излязоха във ваканция, частниците в шоубизнеса обаче ще работят цяло лято, за да нахлуят в ефира през новия сезон наесен и да покажат защо културата съвсем не е определяща, за да станеш звезда. За успеха са нужни прости съставки – и колкото са по-прости и бомбастични, толкова по-бляскаво ще поемеш по пътя си с микрофона. Правило № 1 е да знаеш „как са мяташ“, защото Криско ще дава тон на детския хор в „Х-фактор“ – най-видният възпитател на бодрата смяна в родната масова култура.

Да видим кои състезатели грабнаха купата през годините, как понасят този триумф и въобще какъв е смисълът от тези състезания. Рафи бе първият победител, който се задържа известно време на сцената – но можете ли да се сетите днес за някоя от тях и да я запеете? Аз също не мога. Безспорно надарен с глас, певецът бе принуден да се върне в риалити бизнеса и се бори в друго шоу. Спечели го и пак потъна в личното си пространство. Впрочем, и друг победител се върна на стартовата позиция, след като победи в музикален конкурс, следен с вълнение от целокупната телевизионна публика – Невена Цонева. Тя не успя да направи дори един хит след победата си в „Мюзик айдъл“ и остана в паметта ни единствено с борбата срещу своите продуценти „Вирджиния рекърдс“.

Собственичката на „Вирджиния“ Саня Армутлиева обаче бе замесена в избора на следващата звезда на „Х-фактор“ – Жана Бергендорф. Жана изгря ярко и победата й беше ясна за специалистите от самото начало. За специалистите пред екрана обаче, защото менторите в това издание на шоуто са трупали професионализъм в движение, в тарапаната, а не в музикални академии, нито дори в музикални училища. Затова не сме чули от устата им нито веднъж препоръка към участниците да се понаучат да свирят я на инструмент, я да усвоят техника при вокален педагог. И знаете ли защо? Може би не търсят професионалисти, а и не кроят сериозни планове за бъдещето на тези момчета и момичета. Затова и я карат как да е.

Мина близо година откакто Жана Бергендорф спечели „Х-фактор“ – и също като при Рафи не ни се удава да запеем някоя от песните, които записа с „Вирджиния рекърдс“. Но пък преди дни Бергендорф се прочу с нещо не дотам прилично – битов скандал с ухание на трева. Звучи цинично, но при липса на хитове проблеми като тези могат да бетонират Жана в паметта на публиката. Донякъде така е и по света – там големите звезди не са за пример, често умират и от свръхдоза на 27. Но публиката забелязва първо огромната им дарба, а не склонността им към насилие и към злоупотреба с алкохол и опиати.

Тук се случва обратно – Азис например стана популярен, предизвиквайки обществено възмущение с образа на травестит. Криско пък успя да влезе в медиите първо с личния си живот, както и с един погром в хотелска стая някъде извън София. След това започна да се прочува с „мятането“ и „барането“.

Та нашият х-фактор – каквото и да означава това – няма общо с чуждия. Затова – о, времена! – падението на Жана днес може да се нарече успение…

Както виждаме, целта не е най-важната при тези музикални състезания. Не е ценна победата, а процесът на шоуто, докато текат реклами и есемеси. Затова и не се хвърлят много усилия, нито пък разходи в по-нататъшния път на победителя. Но виж, ако самия той намери сам нещо, с което да бъде интересен на публиката – продуцентите му вероятно ще направят всичко, за да го задържат.

Трябва да се отбележи, че няма нищо лошо в това Криско да си съчетава звуци и думи на воля, да ги предлага от сцената, че и да печели от това. Но когато този комбинатор е фактор в музикален конкурс, това е ясен белег, че тук конкурс няма. Търси се нещо друго, не певци, не музиканти, а нещо първично и нерафинирано. И не за да му бъде придадена форма и посока на развитие, а да бъде предлагано на публиката в естествения му вид и може би да й бъде внушено: „мятай са“ натурално.

Откъде започна всичко, къде стигна!

В първото жури на това състезание присъстваше Васко Василев – цигулар, шлифовал дарбата си в най-тежката – руската школа; превзел с конкурс едно от най-високите стъпала в симфоничното изкуство – поста на концерт-майстор в кралската опера „Ковънт Гардън“. За разлика от България, за тази позиция в Лондон се иска да покажеш единствено със свирене, че притежаваш необходимото ниво – затова Василев я зае, въпреки че нямаше магистърска степен от музикален вуз. Някъде след участието си в „Х-фактор“ цигуларят кандидатства в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и след време се дипломира. Изборът му да получи диплома дори след големите си успехи на световната музикална сцена е ценен пример за децата, които мечтаят за успех, подобен на неговия, и го търсят в телевизионни шоута.

Изглежда толкова постижимо – усмихнат до уши, Васко Василев изпълнява и най-сложните сола с лекота, от която имаш чувството, че всеки ще засвири Бах така, както кара колело! Ще попитате – за какъв Бах става дума, нали говорехме за „Х-фактор“! А за какъв Криско говорим, когато каним ментори в музикални състезания?