Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Просвета без Просвещение, Възраждане без Ренесанс

Возвисяване на ученика в задължителната програма - между чорбаджимарковите дворове и елинпелиновите селски ниви

Романът „Под игото“ на Иван Вазов ще бъде по-лесен за разбиране от учениците, ако се изучава в контекста на европейската литература от епохата. На снимката: Боримечката от филма „Под игото“ на режисьора Дако Даковски от 1952 г. - Просвета без Просвещение, Възраждане без Ренесанс

Романът „Под игото“ на Иван Вазов ще бъде по-лесен за разбиране от учениците, ако се изучава в контекста на европейската литература от епохата. На снимката: Боримечката от филма „Под игото“ на режисьора Дако Даковски от 1952 г.

Какъв парадокс! Във времето на почти съвсем развития социализъм – в началото на 80-те – в българските училища се преподаваше западноевропейска литература в много по-сериозни обеми, отколкото днес, когато уж ограничения от идеологическо естество няма.

Учехме Шекспир и Бокачо, Гьоте, Шилер и Байрон, Дюма, Юго, Балзак и Мопасан… И още, и още. Учехме старогръцка литература, четяхме митология и усвоявахме основните кодове на изкуството.

Не хваля социалистическото образование – опазил бог! Просто си давам сметка, че сега е още по-зле. И тогава не ни преподаваха големите американски писатели, дори Стайнбек, когото соцпропагандата обичаше, защото ù звучеше като критик на капитализма.

Днешните деца обаче стават заложници на стихийния и инертен национализъм, обхванал образователната система и се превръщат в затворници на една още по-ограничена отпреди българска литература. Старите автори, които изпълваха нашите учебници, са си останали неизменно същите. Някои обаче са отпаднали поради идеологическа несъвместимост с новото време, а нови не са прибавени, не и наистина. Затова средностатистическият български ученик вярва, че българската литература се изчерпва с Вазов, Йовков и Димитър Димов, а западната прескача от Шекспир директно към тийнейджърските романи в „Амазон“.

Сега предстои нова промяна на учебната програма в гимназиален курс. „Свалят“ Вазов от Х в IХ клас, за да облекчат учениците преди големия изпит на финала. Само че Вазов, който се изучава в общо 4 образователни нива, ще заеме част от времето, отредено за западноевропейска литература, която се изучава в по-ранния клас. Даниел Дефо и Джонатан Суифт ще се състезават кой ще бъде представител на Просвещението в учебника, оказва се, че не може и двамата. И още, и още… Пълният списък с промените още не е сигурен, в момента е на обществено обсъждане.

Резултатът ще бъде ясен след не повече от една петилетка – тогава лишените от истински поглед върху изкуството на Западна Европа и света сегашни ученици ще бъдат пълноценни граждани, завършили криво-ляво някакво висше и застанали на старта на живота си. Те ще носят ценностите, на които ги е възпитала образователната система. А тя доброволно се е самоограничила до старите чорбаджимаркови дворове и нивите на елинпелиновите села. Погледът е бил стеснен съвсем съзнателно до патриархалната картина на българското Възраждане и предвоенните времена. Нищо повече. Защо да се дивим на простодушното и допотопно разбиране на това поколение за българските традиции, затвърждавано и от политически партии, и от псевдоисторици, и от всеки измамник, решил да печели от национализъм. Как да се възродиш, ако не знаеш, че е имало Ренесанс, променил света изцяло? Как да се възвисиш, ако не разбираш, че е имало Просвещение, позволило на науката да разруши доминацията на църквата? Как да израснеш, ако не знаеш, че е имало индустриална и придружаваща я културна революция, която е дала на човека надежда, че може да облагороди света?

Обучението по литература не е просто учебен процес. Литературата от памтивека е предназначена да формира човека, да му дава ориентири за културата на поведение и себеизграждане, да го възпитава в емпатия и разбиране. Тя е повече от писане на анализ за тропи и разсъждение върху съчинена от чиновник тема. Много повече. И да я оставиш в ръцете на администратори, е като да помолиш счетоводител да построи Колизеума. Ще има точни сметки, но никакво изкуство.

МОН трябва да увеличи, а не да намалява часовете за западноевропейска, американска и дори източноазиатска литература в училищата. Да включи повече автори, които всъщност ще оформят и контекста на българската литература. Така практически ще вдигнат авторитета на родните автори, които сега са само скучни имена от изолиран пантеон. Би било интересно децата да намерят паралели между Вазов, Дюма и Виктор Юго, да открият паралели между Йовков и Фокнър, да осъзнаят, че българската литература не е остров, а част от огромен културен континент, както са го разбирали и Вазов, и Ботев, и Пенчо Славейков. Това е истинската традиция и ценност.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg