Просветата в театъра на Трите мечки

Ако си спомняте какво означаваше думата „просвета“ и ако се сетите какво точно съдържа тя отвъд празния етикет, в който се е превърнала след години на безразборна злоупотреба, ще усетите силата, от която доброволно сме се отказали… Просвета е всичко онова, което културата в общи линии не прави в последните 25 години. Не прави, защото главно оцелява или припечелва. Е, има и някои изключения…

Нека обаче не говорим за липсите, а за една пълнота, която си проправя път към публиката с мотивацията и на приспособяващия се, и на бизнесмена, и на силно влюбения в театъра. За трима актьори, започнали на държавния синджир своята игра на сцената, които бяха опитомени по-късно от телевизията, но не се отказаха от театъра. Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владимир Карамазов са сред неколцината, които не изоставиха изкуството, след като станаха звезди на екрана. Актьори със силно присъствие, които крачат умело в комерса и не пропадат в дъното на комедията, не маскарят таланта си с евтини текстове, а си създават препятствия на сцената с интелектуални игри. Не за да почесват актьорското си его, а да докосват с театър, да представят добра драматургия в достъпна форма пред аудитория, изкушена основно от телевизионната им известност.

Как да наречеш този път другояче, освен просвета?

Просвета е да играеш пред деформираните от телевизионните полуфабрикати зрители текстове, които вълнуват претенциозна публика. Салонът на Сатирата, където преди дни бе премиерата на „Дакота“ от Жорди Галсеран, бе препълнен от популярни в арт средите авторитети, готови да сдъвчат на вечеря по-късно това представление. Ястието не беше гурме, но и съставките му, и уханието, и премереното количество на тази театрална порция биха наситили мнозина ценители – но по-важното е, че това блюдо ще бъде сервирано на хиляди зрители, хранени в последните години с най-обикновени яхнии, вместо спектакли.

В „Дакота“ попадаме сред фантасмагориите на един луд. Животът на зъболекаря Иполит (Захари Бахаров) тече гладко и дори съвършено, докато не изпада в кома след катастрофа и започва да сънува кошмари. Галсеран ни праща в различните Бахарови сънища и размества сцените така, че на моменти не става ясно сънува ли героят, или не. Дали реалността е плод на развинтеното му съзнание, или пък ние фантазираме? Преживяванията си насън той обяснява с пророчества и ги проектира така върху близките си, че пренарежда и своя, и техните животи…

Езикът на тази пиеса е елегантен и умен, и очевидно поражда удоволствие у актьорите. Иронията на Галсеран импонира силно на Захари Бахаров, който пресъздава без форсиране дуалистичната същност на своя герой. Разказът му от първо лице е като споделяне с приятел, пред когото той гледа над случилото му се с насмешка, с констатацията: „И това да стане точно с мен!“ Общувайки с обитателите на неговите сънища, персонажът му е силно озадачен, но малко по малко той започва да си обяснява по свой начин света и да го преобръща спрямо „пророчествата“, за да го превърне в привидно нормален.

Кинаджийски построените епизоди на Галсеран сценографът Никола Тороманов показва чрез игра със завесите, оформени като визьор на камера – отваря се, за да видим повече детайли от действителността, и се стеснява, за да фокусираме върху персонажа и неговия проблем. Идеята не е нова, но в този случай е използвана изключително ефектно…

Представлението е комерсиално – в най-добрия смисъл. А още по-хубавото е, че Бахаров, Вергов и Карамазов имат намерение с „Дакота“ не само да трупат овации пред софийската публика, а да пътуват по сцените на България.

Театрите ни са пълни, твърди властта… Но истината за извънстоличните салони е, че са пълни предимно с набързо скалъпени комедии с цял зоопарк от телевизионни мечки. И ако тези разшетали се по сцените екземпляри не се поукротят, ако не опитват да си спомнят защо са станали актьори – българският театър ще стигне там, накъдето се е устремил в последните четири-пет години – към многострадалните си читалищни корени.

Със спектакли като този по Галсеран обаче публиката проглежда – за красотата и многообразието по света, описани в играта, наречена театър.