Просветление на ума чрез мандала

Вечер, посветена на тибетската мандала, ще ни върне към времето, когато преди повече от двайсет години в Столична библиотека бе изградена пясъчна мандала на божеството на състраданието от двама монаси от манастира на Далай Лама. На 8 октомври от 18 часа очевидци оттогава ще разкажат спомените си от срещата с този феномен, а писателят Николай Грозни, прекарал четири години в Дарамсала, ще направи и анализ на традицията на протекция чрез създаване на мандала в индийския будизъм – история, символи и значение.

През зимата на 1993 г. двама тибетски монаси прекрачиха прага на Столична библиотека и пренесоха мъдростта на Далечния изток и у нас. На събитието в четвъртък ще разкажат присъствалите тогава Мария Доневска, Иво Хаджимишев и Георг Краев.

„В тибетския будизъм и по-специално във висшите тантри, мандалата заема особена роля – казват за събитието тогава организаторите. – Тя е основният елемент от процеса, при който чрез поредица от посвещения се навлиза в пространството на мандалата, а чрез него и до спонтанното познание. Главният акцент се поставя на методиката за трансформиране на психо-физическите компоненти на човека чрез медитация върху чисти същества/божества, в чисто обкръжение (мандала). Божествата, които обитават мандалата, не са външни богове, а по-скоро символи на просветленото състояние на ума, което всеки човек потенциално може да развие.“

Изграждането на мандала е сложен процес, който изисква много знания и търпение и се изпълнява задължително от монаси, изучавали това духовно изкуство. Върху предварително разчертан плот се рисува с помощта на цветна смес от пясък, кристали и минерални багрила. Използват се обикновено пет основни и десет допълнителни цвята.

Основната форма на повечето мандали е квадрат с четири порти, който съдържа в себе си кръг с очертан център. Всяка от портите представлява съответно милостта, състраданието, съчувствието и духовното равновесие.