Протестите през 2013-а и Революцията в поетичния език на Юлия Кръстева

Първата и вероятно най-известна книга на Юлия Кръстева „Революцията в поетичния език” (La Révolution Du Langage Poétique), се появява на френски през 1974 г. Това всъщност е нейната дисертация, която тя пише в Париж, след като напуска родината си. В нея българката изследва връзката между подсъзнанието и езика на поетите. Работата й се фокусира върху авангардните течения от края на ХІХ и началото на ХХ век. Поезията сама по себе си със своя акцент върху музиката на речта често е възприемана като „странното поведение на езика”. Начинът, по който тя преодолява граматичните и синтактичните норми, наподобява подсъзнанието и неговите капризи – според Зигмунд Фройд ние разбираме, че подсъзнанието съществува, единствено по онези нелогични прояви на съзнанието, които не съвпадат с научната представа за него.

Авангардните поети, изследвани от Кръстева, се насочват директно към езика, те го накъсват, създават нови думи, ритъмът излиза на преден план и вече става носител на настроението и смисъла. Юлия Кръстева задава въпроса „Какво означават в един текст подобни феномени?” Тя използва фройдистките анализи на детската психика, за да напомни, че преди да се научат да говорят правилно, хлапетата използват езика по подобен начин – ритъмът е водещ, те сами си измислят думи и каламбури, влияят се от мелодията на речта. А дали авангардната поезия не е именно такъв сблъсък между пред-лингвистичната фаза в развитието на един човек и добре подредения, нормиран език? Давайки път на пред-лингвистичните феномени в езика, поетът освобождава емоции, които са били забранени на съзнателния ум. По този начин авангардната поезия разклаща установения ред и нормите – първо в езика, но после в мисълта и съзнанието на хората. Тя разрушава и трансформира границите и законите, които човекът и обществото са изградили. Според Кръстева именно революцията, започнала в поетичния език, преминава в революция в съзнанието на отделната личност и на обществото и води със себе си до по-широка социална и икономическа революция.

През 2013 г. у нас станахме свидетели на бунтове, които започнаха от обществото и не стигнаха до никъде. Важно е да се отбележи, че протестите в София не бяха предшествани от каквито и да било промени в поетичния (или артистичния) eзик у нас. Дали това не беше една от причините за неуспеха на нашата революция? Това е един от въпросите, които „Площад Славейков” би искал да отправи към видната българка.

Ако теорията на Кръстева е вярна, то хората се нуждаят първо от революция в мисленето, която започва от поетите и артистите в едно общество. У нас обаче такава няма. Липсата на адекватно съвременно изкуство накара публиката да предпочете традиционните форми и да се върне назад. Тогава имаме ли основание да очакваме друга истинска революция?