Проучване: Сифилисът в Европа е внесен от Америките

Сифилисът, покосил Европа в края на XV век и останал нелечим чак до ХХ век, вероятно е внесен от Америките, твърди хипотеза в списание „Nature“. Заразната болест, чийто произход се дебатира и до днес, се е разпространила на Стария континент след завръщането на експедициите на Христофор Колумб до Северна и Южна Америка, вярват учени от института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг, Германия.

Произходът на сифилиса отдавна е тема на дебат. Вярва се, че първият регистриран случай в Европа е от 1495 г., когато се разболява френският крал Шарл VIII, отбелязва „Phys.org“. Инфекцията бързо се предава в Стария свят, поразявайки не само тялото, но и ума, при това само 150 години след опустошителната чумна епидемия на континента.

Епидемията избухва скоро след завръщането на Христофор Колумб и екипажа му от Америките и това веднага става причина мнозина да повярват, че заболяването е възникнало вследствие на контакта с напълно непознатия свят и населението му. ДНК анализи на човешки кости и челюсти, датирани  отпреди 1492 г., се оказват ключ към истината.

„Има няколко случая, при които геном от семейството на сифилиса успешно е реконструиран от кост, но при тези изследвания не се засяга ключовият въпрос дали болестта датира преди или след експедицията на Колумб“, коментира Кирстен Бос, специалист по молекулярна палеопатология и водещ автор на изследването.

В мащабното проучване се включват археолози и учени от няколко държави в Северна и Южна Америка, които изследват древни кости от регионите си.

„Отдавна знаем за инфекции, подобни на сифилис в Америка, но само лезиите по костите не са достатъчни, за да посочим болестта с категоричност“, казва Кейси Къркпатрик, постдокторант палеопатолог, участвала в проучването.

Бедрена кост, от която учените извличат геном от семейството на сифилиса. Снимка: Дарио Рамирес

На детайлен анализ са подложени пет древни генома от кости, открити на територията на днешни Мексико, Чили, Перу и Аржентина. Сифилисът е част от малка група болести, в която фигурират още фрамбезия, пинта и беджел. Случаи както на сифилис, така и на фрамбезия, са регистрирани на територията на днешно Мексико още от XVII век, но новите изследвания откриват, че болестта се е разпространявала още по-рано.

„Данните ясно подкрепят факта, че коренът на сифилиса и неговите известни „роднини“ е в Северна и Южна Америка. Навлизането им в Европа, започнало в края на XV век, е в най-голямо съответствие с резултатие“, добавя Бос.

Заболяването е започнало да се разпростира масово в Северна и Южна Америка около 1500 г. и най-вероятно тъкмо това е причината и за последвалата епидемия в Европа. Разпространението е било улеснено от трафика на хора и от зачестилите пътувания на европейците до Америка и Африка в следващите десетилетия.

„Коренното американско население е носител на ранни форми на тези болести, но европейците са допринесли за разпространението им по света“, заключава Бос.

Изследването обаче не е приключило – предстои детайлно да бъде изследвана и ДНК от кости с лезии от Европа, датирани отпреди 1492 г.

„Търсенето ще продължи да дефинира тези по-ранни форми и древната ДНК със сигурност ще бъде ценен ресурс – коментират учените, участвали в настоящото изследване. – Кой знае какви по-стари свързани болести са се появили по света при хора или други животни, преди да се появи семейството на сифилиса.“