Провалът на Спилбърг с „Уестсайдската история“ в боксофиса с опит за компенсация на оскарите

„Уестсайдска история“ на Стивън Спилбърг, един от най-очакваните филми на годината, не оправда очакванията и се представи зле в боксофиса през първия си премиерен уикенд. Мюзикълът, римейк на оригиналния филм от 1961 г., събра 10,5 млн. долара от продажба на билети в САЩ.

Статистиката е притеснителна за „Дисни“ и „Туентиът сенчъри студиос“, които са инвестирали 100 млн. долара за нов прочит на историята на Тони и Мария в съвремието. Надеждите са, че заглавието тепърва ще привлича публика със заявката си за предстоящия награден сезон, отбелязва „Варайъти“.

„Уестсайдска история“ с право се готви за „Оскар“, тъй като е един от филмите, които се радват на широко одобрение от кинокритиците. В ревютата си специалистите изтъкнаха основното предимство на новия филм – че успява да поправи грешките на оригинала, често обвиняван в стереотипно и дори расистко представяне на персонажите.

Вижте още: КРИТИКАТА ЗА НОВАТА „УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“: ПОПРАВЯ РАСОВАТА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ В ОРИГИНАЛА

Оригиналът от 1961 г. си навлича много критика в наши дни с изобразяването на пуерториканско малцинство в Ню Йорк от бандата Акулите. В този филм Рита Морено е в ролята на Анита, останалите образи от Акулите също са поверени на бели актьори. В интервю от 2019 г. Морено, която получава „Оскар“ за превъплъщението си, споделя, че кожата ѝ е била потъмнена с грим – практика, през която са преминали всички бели актьори от Акулите. Самата Морено е пуерториканка и още тогава повдига въпроса за грима.

„Ние имаме много цветове – казва тя тогава на гримьорите, но вместо разбиране, получава обвинения, че споделя расистки предразсъдъци. – Бях толкова шокирана, че не казах нищо в отговор. Не знаех какво да кажа. Хората знаят толкова малко за пуерториканците.“

В новата „Уестсайдска история“ 20 актьори от състава са пуерториканци или с пуерторикански корени, наети са и няколко консултанти от същия произход. Част от диалога е на испански, без субтитри.

„Усещах – целият екип усещаше – че това трябва да е латиноамериканска продукция“, казва Стивън Спилбърг в интервю.

Но дори това не може да поправи грешките на продукцията, пише „Лос Анджелис Таймс“. Оригиналната история е трябвало да бъде модерна версия на „Ромео и Жулиета“, авторът на историята Артър Лорентс първо искал романтичните чувства да се развият между тийнейджъри от ирландско католическо семейство и еврейско семейство, тъй като двете малцинства в Манхатън по това време често влизат в новинарските заглавия със споровете си. Този проект обаче проблемно много наподобява на „Ирландската роза на Аби“, пиеса от 20-те години, затова Лорентс решава да остави проекта си – тогава все още със заглавие „Ийстсайдска история“ – настрана за момент.

Шест години по-късно в „Лос Анджелис Таймс“ излиза статия за физическа саморазправа между две латино групи в град Сан Бернардино, Калифорния, която завършва със смъртта на едно момче. От там на Лорентс му хрумва идеята да се завърне към стария си проект, но да го обогати с актуалния расов конфликт.

Стивън Зондхайм, тогава начинаещ либретист, първоначално се колебае дали да приеме предложението.

„Никога не съм живял в бедност и никога не съм срещал пуерториканец“, казва тогава Зондхайм, цитиран в книгата „Зондхайм и компания“ на Крейг Зейдън.

Но агентът му го съветва да се отърси от тези мисли и да се фокусира повече върху „психиката на персонажите, отколкото върху техния икономически бекграунд“.

Въпреки всички колебания и дългогодишното развитие на „Уестсайдска история“, бродуейският мюзикъл от 1957 г. и филмовата адаптация от 1961 г. постигат огромен успех и по-специално за Лорентс, за Ленард Бърнстейн, който написва музиката, и за Джером Робинс, създал хореографията.

Самият Лорентс признава в интервю от 2008 г., че творбата им лежи върху културна апроприация:

„Заради нашите собствени предразсъдъци и културните възприятия от 1957 г. бе почти невъзможно за персонажите от „Уестсайдска история“ да бъдат автентични“.

В крайна сметка „Уестсайдска история“ е продукт на трима мъже с еврейски произход, които създават своите пуерториканци по шаблон – тежък акцент, тъмна кожа и ярко изразена агресия, отбелязва „Лос Анджелис Таймс“. Струва си да се отбележи, че мюзикълът е създаден през 50-те, когато културната идентичност все още няма такова значение за попкултурата. Още тогава обаче някои изразяват притеснение относно оригиналния текст на песента „Америка“, където Пуерто Рико е описан като „остров с тропически болести“ (във филма тази част е променена, въпреки несъгласието на Зондхайм).

Филмът от 1961 г. прави мюзикъла толкова популярен, че и до днес остава първият и най-популярен американски продукт, който представя пуерториканското общество на света, отбелязват изследователите. Латиноамериканците са описани с физическите си характеристики – стройни, тъмнокожи и с тъмни коси – и с чертите на характера си – шумни и секси. Тези расистки и сексистки стереотипи продължават да налагат разбирането за пуерториканците днес, казва Франсис Негрон-Мунтанер, филмова режисьорка и основател на „Media and Idea Lab“ в Колумбийския университет.