„Котките не са хора и хората не са котки – и е много важно ние, като хора и като прислуга на котките, да сме наясно с тази разлика.“
Тези думи са на доктор Чарлс Сноудън, психолог в университета Уисконсин-Медисън, който се е нагърбил с доста странна мисия – да създава музика за котки. Професорът разбирал от психология, може би и от котки, но не притежавал достатъчно талант, за да композира музика. Нито за хора, нито за мацки.
Другият главен участник в историята е Давид Тейе – челист, трето поколение професионален музикант, ученик на Ростропович, работил във филхармонията на Сан Франциско и Националния симфоничен оркестър, записвал с „Металика“, автор на доста композиции (за хора), преди да започне да пише музика за животни през 2003 г. Целта му била да демонстрира своята универсална теория за музиката, според която музикалните ни предпочитания се определят от звуковата среда в майчините ни утроби. Той дава пример: темпото, което въздейства най-успокоитерно на повечето хора, е същото, с което бие майчиното сърце, а доста от любимите ни инструменти, като цигулката, са в същия регистър, както гласа й. При котките музикалният вкус се развивал малко по-късно – през детството им, смята Тейе.
За дали провери теорията си, Тайе са свърза с проф. Сноудън. Първите им експерименти – с маймунска музика (бърза и с много високи тонове), ги обнадеждават, но двамата решават да зарежат маймунджилъците и се заемат с котешки композиции. Защо?
Сноудън обаче обяснява избора така:
„Много собственици на котки ни казаха, че докато са на работа, пускат радио на животните си, но нямат представа дали музиката им допада. Според нашата теория, животните могат да се наслаждават на музика, но тя трябва да е честотния обхват, в който те комуникиратq и в темпото, което обикновено използват“.
И ние имаме обяснение – икономическо: американският пазар на маймунска музика е по-малък дори от българския пазар на класическа музика. А котките са милиони. По-точно – в САЩ мяукат, мляскат, мечат, мъркат и както казва Стоичков, „млячат“ 93 млн. домашни котки – зажаднели за музика. Музика, за която тяхната човешка прислуга е готова да плати.
В създаването на котешката музика са използвани имитации на естествени котешки звуци – мяукане, мляскане и най-вече успокоително мъркане, както и птичи трели, от които всяка истинска котка наостря уши.
Първият албум с научно обоснована музика за котки, финансиран от собствениците на котки-меломани, ще бъде готов скоро и ще се продава само на специален сайт. Докато чакате, можете да се научите свирите на животинчето си „Котешкия марш“. Или пък да си купите някой от продаваните в Амазон десетки дискове с ненаучна музика, която също се радва на голям успех сред котките. Поне така пишат собствениците им.
Можем смело да предположим, че това е само началото. Дошло е времето да разширим достъпа до култура на домашните си любимци и да задоволяваме все по-пълноценно всичките им духовни, а не само музикалните им потребности. След песните за котки, имаме пълно право да очакваме живопис и скулптура за кучета, опера и балет за хамстери, театър и кино за канарчета, романи за хелери и лирика за декоративни шарани…
После ще дойде ред и на селскостопанските животни, сред които засега се шири масово безкултурие. Има само един риск – че и „Пайнер“ биха се изкушили да продуцират попфолк за домашни любимци. Котешките концерти и сега са трудно поносими, а представете си какви ще са рециталите на котки-чалгаджийки.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение