Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пряко включване от белодробния фронт

Разказ за съдбата на имунните клетки в тялото на антиваксър

 - Пряко включване от белодробния фронт

Два през нощта. В покрайнините на зад-ушния лимфен възел Т-лимфоцитът Белчо се прибираше към дома. Отключи входната врата и още на прага жена му, Т-лимфоцитката Снежана, го подхвана:

– А, ето го най-накрая! Къде скитосваш бе, сине майчин? Знаеш ли колко е часът….?

Белчо въобще не я удостои с поглед и се тръшна на масата в кухнята, а това още повече вбеси съпругата му:

– Пак си ходил с колегите в черния дроб, нали? Освен за пукница за друго не мис….

Белчо удари с юмрук по масата и простреля с поглед жена си:

– Слушай, Снежано. Ама много добре ме чуй! – свъсено започна той. – Не стига, че съм пребит от работа, ами сега и ти ми дуднеш. Не ме ядосвай, че малко ми остава да ти събера партакешите и да те пратя при майка ти в костния мозък. Ясно ли ти е? От три седмици сме в общотелесна война, ма, какви кръчми бълнуваш?

Снежана сведе виновно глава:

– Извинявай, любов! – каза с далеч по-мек тон. – Явно съм прекалено изнервена от високата телесна температура…

Тя седна срещу Белчо на масата и се вгледа в очите на мъжа си:

– Разкажи ми какво става?

– Ами нещата не вървят на добре – поклати глава той. – Този вирус излезе много мръсна гад. В щаба цари пълна неразбория. Цял ден пиша телеграми на колегите да се трансформират в Б-лимфоцити, но какво стига дотях, един господ знае. В развойния център уж конструират разни прототипи на антитела, ама…

Снежана въздъхна:

– Днес даваха по кабелната, по „АксонНюз“, пряко включване от белодробния фронт. От кадрите направо ми настръхна мембраната…

– Ами как да са добре нещата? Губим твърде много алвеоли и газообменът отива на майната си – повдигна рамене Белчо.

– Нали ги виждаш еритроцитите? Нарамили по един чувал въглероден диоксид и чакат ред да го обменят, ама трудна работа…

Снежана стана от стола си и след минутка се върна с чиния в ръце.

– Вземи хапни малко. Одеве извадих последните консерви с монозахариди от мазата. Поне за два-три дни ще има. Днес се разходих до Женския пазар след дванадесетопръстника, но сергиите бяха празни. Човекът не е поемал никаква храна през последните три дни. Само антибиотици.

Белчо махна пренебрежително:

– Кусур са ни. Ние с вирус се борим, той човекът антибиотици ни праща. За чий са ни? Кьорава бактерия няма да остане в червата и после тая целулоза баба ми ли ще я разгражда? ….Ей, прости са тези човеци и туй то…

– А в Генералния щаб какво става?

– Мани, мани. До нас достигна информация, че човечеството било разработило ваксини срещу тая долна гад…

– Еха, страхотно! – въодушеви се тя.

– Страхотно, ама кел файда – усмихна се горчиво Белчо. – Оказва се, че ние сме се пръкнали в тяло на антиваксър.

Снежана скочи от стола и се ококори:

– Жива да не бях! Е как може такава работа?

– Ми ей тъй – тросна се той – може. Днес генерал Левкоцитски като разбра, така се разлюти, че щеше да му се развие ДНК-то. Вика: „Вместо тоя глупак да ни подготви, да си организираме защитата, да си направим антителата, да разпратим инструктажите за клетъчен имунитет, ние тепърва откриваме топлата глюкоза…“. И е прав. Много е прав. Учим се в движение и докато се научим ей го на – белият дроб станал на пихтия.

Снежана зацъка с език. В очите ѝ блеснаха сълзи:

– Ех, Белчо, Белчо… Що Господ ни наказа тъй? Имунни клетки в костен мозък на антиваксър да се родим…

– Мозък ли? Трънки мозък…


* Боян Симеонов е независим журналист и политически анализатор на свободна практика.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg