Два през нощта. В покрайнините на зад-ушния лимфен възел Т-лимфоцитът Белчо се прибираше към дома. Отключи входната врата и още на прага жена му, Т-лимфоцитката Снежана, го подхвана:
– А, ето го най-накрая! Къде скитосваш бе, сине майчин? Знаеш ли колко е часът….?
Белчо въобще не я удостои с поглед и се тръшна на масата в кухнята, а това още повече вбеси съпругата му:
– Пак си ходил с колегите в черния дроб, нали? Освен за пукница за друго не мис….
Белчо удари с юмрук по масата и простреля с поглед жена си:
– Слушай, Снежано. Ама много добре ме чуй! – свъсено започна той. – Не стига, че съм пребит от работа, ами сега и ти ми дуднеш. Не ме ядосвай, че малко ми остава да ти събера партакешите и да те пратя при майка ти в костния мозък. Ясно ли ти е? От три седмици сме в общотелесна война, ма, какви кръчми бълнуваш?
Снежана сведе виновно глава:
– Извинявай, любов! – каза с далеч по-мек тон. – Явно съм прекалено изнервена от високата телесна температура…
Тя седна срещу Белчо на масата и се вгледа в очите на мъжа си:
– Разкажи ми какво става?
– Ами нещата не вървят на добре – поклати глава той. – Този вирус излезе много мръсна гад. В щаба цари пълна неразбория. Цял ден пиша телеграми на колегите да се трансформират в Б-лимфоцити, но какво стига дотях, един господ знае. В развойния център уж конструират разни прототипи на антитела, ама…
Снежана въздъхна:
– Днес даваха по кабелната, по „АксонНюз“, пряко включване от белодробния фронт. От кадрите направо ми настръхна мембраната…
– Ами как да са добре нещата? Губим твърде много алвеоли и газообменът отива на майната си – повдигна рамене Белчо.
– Нали ги виждаш еритроцитите? Нарамили по един чувал въглероден диоксид и чакат ред да го обменят, ама трудна работа…
Снежана стана от стола си и след минутка се върна с чиния в ръце.
– Вземи хапни малко. Одеве извадих последните консерви с монозахариди от мазата. Поне за два-три дни ще има. Днес се разходих до Женския пазар след дванадесетопръстника, но сергиите бяха празни. Човекът не е поемал никаква храна през последните три дни. Само антибиотици.
Белчо махна пренебрежително:
– Кусур са ни. Ние с вирус се борим, той човекът антибиотици ни праща. За чий са ни? Кьорава бактерия няма да остане в червата и после тая целулоза баба ми ли ще я разгражда? ….Ей, прости са тези човеци и туй то…
– А в Генералния щаб какво става?
– Мани, мани. До нас достигна информация, че човечеството било разработило ваксини срещу тая долна гад…
– Еха, страхотно! – въодушеви се тя.
– Страхотно, ама кел файда – усмихна се горчиво Белчо. – Оказва се, че ние сме се пръкнали в тяло на антиваксър.
Снежана скочи от стола и се ококори:
– Жива да не бях! Е как може такава работа?
– Ми ей тъй – тросна се той – може. Днес генерал Левкоцитски като разбра, така се разлюти, че щеше да му се развие ДНК-то. Вика: „Вместо тоя глупак да ни подготви, да си организираме защитата, да си направим антителата, да разпратим инструктажите за клетъчен имунитет, ние тепърва откриваме топлата глюкоза…“. И е прав. Много е прав. Учим се в движение и докато се научим ей го на – белият дроб станал на пихтия.
Снежана зацъка с език. В очите ѝ блеснаха сълзи:
– Ех, Белчо, Белчо… Що Господ ни наказа тъй? Имунни клетки в костен мозък на антиваксър да се родим…
– Мозък ли? Трънки мозък…
* Боян Симеонов е независим журналист и политически анализатор на свободна практика.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение