МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Психиатърът Любомир Канов: Путин не е луд, амбициран е да покаже, че не е нищожество

„Ефектът от санкциите на Запада към Русия, върху онези вегетиращи около екзистенц-минимума, хранещи се с картофи, с глъбинните митове за „Ставай, ставай, страна огромная!“ и за непобедимостта на Русия, по-скоро ще доведе до сплотяване около Вожда“

„Режимът на Путин е еволюционен етап на имперско-съветския вариант на Евразийска Русия. Това е мечтата за нов тотален ред, в който на главния стол да седне Путин и да бъде признат за висок поне колкото Петър Велики. А междувременно действа като Иван Грозни“, казва д-р Любомир Канов. Снимка: Личен архив - Психиатърът Любомир Канов: Путин не е луд, амбициран е да покаже, че не е нищожество

„Режимът на Путин е еволюционен етап на имперско-съветския вариант на Евразийска Русия. Това е мечтата за нов тотален ред, в който на главния стол да седне Путин и да бъде признат за висок поне колкото Петър Велики. А междувременно действа като Иван Грозни“, казва д-р Любомир Канов. Снимка: Личен архив

Не, Путин не е луд, твърди психиатърът Любомир Канов. Ако не можем обаче да му поставим психиатрична диагноза, може ли да определим поведението му като проекция на изначалното Зло? Сложността на моралното ни съждение по темата „изначално Зло“ е там, че в случая с днешна Русия на Путин ние се изправяме пред гигантизма на Зло, което обхваща едно чудовище, разпростряно на почти 1/6 от земната суша, обясни пред „Площад Славейков“ д-р Канов.

„Русия днес, манталитетно, е негов носител – смята психиатърът,  – и за съжаление то неусетно е станало част от своебразен квазирелигиозен култ и обект на грандиозна митология. Както винаги, Злото навлиза неусетно през порите на националната душа, благодарение на Лъжата, която го представя за справедливо и Добро. Пропагандните лъжи в продължение на последните 22 години постепенно и някакси банално убедиха руснаците в тяхната изключителност, в тяхната абсолютна и вечна правота, както и че те са призовани от поднебесните сили и дори от Православието да унищожат фигуративно казано „нацизма“ върху цялата планета.

Под „нацизъм“ или „фашизъм“ се разбира всичко, което е на Запад или на Изток от тях и което те считат за нещо като вечен и метафизичен враг, който желае да ги нападне. Когато един човек стане параноиден в нормално общество, той може да бъде отличен и даже обуздан. Но ако, както бе случаят с Райха на Фюрера, това умонастроение обхваща една цяла страна, тогава Злото се нормализира и масовата лудост на един народ, устремен към пропастта, става неотличима от колективната суицидна норма.

Гибелта на здравия смисъл твори Зло и Вождът, Фюрерът, Президентът става негов изразител. Когато масовата военна лудост стихне, а тя за съжаление спира само след смазващо поражение, тогава страничните нормални хора и народи ще могат да пристъпят към съдебни процедури. Те разбира се, никога няма да върнат безпричинно обратно в живота избитите и да излекуват мъката на оцелелите.

Според  д-р Канов Путин се представя в Източна Европа като консервативен, десен, защитник на семейството, на традиционните ценности, преграда срещу „гейска Европа“, воин срещу Кончита Вурст. А дали руският президент би предприел инвазията в Украйна, ако беше хомосексуален, се питат някои, ами ако беше по-висок?

„Твърди се, че Ахил е бил гей и неговият гибелен гняв, възпят така прекрасно от Омир по повод смъртта на неговият любовник Патрокъл, е довел до опожаряването на Троя и убийството на доблестният Хектор – казва д-р Канов. – Има мнения, че Александър Велики е бил най-малкото бинарен в своите сексуални предпочитания, макар че е бил подтикван от огнена баядерка да запали прекрасният Персеполис и да разруши великата Персийска цивилизация на Дарий. Засега знаем обаче, че Володя Путин е полиаморозен или полигамен и многодетен, без да се уточняват подробностите. Ами ако беше по-висок и се беше влюбил безответно в един от братята Кличко, дали щеше да спре войната? Отхвърлената любов може би щеше да намери разбиране в Европа и mремиерът на Люксембург Бетел щеше да се опита да го утеши. Make love, not war!“

А дали санкциите, наложени на Русия от Запада – най-крайните, налагани в историята, не маргинализират допълнително руския народ?

„Санкциите ще имат ефект върху руската менталност, който може да изненада мнозина – обясни пред „Площад Славейков“ д-р Канов. – Ефектът върху „глинените“ хора, върху онези вегетиращи около екзистенц-минимума, хранещи се с картофи, с глъбинните митове за „Ставай, ставай, страна огромная!“ и за непобедимостта на Русия, по-скоро ще доведе до сплотяване около Вожда. Останалите, особено онези с някакви конвертируеми умения, ще се опитат да емигрират. Опричниците от гвардията на Путин, военните, ФСБ, тайните им служби, администрацията ще се подчиняват на заповедите му, без особено да се замислят. А надарените с човешка съвест и съчуствие ще бъдат обявени за луди и за врагове и ще бъдат изпратени в Гулаг. Така, както е било винаги в Русия.“

Предлагаме Ви интервюто на д-р Канов пред доц. Георги Лозанов за „Дойче Веле“.

– Д-р Канов, обръщам се към Вас според професионалната Ви компетентност на психиатър. Откакто Путин нападна Украйна, започна да се говори, че е луд – това метафора ли е, или откривате в речта и поведението му психически отклонения, които могат да бъдат диагностицирани?

– Всъщност, определението „луд“, с цялата му несъстоятелност и смесване на различни форми на психопатология, не е добра база за дискусия поради своята лаическа произволност. Не е нещо нечувано като луди да бъдат порицавани и дори лекувани нормални хора с единствен диагностичен белег наличието на симптом наречен „съвест“. Такъв беше случаят с „вяло текущата шизофрения“, изобретена от съветския учен Снежневски, от която боледуваха хора като наскоро починалият велик дисидент Владимир Буковски. Да не споменавам Александър Подрабинек, Валери Тарсис и други достойни мъже. Истински опасна е диагностиката на психична болест, когато тя е в ръцете на самодържец и той решава въпросите на нормалността въз основа на политическите си критерии.

В случая с Путин не става дума за клинично заболяване, а за идеологическо заболяване с месиански характер, с което Руската история изобилства. Някои го наричат „тотализъм“. При него то възниква върху Адлериански терен на компенсаторна малоценност, кореняща се в унилото му детство на дребен ленинградски гамен. Днешната му поза на заплаха срещу цялата планета е късен рецидив на тренировките му по джудо, с амбицията да покаже, че не е нищожество, а че е голям и силен. Интелектуалната и философска подкрепа намира в неофашистките брътвежи на ментори като Илин и Дугин.

– Историята още от римско време навежда на мисълта, че има граница, след която концентрирането на власт става разрушително за психиката. Колко власт може да понесе човек и да остане нормален?

– Интересно нещо е въздействието на властта върху психиката и предположението е, че тя има способността да разваля нечия иначе нормална психика. Не вярвам в това. Личност, конструирана здраво върху устоите на добро възпитание и на принципи, приемащи властта като отговорност към хората преди всичко, трудно може да бъде покварена.

Твърдят, че властта била афродизиак. Може, не съм изпитвал никога тази върховнa форма на еротичен подем, а при хора на възрастта – например на Байдън, това би изглеждало като гротескна разновидност на сенилен сатириазис. Ако приемем, че властта е своеобразно лечение за еректилна непълноценност, тогава би трябвало, ако не друго, поне да възстанови разклатеното сексуално здраве на властимащият, а не да го разрушава. Ако трябва сериозно да говорим, това, което наистина застрашава психиката на човека с власт, особено, ако тя е безконтролна, е страхът да не я загуби.

– Какъв е психологическият механизъм на войнолюбието, той архитипично присъщ ли е на мъжа или е социална производна?

– Войнолюбието, за съжаление, поне според мен е, заложено генетично в човешката природа. Затова християнството е толкова парадоксално и контраинтуитивно. От гледна точка на еволюционната биология и генетика способността да убиеш и да изнасилиш жените на съседното племе вероятно е довело до генетически по-успешни агресивни лични на жестоковидни хора, които са успели да създадат поколение и да се възпроизведат. Мисля, че историята на Русия с нейния успешен геноцид на кротките и на смирените в последните 100 години обяснява политическата подкрепа за Путин днес. За останалите е останало Царството Небесно.

– Агресивността химически процес в организма ли е?

– До голяма степан, да. Тестостеронът е стероид, който се произвежда в тестикулите и в надбъбречната жлеза и е отговорен за агресията, както впрочем и за нивото на либидото (и при мъжете, и при жените, впрочем). Анаболните стероиди, които са химически близки, както и кортикостероидите, използвани в медицината, могат да увеличат нивото на агресия, а в отделни индивиди да помогнат за отключване на манийни психози.

Ако са верни слуховете, че Путин страда от някаква левкоза (кръвна малигнена форма на рак) и го лекуват с кортикостероиди, което обяснява метаморфозата и закръглянето на лицето му, то е възможно поради тази причина да има промени в психиката. (Не само от властта.)

– Агресивността и суидалността две лица на една и съща монета ли са? Може ли Путин да реши да се самоубие като натисне „ядреното копче“?

– Суицидността се схваща като крайна форма на агресия – агресия, насочена навътре. Тя е резултат на истинска безизходна болест на психиката. Ако Путин натисне копчето, според моя повърхностен анализ на личността му, която има здраво заседнало ядро на дребен блатар от задните ленинградски дворове, той ще се е осигурил надеждно в бункера, съгласно етиката на криминалните му ментори: „Първо ти умри днес, а аз утре!“.

– Каква по Ваша преценка е ролята на КГБ в личностното формиране на Путин?

– Огромна. Той е осиновен под крилото на могъщ закрилник, който може да бие по-едри от него хора, а и той може да бие или да арестува с тяхната благословия. Най-сладкият плод на съветската власт е била привилегията да си безнаказан, да извадиш служебна карта, когато си поискаш, да ти козируват, да излезеш от смърдящия подвал, където си живял с бащата-инвалид от войната и смачканата от живота майка и да се радваш на специално снабдяване „по блату“.

– Как си обяснявате, защо руското общество не само ражда диктатори, но ги допуска да влязат в унищожителна и за него самото фаза? Едва ли отговорът може да се сведе до особеностите на руската душа и имперските претенции на нацията, защото същото става и в Германия с Хитлер.

– Руснаците никога не са знаели как да живеят без диктатори. Говоря за онези 140 милиона, разбира се, а не за онези 10 хиляди, които ще протестират под паметника на Пушкин. Дедо ми Кано е роден около 1865 година под турско „владичество“. Почти дотогава или едно поколение преди това, в Русия един селянин е струвал 5 рубли, една крава 2, а едно дете на 3 години – 50 копейки. Кано не е бил продаван от никого. Имали са своя земя. В Германия и в Русия има нещо, което за българите е неразбираемо. Това е паганистичното усещане за онова, което философският наставник на Путин Иван Илин схваща като единство между природа и душа, между почва и надпочвения и преходен организъм, наречен „руски човек“. Така е и при Валхалата в нордическите хитлеристки фантазии. В този смисъл, тези два народа, които търсят някакво едва ли не космическо и месианско предназначение на тази земя, са много опасни. За Германия, след две войни, можем да считаме, че този синдром е в ремисия, но за Русия – не.

– На какво се дължи успехът поне до войната на кремълската пропаганда на Запад (у нас да не говорим), която накара немалки групи да се усъмнят в предимствата на демокрацията? Едва ли отговорът може да се сведе до левичарска заблуда, защото режимът на Путин нито е ляв, нито – за разлика от комунистическия – има такава претенция.

– Режимът на Путин е много успешен в една фундаментална измама, която той успешно пропагандира на Запад, а и не само. Той се представи в Източна Европа като консервативен, десен, защитник на семейството, на традиционните ценности, преграда срещу гейска Европа, воин срещу Кончита Вурст. За това до голяма степен е виновна и самата Европа, пък и Северна Америка. Дивият милиардерски капитализъм под неговата опека беше приемлив за онези, които желаеха да се „облажат“ и те гледаха през пръсти на неговия енергиен и суровинен контрол над своите икономики. Режимът на Путин е еволюционен етап на имперско-съветския вариант на Евразийска Русия. Той е деидеологизиран в смисъл, че не се надява Маркс да възкръсне, но се надява на световен тотализъм, в който Русия да бъде начело. Това е мечтата за нов тотален ред, в който на главния стол да седне Путин и да бъде признат за висок поне колкото Петър Велики. А междувременно действа като Иван Грозни и се представя за благодетел на своите жертви. Иван Грозни и неговите опричници, след като завладеят и опожарят някой град, започват да се каят всред труповете и вдигат някоя и друга църква.

– Как гледате на пропагандната теза, че Путин може да използва оръжие в суверенни държави, защото така са потстъпвали и САЩ в Близкия Изток или на Балканите?

– Без анализ на мотивите, тези клишета са като „А вие защо биете негрите?“.

– Имат ли основание българите днес – за разлика от онова дете в стихотворението на Вазов, което „дава крушки
на солдатите без страх“, да се страхуват от Русия? Страхът позорно чувство ли е?

– Страхът е естествено чувство. Но той би трябвало да има един предел, отвъд който животът ти е толкова недостоен и жалък, ако трябва да живееш в унижение, че загубва смисъла си. Не трябва да се страхуваме от никого, освен от себе си, защото имаме голямата задача да не си умрем посрамени, че сме живели.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Хайде и утре

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах