Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Психиатри: Ван Гог е имал два периода на делириум заради липса на алкохол

Художникът вероятно е страдал от биполярно разстройство, но не и от шизофрения, се твърди в ново проучване

Винсент ван Гог, „Автопортрет със сива филцова шапка“, 1887 г. Репродукция: Музей на Ван Гог в Амстердам, Нидерландия - Психиатри: Ван Гог е имал два периода на делириум заради липса на алкохол

Винсент ван Гог, „Автопортрет със сива филцова шапка“, 1887 г. Репродукция: Музей на Ван Гог в Амстердам, Нидерландия

Винсент ван Гог вероятно е преминал през два периода на делириум, предизвикан от липса на алкохол в тялото му, предполага ново изследване. В писмата си художникът наричал тези фази  „обикновен пристъп на артистична лудост“ и „ментална или нервна треска“.

Проучване, проведено в медицинския център към университета в град Гронинген и публикувано в списание „International Journal of Bipolar Disorders“, хвърля нова светлина върху психичното състояние на един от най-великите художници . Проведено е психиатрично изследване на базата на стотици писма от Ван Гог, повечето от тях адресирани до брат му Тео.

След проучването те предполагат, че художникът вероятно е преминал през два периода на делириум, предизвикани от липса на алкохол след отрязването на ухото му през 1888 г. Предвид, че в случая пациентът няма как да бъде интервюиран на живо, психиатрите отбелязват, че диагнозата им не трябва да се разглежда като окончателна.

От изследването става ясно, че Ван Гог е страдал от няколко психични заболявания, най-вероятно биполярно разстройство и гранично личностно разстройство, с които не е бил диагностициран приживе. Експериментът изключва Ван Гог да е имал шизофрения, както смятат някои.

Колкото до предполагаемата епилепсия, за която се говори в медицинските експертизи на лекарите му, холандските учени предполагат, че става дума за „маскирана епилепсия“ – пациентът не страда от класическите пристъпи, придружаващи болестта, но има поведенческо разстройство, базирано на епилептична активност в дълбоките части на мозъка. В случая на Ван Гог епилептичната активност може би е била предизвикана от мозъчно увреждане в резултат на начина му на живот. Сред факторите, които изследователите допускат, са злоупотреба с алкохол, лош начин на хранене, недостатъчно сън и психично изтощение.

Нито едно от тези предположения обаче не може да бъде доказано, предвид липсата на изследване със скенер на мозъка. Освен това писмата на Ван Гог не са адресирани до лекарите му, за да опише симптомите си, а са пращани до членове на семейството му и е възможно някои неща да са изкривени, отбелязва Вилем Нолън, професор по психиатрия, един от координаторите на проучването.

„Въпреки че съдържат много информация, не бива да забравяме, че той пише писмата не до лекарите си, а до семейството и други близки, за да ги информира, да ги успокои или да ги накара да направят нещо, което той иска – обяснява професорът. – Следователно тази статия със сигурност няма да бъде последната по темата за болестите на Ван Гог.“

Широко разпространено е схващането, че талантът на Ван Гог се дължи на психичните му разстройства, но всъщност художникът рядко е рисувал по време на психозите си. Въпреки състоянието си, той бил дълбоко мотивиран да продължи да твори и като свое единствено лекарство срещу душевните страдания неведнъж е посочвал „дълбокото приятелство“.

Ван Гог умира на 29 юли 1890 г., два дни след като опитва да сложи край на живота си.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg