Публичен линч по картинка

Какво е общото между Биеналето във Венеция и сексуалното образование в Перник? Колкото и парадоксално да звучи, общо има и ние всички сме виновни за това.

Една майка в миньорския град разбрала случайно, че четвъртокласниците учат устройството на човешките репродуктивни органи, че ги наричат с истинските им имена, а не с евфемизми. Възмущението ѝ било толкова шумно, че изключително важните уроци по сексуално възпитание в града били отменени.

Целокупното възмущение от „чашите на Икеа“, също толкова „експертно“, колкото мнението на майката за образователната система, може да доведе до траен отказ за пореден път от участието ни в най-престижния форум за изкуство в света.

Вижте още: ЗАЩО ВИ Е ВЕНЕЦИЯ, ЩОМ ЗА ВАС ИЗКУСТВОТО Е В IKEA?

Живеем в среда, проникната до последното ъгълче от хаотичен шум. Колкото по-малко разбират, толкова по-шумно възмутени са хората. А гласът им като през рупор се усилва от социалните мрежи и медиите. Оттук идва първата обща черта между двата „скандала“ – коментира се „по картинка“, защото малцина знаят истината, различна от въображението на хората в социалните мрежи или от предразсъдъците на родителите. И ето, майката всъщност не знае, че в часа в пернишкото училище всъщност са искали да защитят детето ѝ. А „арт експертите“ от Фейсбук разсъждават по картинка, без да са виждали изложбата във Венеция.

Преди стотина години изричането на думата „вагина“ е било немислимо, а младите хора не са знаели за съществуването на секса до пълнолетие. Поне така си мислим. Всъщност сексът никога не е бил тайна за децата, особено за раслите на село сред животните. Лицемерният морал е забранявал изричането на глас на видимите неща. Така е било преди доста време. А днес децата са заливани от информация с доста повече детайли, отколкото са им дали в пернишкото училище. Опасността за тях е не от това, че ще знаят цялата истина за сексуалните отношения, а че няма да я знаят и ще събират тайно и любопитно пъзела. И ще бързат да го съберат, преди да му е дошло времето.

Преди малко повече от 150 години журито на Парижкия салон отхвърля творбата на Мане „Закуска на тревата“, защото изобразява гола жена с двама облечени мъже. Голите жени в картините били приемливи като алегория, но не и когато се изобразява ежедневието. Човек би си казал, че за 150 години светът се е променил. Може би, но не и в Перник. Интересно дали съдниците на българската експозиция от Биеналето във Венеция си дават сметка, че се държат като онези „експерти“, които отхвърлят импресионизма, защото е „твърде модерен“.

Изобщо този проблем с „модерността“ не е от днес. И не е свързан само с изкуството, разбира се. Но нека си дадем сметка, че в рамките на едно поколение представата за „морал“ се промени коренно. Преди някакви си 35 години самотните майки без брак бяха заклеймявани от обществото. Съществуваше терминът „извънбрачно дете“. Днес има цяло поколение, което не разбира значението му, не го е чувало и не го е прилагало. Преди 35 години нямаше сексуално образование в училищата, а модерното изкуство беше премълчавано от адептите на соцреализма.

Продължавам да твърдя, че двете неща са неразривно свързани. Има цели прослойки, които трудно приемат идеята, че за секс може да се говори свободно, дори с децата. И те са много близо до прослойките, които смятат, че изкуството е само това, което познават от училище. Всъщност и в двата случая става дума за недостиг на образование.

Не всяка инсталация или пърформанс са добро изкуство. Не всеки сексуален акт е любов. Ето това трябва да учат децата. Не да им се обяснява по шопски, че „такова животно нема“. По-важно е да не бъдат оставяни на безконтролната, безкрайна „информация“ от интернет – и по отношение на изкуството, и по отношение на секса. Трябва да има знаещи хора, които да ги обучават. Да възпитават у тях вкус, а не срам. Да им показват опции, а не да им затварят очите. Децата отрано трябва да научат какво има в света, как да подхождат към живота, на какво да се опират, когато избират. И в изкуството, и в секса.

Крясъците на недоволни майки и неразбиращи журналисти не помагат на познанието. Те са спирачка по пътя му. След скандала с „чашите“ все повече хора ще се отнасят скептично към съвременното изкуство, защото ще си мислят, че е просто начин за източване на пари. След скандала с часовете по сексуално възпитание все повече учители ще се страхуват да говорят на децата за техните тела, защото ще се опасяват от публичен линч.

Резултата ще го видим след години – ще има поколение без усет към изкуството и сексуално неограмотено. Като в Средните векове. Тя и чумата вече е тук…