Публичното оправдаване на расизма и ксенофобията влиза в Наказателния кодекс

Пет години затвор заплашват всеки, който публично оправдава, отрича или омаловажава престъпление по расистки и ксенофобски подбуди, гласи внесена за гласуване в Народното събрание поправка към Наказателния кодекс, предложена от Министерски съвет. Наказанието се налага и ако става дума за оправдаване на престъпления, извършени по време на „националсоциалистическия режим”, се казва още в документа. Това ще създаде нова ситуация в медиите и социалните мрежи, където често подобни престъпления намират публична защита.

Сериозни последствия очакват и този, който „съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност или етническа принадлежност, раса, цвят на кожата, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения”. Наказанието за това престъпление е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Досега в закона не присъстваха уточненията за етническа принадлежност и цвят на кожата.

Определенията, изложени в мотивите към проектозакона, уточняват какво се разбира под термините „расизъм” и „ксенофобия”:

„Като расистки се разглеждат подбудите, когато деянието е извършено на основата на действителна или предполагаема расова или етническа принадлежност на пострадалото лице, неговата националност или религия. Ксенофобски са подбудите, когато деянието не е мотивирано от действителна или предполагаема расова или етническа принадлежност на пострадалото лице, нито от неговите действителни или предполагаеми националност, произход или вероизповедание, а от самия факт, че то е възприето като чужденец, независимо дали действително е или не е такъв.”

Това практически криминализира и всички прояви срещу бежанци от всякаква народност.