Пулицър за Антъни Доер и „Светлината, която не виждаме“

Писателят Антъни Доер спечели Пулицър за художествена литература със „Светлината, която не виждаме“ – роман за красотата на природата и невидимата сила на технологията на фона на Втората световна война. Носителите на най-авторитетната американска награда за журналистика, фотография, литература и музика бяха обявени в понеделник. Призът се присъжда от Колумбийския университет в Ню Йорк в 21 категории. Независимо жури определя победителите.

Пулицър за служба на обществото получи вестник „Поуст енд Курир“ от Чарлстън, Южна Каролина, за поредица, разследваща насилието срещу жени – „Докато смъртта ни раздели“.

„Ню Йорк таймс“ за поредна година се нареди сред отличените – призовете тази година отидоха за репортажите и снимките им, отразяващи епидемията от ебола в Африка. Репортерът Ерик Липтън прибра трети „Пулицър“ – този път за разследването как лобисти влияят на лидерите в американския Конгрес и на министъра на правосъдието и главен прокурор на САЩ.

„Уолстрийт джърнъл“ също получи престижната награда – за разкриването на практиките на службите от здравно осигурителната програма „Медикеър“. Това е първият им Пулицър, откакто през 2007 г. изданието беше закупено от „Нюз корпорейшън“ на Рупърт Мърдок.

Пулицър бе присъден и на „Вашингтон поуст“ – за разкритията си за пропуските в работата на Сикрет сървис. „Сиатъл таймс“ бе отличен за отразяването на огромно свлачище, погребало десетки къщи с хората в тях.

Първия си Пулицър получи новинарската агенция „Блумбърг“ – за репортера Закари Майдър, разказал как американски корпорации си пестят плащане на данъци.

Двама от „Ройтерс“ прибраха награда с разказ за контрола на няколко адвокатски кантори в САЩ върху достъпа до Върховния съд. Екип, начело с Нед Паркър, от същата агенция получи Пулицър за статия, посветена на разпада на Ирак и възхода на Ислямска държава.

„Лос Анжелис таймс“ бе отличен за репортажите за сушата в Централна Калифорния. При коментаторите бе наградена Лиса Фолкънбърг от тексаския „Хюстън Кроникъл“, както и Катлийн Кингсбъри от „Бостън Глоуб“.

Пулицър за най-добри фоторепортери отиде в „Сейнт Луис Поуст-Диспач“, отразявали расовите вълнения в предградието Фъргюсън в щата Мисури.

Адам Зиглис е обявен за най-добрият карикатурист за работата си в „Бъфало нюз“.

За драма бе отличена Адли Гуайджис за Between Riverside and Crazy, за история – Елизабет Фен за Encounters at the Heart of the World: A History of the Mandan People. „Папата и Мусолини: Тайната история на Пий XI и възходът на фашизма в Европа“ донесе на Дейвид Кретцер Пулицър за биография. Призът за поезия отиде у Грегъри Пардло за Digest. За музика бе отличена Джулия Уолф за Anthracite Fields.

„Светлината, която не виждаме“ излезе на английски език през 2014 г. и постепенно започва да набира популярност от уста на уста, докато накрая в крайна сметка се задържа за 38 седмици в бестселър класацията на „Амазон”. Последваха номинация за National Book Award и победа в жанр „исторически роман” на GoodReads. „Светлината“ („Сиела“) се нареди сред десетте най-добри книги на годината и на десетилетието – в компанията на „Щиглецът“ на Дона Тарт („Еднорог“), The Orphan Master’s Son на Адам Джонсън, Tinker на Пол Хардинг и „Жестокото присъствие на времето“ на Дженифър Игън („Милениум”).

Романът на Антъни Доер разказва историите на две деца по време на Втората световна война – сляпо френско момиче, което бяга от Париж по време на окупацията заедно с баща си, и немско момче, чийто талант в областта на радиотехниката му печели място в академията на Хитлерюгенд и по-късно попада в специална част за противодействие на партизани.