Творческите приключения на Салават Шчербаков – авторът на паметника на Калашников, „украсен“ със схема от Шмайзер, ни се струват абсурдни, но се оказва, че този филм руснаците вече са го гледали – а може и скоро пак да го гледат.
През 2013 г. Руското военно-историческо дружество (същото, което се явява поръчител и на паметника „Калашников-Шмайзер“) възлага на Салават Шчербаков паметник, посветен на руския военен марш „Прощание славянки“. Маршът е написан през 1912 г.в Русия от Василий Агапкин, вдъхновен от събитията на Балканите, и е посветен на всички „славянски жени на Балканите, чиито близки са отишли на фронта“
Според руската Уикипедия, „Прощание славянки“ е сред най-разпознаваемите в чужбина културни емблеми на Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация.
https://youtu.be/X7lDfE5rSdI
Песента остава популярна и след октомври 1918 г., първоначално сред белите, после и сред червените – особено по време на Втората световна война, част от участието си в която руснаците наричат „Великата отечествена“. Но въпреки твърденията на автора, в оригиналния текст на химна няма никакви следи от заявената почит към славянските жени на Балканите, изпращащи мъжете си на фронта – напротив, пее се за „беззаветната обич“ към „Святата Руска земя“ и готовността за „свещена война“ в нейна защита. А през 90-те в текста е вкаран и един ред за отбраната на Москва през 1941 г. Както виждаме, всяко произведение на изкуството може да се променя в зависимост от текущите политически нужди, докато накрая от оригиналния замисъл на автора не остане нищо.
Но да се върнем на паметника „Прощание славянки“. Изпълнението му е възложено на скулпторите Сергей Шчербаков и Вячеслав Молокостов и архитекта Василий Данилов – под ръководството на Салават Шчербаков – професор, академик в Руската художествена академия, член-кореспондент, народен художник на Руската федерация, автор на над 40 монумента.
Бронзовата композиция е създадена по мотиви от сцената с изпращането на доброволците на война във филма на Михаил Калатозов „Летят жерави“ (1957). Вляво и вдясно от скулптурата са разположени два фенера, върху които са поставени хералдически композиции от щитове, с изписани годините „1914“ (вляво) и „1941“ (вдясно) и елементи на лични оръжия от времето на Първата и Втората световна война.
Скандалът, както и в случая с паметника на Калашников, избухва броени дни след откриването на монумента на 8 май 2014 г. в присъствието на министри и други официални лица. Вплетени в хералдическата композиция „1941“ се оказват не само не само „класически образци на съветското оръжие от периода — картечен пистолет ППШ-41 и ръчна картечница ДП-27“, но и две немски винтовки Mauser 98к. Още на 13 май немските винтовки са премахнати от паметника и щитът от 1941 година остава с две оръжия по-малко.

Щитът „1941“ – преди и след
С основания възниква въпросът защо след тази грешка на скулптора Руското военно-историческо дружество отново възлага военен паметник на същия автор? Дали след втория скандал от същия тип ще му възложат изработката на други военни паметници? Какво германско или американско оръжие ще внедри в тях? Дали ако направи паметник например на Шолохов, няма да намери начин да вкара в него думи от реч, да кажем, на Гьобелс?
Въобще, обикновен невежа ли е Шчербаков или е гениален провокатор, който под прикритие прави дръзки социални експерименти? Или всичко това е съвсем естествено, когато за властите са по-важни са паметници на пушки, отколкото – примерно на Пушкин?
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение