Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Путин: Американофобията е форма на расизъм като русофобията

Руският президент цитира Ленин и го нарича „класик”

„[През ХХ век либералите стигат] до абсурда, при който всяка алтернативна гледна точка се обявява за пропаганда и заплаха за демокрацията“, казва Путин, в чиято страна всеки с алтернативна гледна точка е обявяван за враг или чуждестранен агент. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Путин: Американофобията е форма на расизъм като русофобията

„[През ХХ век либералите стигат] до абсурда, при който всяка алтернативна гледна точка се обявява за пропаганда и заплаха за демокрацията“, казва Путин, в чиято страна всеки с алтернативна гледна точка е обявяван за враг или чуждестранен агент. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Путин цитира Достоевски, Солженицин и Ленин на поредната среща на международния дискусионен клуб „Валдай“, наричан често „руския вариант на Давос“. Дискусионният форум, който доскоро беше посещаван от представители на интелектуалния елит от целия свят, се провежда от 2004 г. насам и е една от формите, с помощта на които руският елит оформя международната и вътрешната си политика и я легитимира пред света.

Речта на Владимир Путин на последната проява на клуба, започнала на 27 октомври в Москва, бе посветена изцяло на международната ситуация и противопоставянето между Русия и Запада. След края ѝ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че речта ще бъде „изучавана и анализирана дълго и подробно“.

Всъщност в изказването на руския президент няма нищо революционно ново. Основната теза на дългата му програмна реч е премахването на това, което в Русия наричат „еднополюсен свят“ – тоест намаляване на влиянието на Запада върху света.

Руският президент илюстрира тезите си с цитати от руски класици – писатели и философи, за които благодари на „помощниците, които откриха тези цитати“. Основно потвърждение на тезите си той е открил в харвардската реч на Солженицин от 1978 г.:

„Още тогава той е отбелязал, че за Запада е характерно „продължително заслепление от превъзходство, което поддържа представата, че всички обширни области на нашата планета трябва да се развиват и доразвиват до съвременните западни системи“.

Според Путин „това заслепление е расистко и неоколониално“ и „увереността в собствената непогрешимост (на Запада) е опасно състояние, защото предизвиква у непогрешимите желание да унищожат тези, които не им харесват“.

Така в речта си Путин стига до темата за „кенсъл културата“, или „културата на отмяната“, за която пък търси доказателства у Достоевски.

„Още през ХІХ век пророчески го предсказва Фьодор Михайлович Достоевски. Един от персонажите на неговия роман „Бесове“ – нихилистът Шигальов така е описал измисленото от него светло бъдеще: „Изхождайки от неограничената свобода, аз завършвам с неограничения деспотизъм“, до което са стигнали и нашите западни опоненти. Приглася му и друго действащо лице от романа – Пьотър Верховенски, който твърди, че е необходимо повсеместно предателство, шпионство, че обществото не се нуждае от таланти и високи способности: „На Цицерон се отрязва езикът, на Коперник се избождат очите, Шекспир го пребиват с камъни“ Ето до това достигат западните ни опоненти. Какво е това, ако не култура на отмяната?“

След като цитира някои от пародийните и не особено приятни образи от романа на Достоевски, Путин споменава, че дори по време на Студената война на никого не му е идвало наум да отменя и отрича съществуването на културата, изкуството и науката на други народи, забравяйки, че в страните от социалистическия лагер западното изкуство беше забранявано или цензурирано.

„А сега какво се случва? – пита риторично той. – До изгаряне на книги навремето стигнаха нацистите, а сега до забрана на Достоевски и Чайковски се сринаха западните „радетели на либерализма и прогреса.“

Коментарът на руския президент идва във време, когато в Русия ежедневно се водят стотици дела за „дискредитация на руската армия“ заради цитати от Толстой и Оруел, въвеждат се закони за забрана на определени теми и руски творци се изтриват от афишите на театрите и се вадят от книжарниците.

Той обаче вижда това като „проблем на Запада“.

„Самата либерална идеология се е изменила до неузнаваемост. Ако първоначално класическият либерализъм разбираше свободата на всеки човек като свобода да говори каквото поиска и да прави каквото поиска, през ХХ век либералите започнаха да твърдят, че така нареченото отворено общество има врагове и тяхната свобода може да бъде ограничена и дори отменена. Така се стига до абсурда, при който всяка алтернативна гледна точка се обявява за пропаганда и заплаха за демокрацията“, казва президентът, в чиято страна всеки с алтернативна гледна точка е обявяван за враг или чуждестранен агент.

След това руският президент се обръща към темата за религиите, като изразява противоречиви аргументи. Упреква Евросъюза за отказа да вкара в договора си унгарското предложение за „привързаност към европейските християнски ценности и култура“ и веднага след това гордо заявява, че в Русия има „уникална култура на взаимодействие между всички световни религии“ и не трябва да бъдат отменяни нито християнските, нито ислямските, нито юдейските ценности.

Руският президент щедро позволява на западните елити да „внедрят в съзнанието на своите хора странните по мое мнение модни тенденции като десетки джендъри и гей паради“.

„Нека правят каквото си искат“, благосклонно им разрешава той, но настоява, че те нямат право да искат от „другите“ да ги последват в тази посока.

Промяна в тона, която руснаците неизбежно ще чуят, се появи в думите:

„Русия като самостоятелна, самобитна цивилизация никога не се е възприемала като враг на Запада. Американофобията, англофобията, франкофобията, германофобията са форми на расизъм също като русофобията и антисемитизма“.

Руският президент внезапно е прозрял, че има „два Запада“.

„Запад на традиционните, най-вече християнски ценности, свободата, патриотизма, най-богатата култура, а вече и на ислямските ценности. Този Запад ни е близък, имаме много общи, включително антични корени. Но има и друг Запад – агресивен, космополитен, неоколониален, оръдие на неолибералния елит. С диктата на този Запад Русия никога няма да се примири“, очерта нови линии на разделение Путин.

На финала на речта си руският президент цитира Ленин, чието име не спомена, но го нарече „класик“.

„Ситуацията е революционна – върховете не могат, а низините не искат да живеят повече така, както е казал класикът“, илюстрира Путин тезата си, че Западът трябва да се откаже от еднополярния свят.

На въпрос на водещия с кого се идентифицира лично той, президентът на Русия отговори:

„С низините разбира се, аз съм от низините“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах