Путин като лош имитатор на Петър Първи

„Почти нищо не се е променило, удивително е, изведнъж го осъзнаваш” – това са думи на Владимир Путин, произнесени с насмешка, но и с удоволствие по повод 350-годишнината от рождението на император Петър Първи. След като заяви пред „млади предприемачи”, че усеща върху себе си същата отговорност като на първия руски император – „да връща земи” – днешният руски самодържец демонстрира задоволството си – от самия себе си и от съдбата, която сам си е предначертал.

Руският историк Евгений Анисимов е най-добрият и задълбочен изследовател на живота на Петър І и на неговата епоха. Така го представя изданието „Новая газета”, което е публикувало интервю с професора от Санктпетербургския институт по история на тема приликите и разликите между императора и президента, разделени от 350 години противоречива история.

Анисимов напомня, придавайки контекст на думите на Путин, че Петър Първи е „възвръщал и укрепвал” руските земи, че заедно с „бащините земи” първият руски император е завзел Естландия, Лифландия и Финландия, а по-късно – дори част от Иран.

„Според условията на Столбовския мирен договор между Русия и Швеция, сключен през 1617 г., Швеция взима част от новгородските земи в устието на Нева. Те стават шведска територия и всеки руски владетел в продължение на 80 години е правел „кръстоцелуване” – повтарял е клетвата за придържане към договора, който дава тези земи на Швеция. При това при всички преговори руските дипломати са настоявали за връщане на „загубенкото” – така условно са наричали тези територии. Шведите са отхвърляли молбите. Малко преди началото на Северната война Петър също е повторил клетвата, потвърдил е, че е верен на сключените договори. Това по-късно изостря войната.”

Приликите с поведението на Путин, който до последно отричаше, че ще нахлуе в Украйна, са видими.

Анисимов продължава:

„Петър изпраща в Швеция делегация за потвърждаване на „кръстоцелуването” и точно когато тя пристига в Стокхолм, той вероломно напада Нарва. Оттогава шведският крал повтаря, че с руснаците не трябва да има отношения, те не държат на думата си, те нарушават подписаните договори. Иначе казано, една държава е имала договор за неприкосновеност на границите с друга държава, но напада внезапно, без обявяване на война.”

Причините за войната са обявени по-късно. И също както в „специалната операция” на Путин, те са две.

„Първата е гняв срещу шведите, защото, когато Петър инкогнито пътувал с Великото посланичество, шведският губернатор на Рига не му позволил да прерисува военните укрепления. Царят решил, че това е оскърбление. Втората – връщане на земите при Нева, някога принадлежали на Велики Новгород и взети от шведите при подписване на мирен договор. „Бащини и дядови”, така били назовавани. Главната причина за нападението била „дедите ни са воювали за тях”.

350 години по-късно Путин заявява, че Украйна е измислена държава и „дедите са воювали за нея”. При това отговорът на въпроса защо са ѝ на Русия украинските земи може би има отговор в руската народопсихология още от времената на император Петър Първи. Историкът Анисимов смята, че за руското съзнание пространството има особено значение.

„Именно пространството е тази ценност в Русия, която се цени повече от всичко. Това, че страната е огромна, само по себе си е причина за гордост. Нищо, че средногодишната температура на територията на съвременна Русия е минус 5,5 градуса.”

Въпреки че Русия така и не е успяла да усвои земите, които притежава, гладът за още не е напускал никога владетелите на огромната земя.

„Има още земи, които „непременно” трябвало да ни принадлежат, – казва Анисимов. – По различни причини. Първо: „бащини и дядови”. Второ, заради безопасността на тези територии, които вече имаме. Защото, ако върнем „бащините и дядовите”, шведите можело да ни нападнат и да вземат това, което вече си имаме. Затова за защита около Нева са ни били необходими от едната страна Естландия, а от другата – Финландия. (…) Новите територии били нещо като „спасителна възглавница”. Петър така е писал при завземането на Виборг: „Сложена е възглавница около Петербург”. Това някак дава на управника картбланш за възможни и очевидни загуби, включително човешки.”

350 години по-късно, през ноември 2021 г. Владислав Сурков, помощник на президента Путин, казва, че „Русия е длъжна да разширява своите територии не защото това е добро и не защото това е лошо, а защото е закон на физиката”.

„Всичко, което става сега, съвпада с тази обща представа в Русия за разширяване на териториите, – уточнява Анисимов. – Лош е този владетел, който е загубил или дал някаква част от страната. Затова винаги ще бъдат проклети в руското съзнание Горбачов и Елцин, които „не успяха да съхранят” Съветския съюз. Заради тях имаме „загубенко”. И обратно, владетел, който е „върнал загубенкото”, влиза в пантеона на „събирателите”.

Но в руската образователна програма се говори, че Петър е имал други мотиви и в училищата децата учат, че „е обичан не заради това”. Анисимов обаче смята, че Петър изобщо не трябва да бъде обект на „обичане”.

„Той е сложна фигура, макар и величествена и дори гениална. Но той наистина е бил задвижван от други мотиви. Той се е стремил към морето. За него морето е било романтика, любов към корабите. Освен това, страна, която иска да забогатява от морска търговия, трябва да има излаз на море. И не просто излаз, а пристан – широко понятие в онези времена, което включва всичко – пристанище, док, борса, складове, пристанищен град, промишленост. Петър е бил много рационален. Искал е излаз на море, за да отвори вратите и на Запад, и на Изток. Искал е да направи Русия мост между Изтока и Запада. През 1722 г. тръгва към Каспийско море и завоюва северните територии на Персия, за да смени мюсюлманското население там с християнско, да построи град и да продължи към Индия. В устието на река Кура той иска да построи нов град, макар и да му казват, че е невъзможно, защото е блато. Но и Петербург е построен върху блато.”

Имперските мечти на Петър Първи са включвали разширяване на територията около Петербург за безопасност.

Анисимов разказва още един факт от историята, който подозрително много прилича на случващото се в Украйна – за раздаването на руските паспорти в окупираните Херсон и Мариупол.

„През 1710 г. се предават Рига и Ревел и техните жители са обявени за поданици на Русия. Още преди подписването на мирен договор с Швеция те е трябвало да се закълнат във вярност на руския цар. Завоювайки Финландия, Петър е искал и финландците да направят същото, но после Финландия е върната на шведите. През 1757 г. руските войски завоюват Източна Прусия и нейните жители също били длъжни да положат клетва. Така Имануел Кант няколко години е бил поданик на руската царица Елизавета. Днес ролята на подобна клетва играят руските паспорти в завоюваните територии.”

Приликите продължават – в отношението към градовете. Факт е, че руската власт заяви, че започва да инвестира във възстановяването на Мариупол, да вкара много средства в това. Всъщност Петър Първи е направил почти същото преди 300 години.

„Петър създава град на територия, принадлежаща на шведите, и го обявява за столица през 1712 г. – 9 години преди подписването на мирния договор (става дума за Петербург – б.р.). За да не остави на шведите никаква възможност да си върнат териториите дори при постигане на мир. Как да ги върнеш, като там вече има град. Не просто град, а столица, – подчертава Анисимов. – Идеята да се постави противникът пред свършен факт чрез „усвояване” в онзи период е била тежък аргумент в преговорите. Освен това Петър е завладявал „за всеки случай”. Така Финландия е била завладяна изцяло, макар че му е бил нужен само Виборг. Завладял я е за „търгуване”. Казал е на шведите – Естланд, Лифландия и Виборг са наши, ето правим ви отстъпка – вземете си Финландия.”

Интересен и противоречив аналог се очертава с отношението на Петър Първи към западните порядки и разбирането на Путин как трябва да се управлява Русия. Евгений Анисимов разказва, че след като е живял в Холандия и Англия, бъдещият император отхвърля изцяло идеята за парламентаризма и демокрацията в Русия и казва:

„Трябва да познаваш народа, когото управляваш. В Русия е възможно само просветено самодържавие.”

„Петър обаче е казвал, че ние сме европейски народ, че нямаме друг път на развитие, принадлежим към Европа и сме част от Ойкумене, – продължава Анисимов. – Но сме изостанали, трябва да възприемаме новото и напредничавото, не ни е нужна древността на Византия, не сме никакъв Трети Рим. Затова и Петър основава нов град. Той е бил европеец.”

По-късно често във все по-изоставащата Русия наричат първия император „антихрист”, защото е отрекъл „традиционните ценности”.

„Той е бил погълнат от европейската, дори от протестантската идея за съществуване, основано върху прагматично знание, върху труда като единствен способ за достойно съществуване. Върху вярата в Бога, която е в сърцето, а не върху идолопоклонството, присъщо на православието. (…) Петър може би е бил единственият владетел в историята на Русия, който е мислил само за страната. Затова е приел западноевропейския модел, затова е отворил вратите към Европа. Лично е ходил там, оттам са идвали в Русия. Да, той е смятал самодържавието за единствено приемлива форма на управление в Русия. Но самодържавие прос-ве-те-но!”

И все пак Петър Първи е бил тиранин.

„Той е бил непоносим: подозрителен, злопаметен, жесток. Но талантливите хора често са отвратителни в същността си. Не бих искал да живея в една и съща епоха с Петър, – казва Анисимов и добавя, че въпреки това първият руски император успява да угоди на всички – на либералите, на традиционалистите… – За разлика от много управници, Петър е знаел какво прави. Той е искал Русия да стане част от Европа, европейска страна. Правел е всичко, за да се развиват просветата и културата. Създал е Академията на науките. Положил е основите на науките в страната. Угодил е на империалистично настроените, разширявайки границите. Угодил е на технократите, които не се интересували от политика, защото осигурил влизането в Русия на немислим обем от знания и технологии. За 20 години тогава в руския език влизат над 3000 нови понятия и термини. Истински пробив. Да, било е самодържавие, но ние сме били европейци, а в Европа и тогава е имало различни видове управления – демокрация в Холандия, абсолютизъм във Франция… Но тогава сме умеели да живеем заедно в единно европейско Ойкумене.”