Путин не може да вирее на българска почва

Имам добра новина за вас. Всъщност вие всички я знаете – путинският режим е невъзможен в България. Не защото ще бъдем „спасени“ от външни сили. Просто за подобен режим у нас няма почва.

Звучи парадоксално, като имаме предвид колко кротко сме изчаквали пет века някой да ни освободи от османците и 45 години някой да ни срути Желязната завеса. Но българинът, напук на привидната си кротост, е опак човек. Спомнете си Андрешко…

Българинът, тихата вода ненапита, ще изпрати на Украйна всички нужни оръжия, докато лицемерно кани руската посланичка да открие паметник на Левски. В путинския режим това няма как да стане. А то на нас си ни е в кръвчицата – ще помагаме на единия, ще гъделичкаме другия.

Тоталитаризмът у нас оцеля, защото въпреки всичко можеше да се пустосва тихо (и дори малко по-високо от тихото) след Априлския пленум. Тогава омекнаха времената и не се наложи да ставаме от масите, за да воюваме за свободата на ума. По това време дори верният на Москва Тодор Живков позволи у нас да влезе „Кока Кола“, да продаваме оръжие на западняците, да развием тих капитализъм, макар и под държавна опека (компанията „Тексим“ е бялата лястовица на целия соцлагер). Пражката пролет у нас се появи (и дълго оцеля) не като революция, а като „балкантуристко изобилие“. И „дисидентите“ ни след 70-те с малки изключения всъщност бяха хора публични и приспособими, колкото и да ни се иска да им поставим героично-мъченически ореол. Това в Русия, при Сталин и Путин, би било невъзможно.

В путинския режим няма мекота. Там дори благоприличните привидности са строги и категорични. Думата на царя-президент е закон, а руската народопсихология е такава, че не смее да оспори решенията на „онези на върха“. Дори обикновените руски хора, които са стреснати от войната, в множество допитвания отговарят „Не е хубаво, мисля, но управниците най-добре знаят кое е добре за нас“.

Хайде сега си представете българин да каже това. Българинът първо ще прокълне президента, роднините му, цялата „пасмина“, ще заяви, че всички са маскари, ще каже, че и от едната, и от другата страна за нищо не стават и ще предложи собствено решение на ситуацията.

Еманацията на българското мислене е онзи безименен таксиджия, пуснал лафовете „Съсипаха я тая държава“ и „Всеки сам си преценя“. Тихият ропот срещу евентуална крайна полицейщина ще расте, докато се превърне в тътен. И съвсем по нашенски, българският Путин ще реши, че си е взел беля на главата и ще подаде оставка. Защото дори няма да се намери подобен на него от български род. Никога на тая земя не е пониквал подобен плевел. Тук е територията на увивните растения – да се нагодим, да се нагласим, да заемем най-подходящата форма. Хитрината, не тоягата, е оръжието на българските лидери.

Подчинението е условност у нас. Никой не може да каже на истинския българин какво трябва да прави. Дори друг българин. „Всеки сам си преценя“ е национален, нашенски, много български лозунг. И ако някакъв Путин се опита да ни каже, че трябва да отречем хомосексуалните хора например, ние ще организираме тяхното спасяване. Вече сме го правили – с евреите през Втората световна.

Иван Костов преди години каза, че в България всеки на всекиго е братовчед. Точното му наблюдение е и една от причините, поради които дистанцията, така важна за оцеляване на режим от типа на путинския, тук е невъзможна. „Бог високо, цар далеко“ гласи старата българска поговорка, но тя отдавна не е вярна. Бог го няма, а царят е същият като нас – това е новото верую.

Путин не може да съществува без страхопочитание. А в българския език тази дума вече е сред архаичните. И децата не я знаят, защото няма как да им се обясни какво описва. И религиозната ни вяра е такава – небогобоязлива, опака, крива. Повече за „всеки случай“, отколкото със страх от Бог. И ако Всевишният не може да ни наложи заповедите си, как си представяте да го направи Путин или някой като него? Нали и той е човек, и той има майка…

Политиката пък  у нас отдавна се превърна във футболно дерби насред купен от букмейкърите шампионат. И в този хаос, в който никой не знае от кой отбор играе, няма да има победител. А режимът на Путин се опира на полюсното разбиране за загуба и победа.

Дори четирихилядниците у нас си дават сметка, че не могат да оцелеят при подобен режим. Всъщност, като истински българи, те са четирихилядници най-вече заради келепира, не заради убежденията си.

Руснакът оцелява на ръба на живота. Българинът – на ръба на кефа. По нашите земи смъртоносен глад не е имало, защото са ни богати земите. Затова идеята за мизерия не е да нямаш хляб, а да не ти стига маслото за него. Припомнете си само – партизаните са ограбвали мандри, не фурни. Путинският режим би донесъл руска мизерия у нас (както се е опитал да направи Сталин след 9 септември). Това истинският българин няма да го позволи.

Можете ли наистина да си представите как кротко народът ни приема да му забранят Фейсбук, Инстаграм и Туитър? Ние дори за Замунда вдигнахме патаклама и – както знаем – и до днес не ни е отнета, макар в останалите страни от ЕС глобите за торенти да са главозамайващи.

Българинът е бамбук – огъва се, но не се чупи. Коренищата му оцеляват, дори върховете му да се скапят. Това поне е доказано от собствената ни история.