Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Путин сам отмени руската култура

„Той е достигнал пика на своята тирания и следователно се превръща в пародия“, казва американският историк Тимъти Снайдър за руския президент

„Путин стана стопанин на най-големия храм на рускоезичната култура – самата Русия, и се опита да я принуди да замълчи. В Москва се срина високата култура, защото талантливите бягат или са наказвани“, пише Тимъти Снайдър. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Путин сам отмени руската култура

„Путин стана стопанин на най-големия храм на рускоезичната култура – самата Русия, и се опита да я принуди да замълчи. В Москва се срина високата култура, защото талантливите бягат или са наказвани“, пише Тимъти Снайдър. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Американският историк Тимъти Снайдър от самото начало на войната говори за културните и социалните тенденции, които тя очертава, за руската култура, нейната естествена и принудителна отмяна, и възможностите, които се откриват в бъдещето. Този път погледът му е насочен към начина, по който Путин се отнася към „отмяната на руската култура“ и мотивите за това оплакване от света, което започва да звучи все по-странно, но и все по-разобличаващо. В блога си snyder.substack.com професорът от Йейл публикува статия, наречена „Дългът към Украйна“ – заглавие от поема на Владимир Маяковски.

„Путин целенасочено постави украинската държава и украинската нация в центъра на световната история за всеобщо обозрение“, казва Снайдър и уточнява, че Владимир Путин явно смята, че може сам да реши дали Украйна съществува или не.

„Бог му е казал, че украинските души всъщност са руски. Историята му била показала, че Украйна се стреми към „единение“ с Русия. И вярва, че дори езикът, на който говори, му позволява да нахлува във всяка държава, където също го говорят. И затова Украйна трябва да бъде атакувана, и всеки, който мисли или говори за Украйна, трябва да бъде убит, депортиран или унищожен“, описва ситуацията Снайдър, като се опитва да подчертае колко е дълбока липсата на разбиране за реалностите у Путин.

По тази причина, смята Снайдър, в собствената Русия на президента Путин, нещата са още по-мрачни, отколкото на фронта. Всички са взрени в него.

„Каква нация може да се самоутвърди чрез режисирано построяване във формата на буква Z?“ – риторично пита историкът.

Той напомня, че Путин заяви как руската култура е „отменена от Запада“, но има по-правдоподобни обяснения за новия „руски въпрос“.

„Путинската война се води в името на Русия, а убийствата, нараняванията, отвличанията и депортациите се извършват от десетки хиляди руски граждани. Затова сега е трудно да се говори за руска култура“, категоричен е Снайдър.

„Хиляди руснаци се трудят над създаването на непрекъсваща телевизионна пропаганда, която убеждава майки и бащи да не вярват на децата си в Украйна. За потискане на различните медии се изисква също труда на хиляди руснаци. Изисква се насилие от страна на хиляди руснаци, за да бъдат заглушени тези, които имат разум и желание да говорят какво се случва. Руснаци, носещи чисти листове хартия в знак на протест, са арестувани. Руснаци, носещи плакати с цитати от Библията, са арестувани. Руснаци, които носят плакати само със звездички, са арестувани. Задържали са дори руснаци със сини и жълти шапки. Руснаци, които носят антифашистки плакати, са арестувани. Полицията на Путин знае, че всеки, който говори за фашизма, говори за самия него“, казва историкът в опит да обясни каква е атмосферата в Русия, която се възмущава от факта, че светът „арестува“ нейната собствена култура.

Според Снайдър буквата Z няма собствено значение, а функционира като заместител на културата – този безсмислен символ се демонстрира, за да се спечели време за оправдание на масовите убийства, което ще бъде измислено после.

„Поставят се лентички по дрехите, за да не се налага да се говори. Оформя се Z с телата като акт на вярност към определена цел. Това гарантира предварително подчинение.“

Докато се оплакват от неприязнено отношение към руснаците в чужбина, същите тези руснаци изписват Z по вратите на несъгласните като знак на заплаха, продължава Снайдър. Така според него не остава никой, който да подложи на съмнение това, което Путин казва. И той говори „от сърце“ за „руска култура“ и „самопречистване“, оплаквайки се от злословието на другите, но сам изпразва от значение тези думи.

„Той е достигнал пика на своята тирания и следователно се превръща в пародия“, обобщава Снайдър.

„Путин стана стопанин на най-големия храм на рускоезичната култура – самата Русия, и се опита да я принуди да замълчи. В Москва се срина високата култура, защото талантливите бягат или са наказвани. Обществените науки и световната култура са изключени от учебните програми в педагогическите факултети в Русия. Украйна е двуезична страна, където хората говорят на украински и на руски. Тя може да бъде разглеждана като втори по големина дом на рускоезичното творчество. Путин се опитва да го разруши. Нахлуването му принуди хиляди гласове да замлъкнат завинаги. Путин заяви, че руснаците извън границите на Русия са предатели, плъхове. Какво остава?

Когато културата се определя като самоизолация, тя престава да съществува. Свързаните с това процедури по доноси, преследване и конформизъм пораждат някакъв вид култура, но съвсем типова, без нищо общо с Русия и за съжаление, универсална.“

Без да принизява руската култура, Снайдър, разсъждава върху съществуването ѝ в контекста на световната.

„Културата предполага някакви контакти. Руската култура беше тясно свързана с Полша, Германия, САЩ, с всичко, което сега се определя като чуждо и недокосваемо. Тя е в голям и непризнат дълг към Украйна. Културата се руши отвътре, когато тиранът вярва, че Бог, историята и езикът говорят чрез него, изисквайки това, което Путин нарича „самопречистващо насилие“. Когато Путин заявява, че Западът е отменил руската култура, той се опитва да приведе аргументи в полза на свободата на словото. Очевидната ирония е в това, че той е отговорен за голямата „отмяна“ на руската култура повече от всеки друг на света. Но има и по-дълбок проблем. Сякаш да бъде най-богатият човек в света и да управлява най-голямата страна в света по някакъв начин е недостатъчно, за да му позволи да говори това, което иска. Ако най-привилегированият човек на планетата може да заяви, че е „отменен“, какво всъщност може да означава тази фраза? Не е ли това недоволство всъщност страх, че някой може да не се съгласи с него по свои си причини? Или натрапчиво безпокойство, че собственото високомерие не е същото като собствено постижение?”

В крайна сметка, заключава Снайдър, вниманието ни трябва да е насочено към убежденията на милиони хора, които действат последователно, а не към лъжите на самотния хаотично говорещ диктатор.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg