Путин се намира в падащ асансьор

Руският писател Борис Акунин анализира причините за поражението – не само материално, но и духовно, на руската армия. И извежда несъмнена формула, която може да бъде поука не само за Русия и Путин, но и за всяка държава, която работи по нея. Причините са корупция и некомпетентност.

Ето какво написа писателят историк във Фейсбук:

„Всички виждаме, че путинската армия съвсем се стъписа пред украинската, сякаш признавайки ниската си боеспособност. Вместо да воюва с украинските войници, руското командване разгърна война с мирното население: опитва се да остави хората през зимата без отопление и електричество. Това е тяхното разбиране за „принуждаване към преговори“, разчетено на това, че измъченият от лишения народ ще се умори да се съпротивлява и ще започне да притиска своето правителство с искане да бъде спряна войната.

Тази стратегия за пореден път свидетелства за това, че московските стратези зле познават историята. Няма случай страна, чиято армия удържа победа след победа, да пада духом от трудности. Те само повишават градуса на ожесточение.

Възниква въпросът защо руската армия воюва толкова зле, така позорно се снабдява и така нещастно се окомплектова. Та нали се харчат толкова пари, с тях можеше да се изведе от бедността цялата страна.

Това, че руските войници, за разлика от украинските, които защитават родината си, не разбират защо трябва да рискуват живота си е само едната причина и не е главната. В края на краищата мозъкът може да бъде натъпкан с пропаганда. Но има и друга причина, съвършено нерешима.

Тази „вертикална“ система на управление, на създаването на която Путин посвети цялото си президентстване, от една страна осигурява безпрекословното изпълнение на дадените заповеди, но от друга – гарантира много ниското качество на това изпълнение.

Всичко е много просто и логично. Заради отсъствието на паралелни системи за контрол (депутати, независима преса, независима съдебна власт) се включва механизмът на неконтролируемата корупция, която разграбва всичко, което може, и на отрицателната селекция, някаква антимеритокрация, при която нагоре се изкачват хора, които имат един-единствен талант: харесват се на началството. За успешна кариера не е нужно нищо повече. За двайсет и повече години по всички етажи на властта се разположиха само майстори на угаждането, които нищо друго не умеят да правят.

Корупция и некомпетентност – това са двете константи на „вертикалната“ държава. Подобна ситуация е възниквала неведнъж в руската история – и в Кримската война, и в Японската, и през Първата световна, но сега е още по-тягостна. В крайна сметка в царската армия е имало силен офицерски корпус, защото тогава военната служба се е смятала за нещо престижно, привличала е образованата и честолюбива младеж, а и представите за „честта на мундира“ не са били празен звук, затова на висши позиции понякога попадали силни военачалници. С гнилата система обаче и те нищо не успели да направят.

Сега се случва пълен крах и позор, дори няма с какво да се сравни. Путин трябва да има усещането, че се намира в кабинката на падащ асансьор. Той натиска копчета, уж се запалват светлинки, диспечерите бодро рапортуват, че аварийният екип работи и ей сега ще оправи всичко. Но скоростта на падане става все по-стремителна и вече дори ушите заглъхват.

Да върви по дяволите Путин, но в падащия асансьор има още 140 милиона души“.