Радичков, който предпочиташе живота с Господ

Манията по лозунги и афоризми във Фейсбук често ни сблъсква със забравени (понякога и с фалшиви) сентенции. Йордан Радичков най-често е цитиран с една история от разказа „Верблюд“ – за циганина, умилил се от децата си, цамбурнали в локвата: „Лебеди мои…“. Доста популярно е и това: „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки“. А следващата мисъл мнозина смятат, че е цитат от негово интервю: „Бог може и да го има, може и да го няма – нека така живеем, все едно, че го има“. Случвало се е писателят да споменава тази мисъл пред медиите, но за първи път я споделя в един свой пътепис – и по-точно в първия си пътепис.

Нарича се „Неосветени дворове“ и в него Йордан Радичков описва пътешествието си в Сибир от 1967 г. Той пътува из тези земи повече от четири месеца в изследване на различни кътчета – от най-развитите индустриални региони до безлюдни места. Разказът на Радичков ни отвежда до срещата му със сибирски шаман. По-късно тя оставя трайна следа в творчеството му и той често се връща към думите на шамана:

„Бог е един – каза шаманът, кръстосал ръце на гърдите си. – Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не трябва да говорим. Трябва така живеем, все едно, че има бог. И ако не вярваме в него, да бъдем честни – е, това е вече самият бог. Вярата е като кладенеца, различни хора пият от нея, а водата в кладенеца винаги си остава една и съща“.

Позабравеният пътепис скоро ще излезе в осмия том на поредицата „Йордан Радичков. Събрани съчинения“. Книгата ще бъде представена на 15 ноември в театралната зала на Столична библиотека. В изданието се публикуват за първи път бележките, които авторът си е водил по време на пътуването. Читателят ще се запознае с един нередактиран текст, в който Радичков нахвърля в няколко страници цялата книга и представя впечатленията си от суровия живот из сибирските земи.

Представянето на тома ще бъде съчетано с изложба в Столична библиотека от непоказвани досега фотографии от пътешествието на писателя. Черно-белите снимки са запечатали срещите му с еленовъди, якути, със сребърна лисица, със снежната пустош и тайгата. Благодарение на фотографа Александър Сертев снимките са възстановени от тежко увредени ленти и сега най-сетне ще бъдат показани публично.

В новия том на събраните съчинения на Йордан Радичков е поместен и разказ за пътуването му до Швеция от 1980 година. След успеха на „Неосветените дворове“ и множество преводи, книгата е забелязана и от критиката в Швеция, а писателят получава покана да попътува из Скандинавието и да напише пътепис и за техните земи. Така се появява „Малка северна сага“, която описва впечатленията на автора от пътуванията му в северната страна в различни сезони и по различни поводи – от най-дългия ден в Швеция до участието му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол. В това произведение често има препратки към родния край в България, към спомените за близки хора, за детството, бомбардировките над София, сънищата на младата му майка и една литературна панихида в памет на Емилиян Станев и неговите безчетни кучета.

Осмият том на събраните съчинения на Радичков ще бъде представен в Столична библиотека от професорите Инна Пелева и Вера Ганчева.