Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Радой Ралин и „крайно вредната“ литература

100 години от рождението на големия български писател

Радой Ралин (1922 - 2004). Снимка: Виктор Гилтяй - Радой Ралин и „крайно вредната“ литература

Радой Ралин (1922 - 2004). Снимка: Виктор Гилтяй

Денят днес, 23 април, е богат откъм събития и символика. Световен ден на книгата, датата, на която са починали Сервантес и Шекспир, но и датата, на която е роден един от големите български писатели – Радой Ралин. Днес се навършват 100 години от рождението му.

В чест на словото, литературата и книгите, ви предлагаме текст, написан от едва навършилия 20 години Радой Ралин във вестник „Литературен глас“ през 1942 г. Яростното му перо, по младежки бунтовно, е громило литературните подобия без художествена стойност. Тази негова непримиримост ще остане характерен белег за цялото му творчество през годините. Битката между истинското творчество и ерзаците не е от днес.

Безсрамна търговия
Радой РАЛИН

Думата ни е за оная литература, за ония посредствени и безмислени книжлета, които от ден на ден все повече наводняват пазара. Вие ще ги видите навсякъде, под път и над път: по витрините, по вестникарските будки, в ръцете на хора от всички възрасти, дори на деца! Вие ще ги видите как примамват с шарените си безвкусно нацапани корици, с пикантните си изображения и със сензационните си заглавия. С неизвестен автор, а понякога дори и без автор, не е означен и никакъв издател. Всъщност за читателите не е важно нито кой е издателят, нито кой е авторът. Важното е съдържанието да увлича, да държи в напрежение с пикантните си сцени, с грубо сексуалните си изрази с булевардните похождения и авантюри на героите. А издателят, който може би е и самият автор, е също много „скромен“, не намира за необходимо да се подпише – не му е нужна слава, достатъчни са му само левчетата, които ежемесечно изтръгва из читателските джобове.

Колко разнообразни корици! Колко изумително сензационни и дразнещи заглавия! Разголени женски тела, похотливи погледи, пиянски разкош – как всичко това няма да привлича младежите, учениците, ученичките! Как няма да ги кара да отделят левчетата си, от храната си, за да купуват тия книги, да насърчават издателите им, които, види се, „поласкани“ от грамадния успех затрупват повече и повече пазара с тия гнилотии… Погледнете която щете вестникарска будка: от пикантни и посредствени издания кътче свободно място не е останало.

Може би читателят ще ни упрекне. Има ли смисъл да се занимаваме с посредствени, гнили неща, с еднодневки на литературата и обществения живот. Необходимо ли е да спираме вниманието му върху съвсем дребни незначителни факти от нашия твърде натегнат, изобилстващ с отговорности и тежки забави живот. Може би той е прав, но нима трябва да се остави безнаказано и безпрепятствено да се шири тая незначителна и в същото време крайно вредна литература? Нима трябва все още да срещаме младежи, които вместо Ботев и Вазов прелистват тия блудкави романчета, нима трябва да търпим още невинните детски очички да надничат в нацапаните с цинизъм и кал странички. Нима заради издателските интереси на шепа съвсем случайни хора ще трябва да разваляме вкуса на читателската маса, да убиваме интереса към зрялото, хубавото, художественото. Нали преживяваме върховни по своята натегнатост дни, в които всеки народ бди за своето настояще и се подготвя за бъдещето. Какво бъдеще, какво възпитание ще дадем на тия, които утре идват да ни заместят, когато душите им се подхранват с литературна помия.

Може би някога, в спокойните времена, тая напаст да не е била толкова страшна, защото възрастните можеха да отделят време за борба срещу тия боклуци, но днес тя е повече от зло. При това хартията съвсем не е в изобилие, та да се шари и мърси с безсмислици. Много съчинения на наши видни писатели, които са истинска необходимост, стоят неотпечатани по липса на хартия. А булевардните романчета спокойно никнат, непреследвани от никого, цъфват всяка седмица върху вестникарските будки и тровят с миризливи страници неопитните читатели.

За честта на българската литература, за запазването на младежта от развала, необходимо е час по-скоро да се започне борба срещу тия търгашески домогвания на шепата хора, намерили лесен способ за големи печалби.

16 септември 1942 г.
В. „Литературен глас“

Вижте още: ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ЕДНА СВИНСКА ОПАШКА


Бел. ред. – този текст е публикуван за пръв път в „Площад Славейков“ на 23 април 2021 г.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg