Радослав Бимбалов: Готов съм да платя на някой 4-хилядник, за да млъкне

Много българи не искат да приемат истината за Украйна, казват, че е Холивуд, филм, декор. Това е защитна реакция на съзнанието им, желаят някой да ги заблуди

„Русия има много какво да даде на русофилите в България, само че те в момента са вторачени в политическата пропаганда на Кремъл и се борят за Кремъл, а не за Русия“, казва Радослав Бимбалов. Снимка: Антон Кръстев - Радослав Бимбалов: Готов съм да платя на някой 4-хилядник, за да млъкне

„Русия има много какво да даде на русофилите в България, само че те в момента са вторачени в политическата пропаганда на Кремъл и се борят за Кремъл, а не за Русия“, казва Радослав Бимбалов. Снимка: Антон Кръстев

Радослав Бимбалов притежава един от най-силните гласове в родния Фейсбук, под ежедневните му постове е шумно, страстно, некоректно и интересно. Бимбалов е зает човек, ръководи една от най-успешните рекламни компании у нас – The Smarts – но отговаря на много от коментарите, дори на най-саркастичните и злонамерените. Дори на 4-хилядниците, както сполучливо определи самият той глашатаите на Кремъл в България.

Бимбалов е роден в Пловдив и носи духа на космополитния град. Израснал е в семейство на инженери, което обяснява точния мерник на думите му. Ако не беше 9 септември, щеше да е наследник на голям търговски бизнес.

Някои го помнят от времето на „Замунда банана бенд“, която е част от младежкия му ентусиазъм. С Георги Пеев я създават преди 30 години, когато Радо не е навършил и 20. Идеята им бе да превърнат в сатира българската действителност.

Преди година, още при старта на изборния маратон през 2021-а, рекламната компания на Бимбалов създава безплатно реклама, призоваваща българите зад граница да гласуват. Резултатът от нея е зашеметяващ – за пръв път има толкова много гласове от чужбина.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Наскоро издаде сборник с кратки разкази – „Млък“, в които няма политика, но са пълни с разбиране за човешкото, което понякога пренебрегваме.

– Господин Бимбалов, някои казват, че Асен Василев и Кирил Петков управляват държавата като корпорация, а Бойко Борисов – като ЕООД. Вие също ръководите компания, ако я разглеждаме като микромодел на държавата, какво би могло да провали тази фирма – съответно държава?

– И в двата случая естествено провалът ще дойде от неумелото управление на процеси и хора. Разликата, когато управляваш държава, е, че някои от процесите, които се случват, не се движат от хора, които са пряко под твое ръководство. Има цели отрасли в една държава, които, въпреки че са зависими от държавата, не са под неин контрол. Дори огромният енергиен сектор, който уж е много строго контролиран. В крайна сметка това са цикли, които по никакъв начин държавата не може да контролира.

Ако аз имам някаква критика към Кирил Петков и Асен Василев, това е недостатъчната смелост. България има нужда от решителни лидери, които да взимат изненадващи решения – неочаквани за нашето закостеняло консервативно общество, за нашата доста тромава икономика. Така че моето очакване към тях беше по-скоро да ни третират като стартъп, а не като изморена голяма компания, каквато ние всъщност сме. Това е държава и трябва да се управлява с внимание и прецизност, но някак си смелостта не стигаше в действията на последното правителство, те по-скоро живееха със страхове, натрупани много преди тях, съобразяваха се с едни коалиционни партньори – единият коалиционен партньор в лицето на ИТН тотално не искаше да се занимава с управление, беше ясно, че те влязоха в това управление, за да го съборят, другите пък в лицето на БСП влязоха, за да докажат своята значимост и също дърпаха назад нещата…

– Като специалист по реклама как бихте синтезирали в един слоган проблема на „Продължаваме промяната“ с промяната?

– Аз не исках да видя как продължаваме, а как започваме промяната. Не съм съгласен, че трябва да продължим една промяна, която не е започнала. Това ми е големият проблем. В България от прекалено дълго време чакаме да започне промяната, затова аз имах резерви към тяхното име още когато стартираха, не харесвам тяхното лого – като рекламист говоря, като специалист, комуникационен експерт – не ми допада и начинът, по който общуват с хората. Допуснаха много комуникационни грешки, и продължават да ги допускат – това, че си ги признават, не ги оправдава. И ако ще продължаваме да разчитаме на тях, пък се очертава да продължаваме, ще трябва много сериозно да помислят как ще го карат оттук нататък в комуникационно отношение.

– Да припомня, че влязоха във властта с популисткото заявление, че ще правят коалиция на почтените – което в началото ги направи съмнителни, а днес – трагикомични.

– Опозицията затова скочи да оспорва тяхната почтеност – целият този скандал с гражданството на Кирил Петков беше насочен към неговата почтеност. И, за съжаление, успяха точно там да прокопаят, пропагандата набра скорост.

– Успяха, защото проблемът на Кирил Петков с двойното гражданство беше действителен.

– Грешката си беше негова…

– Вие като специалист какво бихте го посъветвали в онзи момент?

– Още тогава Кирил Петков показа слабост и не можа да излезе достойно от тази ситуация – напротив, стана по-грозно, отколкото всъщност е. Но смятам, че и прекалено се концентрираха нещата върху този казус. Следващите удари към него отново бяха насочени към неговата почтеност – личния му живот, обвиненията за някакви забежки с Лена Бориславова и така нататък, това са все неща, които целят да го разклатят личностно. За съжаление – успяха.

– Целта не беше ли по-скоро друга – да бъде показан в друга светлина на електората, който го избра, че и той е маскара като всички останали, да не чакат някаква промяна?

– Точно така. Основната, шумната част от електората, който го боготвореше в началото, бяха жени, които го харесват ако щете чисто физически – визуално и като поведение. Вижте, той е представител на едно ново поколение образовани хора, които са учили навън, които са видели нещо от един друг свят, към който ние се стремим, надявам се, все още; той някак беше символ на нещо ново, което харесваха основно жени, затова се опитаха точно в тази посока да го ударят – „Той лъже не само вас, той лъже и жена си… и в крайна сметка не е почтен“.

– Етикетът, който той се опитва да поставя на другите, всъщност на него не може да му бъде поставен.

– Точно така, това беше целенасочената роля на пропагандата – да се отмести фокусът, цялото внимание. ПП се хвърлиха на амбразурата да защитават себе си, да защитават своята почтеност, своята правдивост. Влязоха в отбрана. Но нека да кажем истината: това управление е само на шест месеца, а му приписват грехове като за управление на поне пет години.

– Може би защото техните заявки бяха високи?

– Разбира се, окей, но в каква среда управляваха тези хора? Колко кризи накуп, та война ли, та Ковид ли, та икономически срив, цените на горивата, на тока… всичко това им се изсипа на главите. Така че, мисля си, тази акция беше целенасочена и много, много грозна, зад нея стоят страховити интереси. Затова и аз в момента подкрепям момчетата от „Продължаваме промяната“, въпреки всичките им кусури, въпреки че аз самият като гласоподавател не съм се припознавал като тяхна аудитория.

– Специалисти по кризисен пиар обявиха, че ще помагат на „Продължаваме промяната“, малко преди да влезем евентуално в нови избори. Въпрос на грешен пиар ли са проблемите на „Продължаваме промяната“ или нещо друго?

– Не, не мисля, че основните проблеми са свързани с грешен пиар – както казах, един от основните проблеми е начинът, по който те комуникират с хората, но това е само един от проблемите. Основният проблем на това управление беше, че те не успяха достатъчно бързо да се обградят с достойни хора около себе си и да ги вкарат достатъчно дълбоко в държавните системи. Те наследиха администрация, заложена от предишното управление – години наред подреждано едно управление във всички държавни агенции, министерства, учреждения, и не можаха да направят реконструкцията, от каквато имаше нужда. Донякъде ги разбирам, защото прекалено много неща им се събраха накуп. Но именно това, че не избързаха с промените вътре в администрацията, им изигра най-голяма шега. Всичките им неуспехи в управлението са свързани с лошо управление в структурите на държавата. Арестът на Бойко Борисов беше изключителна грешка, като ученици ги подведоха в този случай и тук за мен вина имат службите, Министерството на вътрешните работи, лично Бойко Рашков, просто те проведоха една показна акция с цел първо да се срути авторитетът на Кирил Петков и в същото време да се вдигне малко авторитетът на Бойко Борисов и да се героизира.

– Имате ли обяснение на тези две действия, проведени в един ден – изгонването на 70 руски шпиони и същевременно начало на преговорите с една проруска партия за нов кабинет?

– Много се спекулира това ли е бил начинът да се изгонят тези служители на руското разузнаване от България. Тук аз съм категоричен: начинът е този. В Чехия преди две години правителството постави ултиматум на руското посолство да изтегли голям брой от своите дипломати и служители поради същите причини, по които ние сега ги гоним. А в нашия случай руското посолство ни дава ултиматум. Преди две години обаче нямаше война. Днес ситуацията е коренно различна. В ситуация на война, в която една държава ни обявява за неприятелска, ние сме длъжни да действаме малко по-остро, по-бързо и без много излишни движения напред и назад. Ако не бяха го направили по този начин сега – от днес за утре и довиждане – нещата щяха да приключат много, много по-лошо, защото щяхме да влезем в размирици по улиците, те щяха да активират своите структури тук и щеше да стане страшно. Така че този ход на правителството бързо да отпратят тази военизирана руска дружина беше единственият правилен във военната ситуация, в която се намираме.

Естествено, остават на дневен ред БСП и функцията им в цялата история – това наистина е много тежка тема, защото БСП държат като заложници „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

– Путин не е ли по-голям враг в момента от ГЕРБ?

– Да, но това превръща ли ГЕРБ в приятел?

– В случая говорим за враг.

– Путин заплашва пътя на България, да, но факт е, че ГЕРБ са част от тази заплаха. ГЕРБ за тези десет години помагаха на този пъклен план на Кремъл, в България руснаците притежават цели икономически отрасли, цели партии, цели институции…

– А БСП открито помагат на руснаците, открито следват тяхната политика.

– Разбира се, президентът Радев – също. И в интерес на истината – този президент беше издигнат и избран с помощта на „Продължаваме промяната“.

– Не само с тяхна помощ, а и с помощта на „Демократична България“.

– Да, и на „Демократична България“. И това е доста тежък въпрос – как Румен Радев стигна до втори мандат…

Истината е, че в момента преговорите, които се водят за ново правителство с БСП, имат същата тежест като преговорите, които се водят с депутатите от различни партии за подкрепа на това правителство, нищо повече. Какво имам предвид – за мен в момента се правят някакви последни много компромисни усилия да не се стигне до избори. Не вярвам, че има здравомислещ човек, който да вярва, че изборите в момента ще бъдат нещо положително нещо за България, в нито едно отношение.

– Виждате ли излизане от капана, който заложиха десните, призовавайки електората си да гласува за Румен Радев?

– Не мисля, че десните открито са подкрепяли Румен Радев. Ако говорим за грешката на „Демократична България“, това беше, че до последно се страхуваше да изправи достоен противник на Румен Радев и тази слабост ги постави в позицията да подкрепят кандидат, в който не вярваха. Погледнато от сегашната ситуация – с основание. Говоря за Лозан Панов, в чийто инициативен комитет бях и аз. Десните подкрепиха Лозан Панов малко по принуда, в последния момент, защото не вярваха в този кандидат – което аз в онази ситуация считах за грешка, впоследствие обаче осъзнавам, че може би са били прави. Тази кандидатура, която изправихме срещу Румен Радев, не беше достатъчно силна, не можахме да я подплатим със сериозна основа така, че да бъде реален претендент за президентската институция. Така че този втори мандат на Радев е подарък от страна на всички, които изпитваха някакво недоволство – десни, леви, вече много трудно е да се делим така…

– Оздравително е все пак да конкретизираме вината, нека да не бягаме от това.

– Имам предвид, че е много трудно да кажем, че всички сме десни, които искахме промяната и които изразявахме недоволство. Не сме само десни, има много хора, които са по-скоро център-либерали, има дори социалдемократи сред нас, много е трудно да кажем, че сме десни, в наши дни „десен“ звучи малко по-консерваторски настроен човек. Преди беше ясно – десни, леви, „Кой не скача, е червен“. Модерното деление днес е различно.

– Какво би трябвало да бъде посланието, което да привлече електората на „Възраждане“ към десните, условно казано, към хората, които искат промяна?

– Твърдият електорат на „Възраждане“ е антисистемен, той върви след всички послания, които са срещу системата, каквото и да означава това. Ако в този момент системата казва „Ваксинирайте се“, твърдият електорат на „Възраждане“ ще е против това; ако системата казва „Това в Украйна е война“, на „Възраждане“ твърдият електорат ще е против това. Тоест има една аудитория там, тя не е чак толкова голяма, за щастие, която е хардлайнерски настроена и не смятам, че към тези хора можем да отправим някакви разумни послания, с които да ги отдръпнем от подобен популизъм.

Към „Възраждане“ обаче има една много голяма периферия и тя ще бъде обект на голям интерес от политическите партии – и от страна на БСП, и от страна на новото отроче на Радев – „Български възход“. Тази периферия всъщност е много широка. Това са хора, които живеят с усещането за себе си, че са патриоти, в което няма нищо лошо принципно; те са подвластни на някакво желание за български просперитет, неясно как, естествено, на някаква независимост към всичко – и към Запада, и към Изтока… Много мъгляви са техните разбирания как точно искат България да се изправи, но те имат желание България да се изправи – това означава те самите да се изправят, животът им да се подобри, да виждат бъдеще за себе си и децата си в тази държава.

Това е огромен процент от българите, тази периферия наистина е огромна. Затова сега всички играчи ще се нахвърлят върху нея. Смятам, че тези хора могат да бъдат привлечени първо със спокойно говорене, с разумен тон, който да ги успокои и да им каже, че правилният път за България е онзи, по който сме поели, но трябва да се движим малко по-бързо. Пътят на България е да остане в Европейския съюз, само че да я третираме не като малка бедна държава, защото ние всъщност сме една средноголяма европейска държава, която няма никакви причини да е толкова бедна – така че пътят, по който сме тръгнали още преди 15-20 години, е правилен, просто трябва да забързаме хода. Това трябва да им се обяснява на тези хора и смятам, че ако се появи едно разумно ядро от така наречените десни, може да бъдат привлечени много от тези хора, стига да се говори с тях простичко, с ясни послания и на място – да се пътува при тях, защото тези хора не са на жълтите павета.

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах