27 години презадоволени и унизени

Десети ноември. За мнозина това е поредна дата от календара. За други – вече неизвестно колко – символ на промяната, емоция, посърнала надежда, загубен живот…

Почти като в стихотворението на Николай Лилиев:

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

…

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Писано е преди близо 100 години, а звучи като „уикипедия“ на нашия четвърт век от поредната „революция“. Народът пак е подхванат от „вятъра на промяната“ и пак като в онова носталгично време, уж има всичко, а все нещо – или нищо – не му достига.

Отново има презадоволени, отново гневът, мечтите, жаждата за справедливост на унизените – тези вечни слаби брънки от човешкото съществуване – са превърнати в доходоносна златна жила, в многометрова вълна за успешното сърфиране на хитреците.

Отново някои съзерцават отвисоко „скачащите“, „умните и красивите“ и чакат своя звезден миг да им се надсмеят. Отново в главите на мнозина ехти тропотът на „червените ескадрони“ и като на герой в спектакъка „Маршрутка“ бленуват за времето, когато нещата са се оправяли с „Бой, бой!“…

А може би, дълбоко в душите е стаена жалбата по младосттта? Само дето площадите са пустинно пусти и я няма онази неотразима енергия, запечатана по лицата на хората от старите снимки.

Философите сравняват тези състояния със спирала. Дано тази спирала не се изроди в торнадо, което да ни отнесе към поредната черна дупка. И пак да чакаме поредния Десети ноември…

Да си припомним еуфорията от онези дни в снимки. Публикуват се за първи път:

Големият митинг на 18 ноември 1989 г. Желю Желев е скептичен.

Чуват се призиви за премахване на чл. 1 от Кпнституцията, за многопартийност, за изграждане на паметник на жертвите на комунизма… Иво Хаджимишев сред тълпата. Пред него и леко вляво – Румен Данов, по-късно станал съветник по националната сигурност на президента Желев.

Петър Слабаков и Петър Берон от „Екогласност“ държат речи.

Хоро на свободата

Тодор Колев в годините, когато вярваше в бъдещето

Желю Желев с емблематичния знак на СДС

От лозунгите се вижда, че са представени почти всички съсловия, институти, работници, интелигенция, студенти, военни… Все още БКП е водеща партия. Вляво на преден план – Стефан Продев.

Бинка Пеева под лозунга с портрета на Никола Петков

Изказване на Желю Желев