Ръкавица в лицето на терора или чисто хулиганство?

Художникът-акционист Петър Павленски заля на 9 ноември с бензин и запали дървената врата, водеща към централния вход на сградата на ФСБ Федералната служба за сигурност, наследник на КГБ. „Горящата врата на Лубянка е ръкавица, която обществото хвърля в лицето на терористичната заплаха“, обясни той по-късно във своя видеоблог. Сайтът Лента.ру се обърна към изкуствоведи с въпросите:

– Произведение на изкуство ли е акцията на Павленски?

– Къде минава границата на позволеното?

Андрей Шелютто, художник:

Чисто хулиганство

Всичко, което прави художникът, трябва да се случва на определени за тази цел места — галерия, музей или на изложба. Останалите пространства живеят по закони, еднакви за всички. Ако запалиш здание, ти не си художник. Ти си просто престъпник. В краен случай можем да приемем следния вариант: обявяваш, че ще правиш пърформанс, каниш арт критици, които да гледат подпалването и да ръкопляскат. Но това, което е направил Павленски, е обикновено хулиганство.

Друг въпрос е какво ще излезе от това? Може би ще го пратят в затвора и ще излезе оттам като световна знаменитост. Това е най-лесният и гладък път към славата. Честно казано, доста хора са готови не само да поседят в затвора, но биха дали и едната си ръка, за да станат известни. Докато си зад решетките, можеш да „заработиш“, допускам, един милион годишно във валута – пари, които иначе няма кой да ти даде.

Що се отнася до акционизма, то съвременното изкуството не е просто картинка на стената. То се върна към времената, когато не се налагаше да се обяснява ползата от него. Акционизмът е протест против натиска над изкуството и против неговите интерпретации. Няма нищо лошо в навлизането на художника в общественото пространство, но той е длъжен да се подчинява на общите правила, да не нарушава законите и при това да не вреди на никого. Това изкуство е адски сложна работа. Има най-различни акции – както ясни за всеки, ярки и добре планирани, така и такива, което не могат да бъдат разбрани без специални познания. Всичко е много размито.

Какво да правим с Павленски? Да го пратим в затвора? Той точно на това се надява.

Петър Павленски по време на ацията „Леш“.

В Италия, например, тези, които рисуват графити по исторически сгради, ги заставят да ги почистят сами. И това много помага. Ако художникът е изгорил врата, аз бих го накарал да направи нова врата. Другите мерки са съвършено неефективни.

Анатолий Осмоловски, художник:

И Диоген е акционист

Изкуство е всичко, при което се запазва дистанцията между зрители и създадения визуален образ. Ако я има, проектът може да претендира да се нарича произведение на изкуството. Ако не – не може. Например, ако в художествената акция има насилие над жив човек, няма никаква дистанция, защото ние ще съпреживяваме с този човек и ще се стремим да го спасим. В случая с последната акция на Павленски става дума за увреждане на държавно имущество, което донякъде съкращава дистанцията, но не чак толкова, че да отхвърли работата като арт проект. Случва се в работата си художници да нарушават Наказателния кодекс, да.

Въобще, акционизмът има огромна история. Към нея можем да причислим и например Диоген, който ходел посред бял ден с фенер, или Василий Блажени, демонстрирал съвършено абсурдно поведение. Съвременният акционизъм продължава тези традиции.

От една страна мисля, че обществото няма никакви проблеми с възприемането на такива акции. От друга страна е ясно, че вътрешната ситуация в Русия е ненормална и атмосферата в страната трябва да се промени. А е добре и фантазията да се развива – това е много полезно. Трябва да се учим на търпимост, толерантност и към неща, което не разбираме. Не да ги отхвърляме, а да се опитваме да приемем, че картината на света е многообразна. Не може и не трябва всичко да ни бъде ясно. Някои неща няма нужда да бъдат разбирани.

Александра Обухова, куратор на архива
на Музея на съвременното изкуство „Гараж“:

Изкуство е, несъмнено

Нямам и най-малки съмнения, че акцията на Павленски е изкуство – още повече, че художникът е известен отдавна. Акционизмът си има своите традиции – не само в Русия. В изразните си средства съвременното изкуство няма предели. Това не е традиционна живопис и скулптура — може да бъде всичко, за което се сетите, в това число и изкуство на действието. Това е даденост, която трябва да приемем.

Друга работа е, че винаги трябва да разпознаваме тънката граница, която лежи между изкуството и живота. Точно това е големият проблем на съвременните изследователи. В много отношения етическите въпроси са по-важни от естетическите. Много важна е контекстуалността на отделните акции. Ако съвременното професионално съобщество ги разпознава като произведение на изкуството, значи те са такива. Но безусловно и акционизмът има етически граници. Питали сме художници докъде за тях стигат границите на позволеното. Те отговаряха, че факторът „не вреди“ е много важен. Но всяка вреда, например материалната, трябва да се оценява по други закони. Ако е пострадала врата, ние трябва да разглеждаме загубата на това имущество, като неизбежна странична щета от арт проекта.

Художниците са умни, образовани и в значителна степен по-морални хора, отколкото повечето други. Не знам нито един случай, в който художник да е навредил на друг човек при провеждането на своя акция. Що се отнася до сблъсъци с полицията, всичко зависи от стратегията на автора. Ако той има нужда от повече публичност и излезе на улицата, подобни стълкновения са неизбежни.

Арт група „Война“ – акция „В памет на декабристите“.

Много е важно хората да разберат, че в съвременния свят традиционните средства за изразяване отдавна са отстъпили мястото си на новаторски. Често метафори, които сме привикнали да срещаме, да речем, в поезията, се появяват не чрез думи или образи, а например чрез действие. Във всеки случай трябва да се опитаме да опишем това, което се е случило, да видим образа и да съпоставим своите преживявания с това, за което говори в произведението си художникът.

Ирина Кулик, куратор и преподавател
в Института по проблемите на съвременното изкуство:

Не е хулигаство, Павленски създава мощни образи

Още от началото на миналия век изкуството изследва къде минават неговите собствени граници и дали може да ги преодолява и да въздейства на реалността. Това са търсели футуристите с утопичния си патос и следващата крачка, направена от дадистите, е отказът от конвенционалната култура, компрометирана от Първата световна война. Тези експерименти продължават през целия ХХ век, и в наши дни. В следвоенния акционизъм на преден план излиза фигурата на самия художник — провокатор и мъченик, подлагащ на изпитание не само понятието „изкуство“, но и самия себе си, а също и публиката, и обществото.

Павленски работи с традицията, идваща от виенските акционисти Крис Бърдън, Марина Абрамович. Това, с което се занимават те, несъмнено е изкуство, при това отлично. Павленски създава мощни образи, които мога да бъдат наречени метафорични, алегорични или дори плакатни, способни да се запечатат в нашето съзнание. Той се подлага на изпитания — при това не само на физическа болка, но и на стълкновения с държавата, със съдебната система. Това може и да е по-страшно от телесни увреждания. Малцина художници съзнателно са отивали на такъв риск — виенските акционисти са били задържани и съдени, но това не е влизало в концепцията на техните на практика много естетични акции. Това, което прави Павленски, не е хулиганство и даже не е политически протест в чист вид, а осъзнат художествен жест. Това е въпрос и към обществото — как в тази ситуация да останеш просто зрител и да не се намесиш.

Нашето общество – съвсем очевидно – не е готово за такива въпроси. Работата даже не е в разбирането (образът на Павленски е ясен, разбираем и ярък), а в отсъствието на умение или желание за съпреживяване.