Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ръкописът – да влязат деловодителите

Риалити шоуто бърка литературата с продажбата на книга

Най-впечатляващ е езикът, на който говорят жури и кандидат-романисти. Търсят „най-перспективния автор“, Тенев обявява „литературно приключение в два етапа“, а представяне на участничка звучи така: „А от опита й като майка тръгва и дебютният роман“. - Ръкописът – да влязат деловодителите

Най-впечатляващ е езикът, на който говорят жури и кандидат-романисти. Търсят „най-перспективния автор“, Тенев обявява „литературно приключение в два етапа“, а представяне на участничка звучи така: „А от опита й като майка тръгва и дебютният роман“.

Спокойно, само спокойно… „Ръкописът“ си каканиже спокойно.

Уважаеми зрители и приятели на литературата, всички заедно споделихме вълнението на победителя в първия епизод на „Ръкописът“, казва водещият Георги Тенев в края на първия епизод на купеното от RAI3 състезание. Къде пък го усети това вълнение Георги Тенев, че и да го споделяме „всички заедно“?
Изречено е само минути, след като единият от двамата съперници в първия епизод – Денис Българанов, е завършил задачата си да разкаже на писателката Емилия Дворянова романа си в един асансьор за 60 секунди. Моята емоция по това как мина питчингът е неутрална.

„Питчинга“ го разбрах, но емоция по това как мина не е на български език. А дали може емоция да е неутрална, нека специалисти да кажат. Победителят в тоя епизод Георги Бърдаров изглеждаше по-скоро изнурен да превърне романа си в 60-секундна новина в асансьора. И го изрецитира с „един, една, едно“, като в лош превод от английски за плакат на холивудски филм. Та ако това е емоция, то „Минута е много“ през 80-те на миналия век е направо като роман на Даниел Стийл с цялата амалгама от възклицания и жестове на водещия на предаването Петър Вучков. И там 60-те секунди бяха определящи за разгръщането на потенциала на тв авторите. Всяко телевизионно въображение работи само 60 секунди. Още една обща черта – и в двете предавания раздават на участниците книга на едно издателство. „Минута е много“ обаче има един недостатък, който все повече се набива в очи – недостатъкът да обърква интелекта с паметта”, е написал Митко Новков през 2007 г.

Екипът на „Ръкописът“ пък обърква литературата с продажбата на книга. За жури са избрани три „популярни имена в българската литература“ – Захари Карабашлиев, Ваня Щерева и Владимир Зарев. Карабашлиев е като емблема на затворения телевизионния цикъл – първо романът му участва в тв класация, а после тази му популярност го прави подходящ за жури в друго предаване на телевизията. Романът му „18% сиво“ е класиран сред стоте най-любими книги в „Голямото четене“. Няма литература извън телевизията! Ваня Щерева е член, защото е продала книгите си и е написала сума ти сценарии за тв сериали, а Владимир Зарев – защото при издаването на романа му „Разруха“ в Германия „Дойче веле“ възкликва: „Най-успешното българско произведение, издавано някога на немски език.“ Какво ли е казала БНТ за романа му, когато е издаден на български език?

Според БНТ, „Ръкописът“ е предаване за култура. В тази графа са поставили и „№1 – Туризъм“, и „Афиш“ по БНТ2, но „Библиотеката“ и „Рецепта за култура“ са двете предавания, които отчитат телевизията пред обществото. И докато в „Рецепта за култура“ непрекъснато се вменяват на зрителя различни видове вини към „културата ни“, с „Голямото четене“ и „Ръкописът“ телевизията пък превръща четенето, писането, знаенето в кампанийни тв проекти.

Спокойно, само спокойно… „Ръкописът“ си каканиже спокойно.

Дотук обаче с предаването за литература. „Ръкописът“ е предаване за популяризиране на евтини техники за продажба и рекламиране на книги. Необяснимо е, че Георги Тенев, който също прави литература, е отдал толкова внимание на хипстърския си външен вид, на позите на краката си, докато рецитира регламента на играта. Видеоклиповете с представянето на участниците са като копия, без монтажа обаче на онези от предаване за музикални таланти на Слави Трифонов. А участието на Тенев в мистификацията „Визуална полиция“ от 2005 г. показваше телевизионно въображение.

Десет години по-късно и писането в „Ръкописът“, и четенето в „Библиотеката“ са в телевизионно сиво без нюанси. В „Библиотеката“ се говори чрез музиката. И макар да е по-скоро като радиопроект, изхабен при адаптацията за телевизия, музиката е част от езика на предаването. В „Ръкописът“ музиката е служебен гонг в надпревара, която никой от участниците не ще да води. Те са като наследници на онези състезатели от 90-те години в „Минута е много“ – винаги са доволни от себе си, защото знаят, че и в следващия епизод ще са масовката. Учудващото е, че при толкова „телевизионни писатели“ на едно място, най-големият проблем е в сценария. Ако някой запомни регламента, сигурно ще го наградят. Или, както „образно“ го казва водещият, „Сега отново ще отидете в студиото и журито ще ви изпрати някъде, ще се случи нещо…“ Чак да се загледаш кой обяснява на този език.

Най-впечатляващ е точно езикът, на който говорят жури и кандидат-романисти. Търсят „най-перспективния автор“, Тенев обявява „литературно приключение в два етапа“, а представяне на участничка звучи така: „А от опита й като майка тръгва и дебютният роман“. „Ръкописът“ е „състезание, което проверява тяхното въображение и талант.“

За няколко десетилетия сме превърнали каканиженето в език?

Спокойно, само спокойно… време е да го превърнем в роман.


Източник: в. „Култура“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах