Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Ръкописът“ – шедьовър или да се направим на маймуни

Новото риалити в българския ефир е за писатели, а не за Златки. Но дали?

Писателското риалити се очаква наесен. - „Ръкописът“ – шедьовър или да се направим на маймуни

Писателското риалити се очаква наесен.

Първото българско риалити за писатели вече наднича иззад ъгъла. Неяснотите около „Ръкописът“, организиран от БНТ и „Сиела“ са много, лекото забавяне също е факт (но това не е изненадващо в книгоиздателския бизнес у нас). Големият въпрос обаче е в същината на формата, който ще се излъчва в национален ефир, и в някои доста смущаващи въпроси около нея.

Навярно знаете естеството на програмата – писатели, известни или дебютанти, пращат своите неиздавани романи от 9 януари до 31 март (после срокът бе удължен до 30 април). В рамките на месец журито трескаво чете и избира финалистите в шоуто измежду близо 200 приети текста. След това започва телевизионният риалити формат „Ръкописът“ по оригиналното италианско шоу „Шедьовърът“.

Журито, което избира кандидатите за т.нар. втори етап, т.е. онзи, който вече ще е достояние на цяла България, се състои от трима известни и утвърдени (но неназовани от организаторите) писатели. На тях се пада честта в пресявката към фаза №2.

За да стигнат до нея, авторите на ръкописи трябваше да изпратят освен завършения си роман, и още няколко неща – избрана страница от ръкописа, автобиография, снимка (в близък план и в пълен ръст), както и видеоклип на произведението. И ако изискването за избраната страница от романа е разбираемо, а това за автобиографията – обяснимо, предвид потенциалната възможност за излизане в национален ефир, то защо са им на хората от „Ръкописът“ снимки, че и аматьорски видеоклип?

Риалити програмите обичат красивите и мускулести лица, Николети и Емо-Каменовци, но чий е зорът и писателите да са красиви? Странно как, въпреки нестандартната си визия, Стивън Кинг например е велик автор, че и популярен оратор по обществени въпроси? Дали пък „Ръкописът“ търси не хубавци, а квазимодовци – и ще дискриминира симпатягите, за да покаже, че „най-същественото е невидимо за очите“? И в двата случая, нечия визия ще повлияе на критерия за ръкописа. А ако не е нито един от тях, защо е снимката към кандидатурата?

Видеоклипът пък е удивително странна приумица. Откога е важно един писател да умее да филмира, пък макар и 1-минутно видейце. За подигравки ли е нужно и въобще – ще го показват ли изобщо пред публика? Защо един гениален автор да бере срам от нескопосан аматьорски клип?

Но да кажем, че от БНТ и „Сиела“ са напълно обективни, че за тях литературата е най-важното и снимките и клипчетата няма по никакъв начин да повлияят на журито и няма да се допусне да наклонят везните при евентуално зрителско гласуване. Така стигаме до втория етап, където кандидатите „ще трябва да се справят с различни предизвикателства“.

На сайта на БНТ, където е описан накратко форматът, четем: „Участниците ще трябва да се изправят по двойки едни срещу други, да преодолеят различни препятствия, да убедят журито, че са готови да станат истински писатели, да докажат, че техният ръкопис е най-добрият“. Звучи прекрасно – при условие, че книгата им е в процес на писане или поне на етап концептуална преработка. Но да виждате някъде нещо за редактиране в хода на предаването? Нито един от сегментите в цитата по-горе не насочва към дейности по самия текст, което до някаква степен би трябвало да е най-важното в конкурс, наречен „Ръкописът“.

Вместо това (и все пак – предстои само предположение) писателите ще трябва да се правят на маймуни, да оригиналничат в опит да стигнат до зрителя, да преодоляват „различни препятствия“ и да доказват, че техният ръкопис е най-стойностният. За Бога, кой автор доказва собствено, че текстът му е най-добрият? Та това прави самият текст, който зрителите изобщо няма да видят преди да се хвърлят в шеметно гласуване (а ако само журито определя – то и без това познава текстовете, не е ли все едно)!

Но да допуснем, че не е така и препятствията ще бъдат наистина писателски (не, че в тази „професия“ съществуват правила, по които да се установят „препятствия“), литературните дуели ще са интелигентни, интересни и полезни за аудиторията и участниците, а доказването на качествата на ръкописа все пак ще остане прерогатив на самия ръкопис.

Стигаме до края – голямата награда, а именно издаване на спечелилия роман от издателство „Сиела“ (но с изричната уговорка, която прави всеки участник при подаване на кандидатурата си – че „в хода на шоуто неговото произведение може да бъде променено от него самия или от издателството“).

Ама че работа – когато преди време „Сиела“ направиха първия си анонимен конкурс за роман, обявиха щедра награда от 3 хиляди лева за победителя, освен издаването на книгата. Сега отново се впускат в издирването на книга, която си струва публикуването. И отново участниците пращат готов текст, но трябва да преминат и през един куп телевизионно-панаирни перипетии и апологетики за собствената им творба. А наградата им на финала – само публикуване.

Т.е. ако някой от десетимата финалисти в анонимния конкурс за роман, оценени само според текстовете си, бяха заставали пред журито да защитават ръкописа си, биха ли имали шанс да дръпнат напред в класирането? И дали с красноречие, обществена позиция, добра визия и скачане през огнен обръч биха могли да добавят стойност на книгата си?

А как после ще защитят романа си, когато той остане безпомощен в ръцете на читателя?

Но да предположим, че този текст, който четете тук в момента, е просто реч на омраза и завист. Възможно е „Ръкописът“ наистина да се окаже едно прекрасно телевизионно изживяване – най-малкото в национален ефир ще се говори за книги, ценности и литература, а не за Златки, турски сериали и каквото друго излъчват господата от малкия екран.

Възможно е предаването да накара хора, които не са си и помисляли да четат систематично, да хванат някоя книга, да я разлистят, пък току-виж потънали в нея, после изяли още десетки и накрая самите те се превърнали в писатели и спечелили второто, третото или десетото издание на „Ръкописът“.

От БНТ още не са обявили в кой ден и в кой часови пояс ще се излъчва форматът. Рано е да се види и вътрешната организация на предаването, декорите, колко ще са епизодите, как ще става гласуването, кой изобщо ще може да гласува, колко ще са участниците и с какво.

Остава да се надяваме, че добрата идея за писатели на екрана няма да се изроди в надничане в чаршафите на ексцентрични и интересни за масовата публика шапкари, които са видели пътя към телевизията през това да драснат един ръкопис.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС