Рамон Варгас целуна сцената на Софийската опера

Прочутият тенор Рамон Варгас дебютира в Софийската опера, демонстрирайки класа, стил, красив и нюансиран глас. В спектакъла „Бал с маски“ от Джузепе Верди мексиканецът бе в ролята на губернатора на Бостън Ричард Уоруик. Последните му участия в този образ са в Севиля преди два месеца и миналата есен в Театро Реал в Мадрид. Постановката в София е на Пламен Карталов, диригент бе Енрике Бариос.

Пристигнал в София в неделя, Варгас само за няколко репетиции успява да влезе в режисьорската концепция, за да изгради образа. Публиката в петък вечерта посрещна появата на Варгас с аплодисменти. Превъзходният контрол върху дишането му позволява дълги фрази, по-бавни темпа, както и актьорско насищане на образа. Видимо голям професионалист и добър партньор, Варгас показа забележителен баланс между елегантното белканто и огнения романтизъм, който е в основата на вердиевия стил. Зрителите до края останаха благосклонни към прочутия гост, независимо от малките проблеми, които имаше поради неотшумяло заболяване.

Другата звезда в спектакъла – баритонът Владимир Стоянов – изпълни съвършено, с брилянтна музикална линия и необходимите цветове в гласа партията на убиеца на Уориук Ренато. По думите на специалистите, гласът му е свеж, пластичен и ярък.

Стоянов пристигна у нас от Москва, дни след дебюта си като барон Скарпия в „Тоска“ в „Болшой театър“. Двамата с Варгас са менажирани от една и съща импресарска агенция и често делят една сцена.

Третият гост в спектакъла бе сопраното Летисия де Алтамирано, нейният паж Оскар бе свеж и забавен. Мексиканската певица показа завидно разбиране на режисурата и партитурата. Отличи се и басът Димитър Станчев, двамата с Ангел Христов превъзходно се превъплътиха в заговорниците, които искат да убият губернатора Уориук.

Любимец на софийската публика, Стоянов заслужи много викове „Браво!“ на финала. А Рамон Варгас целуна сцената на Софийската опера.

Повече от 10 години тази постановка на „Бал с маски“ е в афиша на Софийската опера, премиерата е през 2007 г. Режисьорът изгражд картина от контрасти – стъклена пирамида изобразява едновременно двата свята – блясъка на дворцовия живот с неговия лукс и интриги и подземния свят на магията и мистериите. Модерната сценография е допълнена от стилизирани костюми, с доминиращи цветове огнено-червено и черно. Постановката бе представена и в Япония по време на турнето на Операта през 2008 г.