Ранен есенен бургундизъм

Или може би пред-есенен? Още е август, топло е и след приличен обяд човек може да се позамисли какво предстои. Кафето, разбира се. Може и и нещо сладко с него? Това са вредни навици, но пък човек така и така е смъртно същество – нищо не му пречи в промеждутъка между люлката и преминаването в по-добрия свят да си достави някои невинни удоволствия.

Нещо сладко, казахме. Предчувствието за есен е като гледката на зряла, все още неоткъсната ябълка, предварителното обмисляне на идващите радости. Цветовете ще стават по-топли и землисти, желанието в хубавите златни дни ще бъде да стоим навън до последно, до момента да се скрием от дъждовете.

Ще започне да ухае на чушки и патладжани (все пак сме на границите на Ориента). Най-великото изобретение на българската инженерна мисъл – чушкопекът – ще встъпи във владение на късния август и целия септември. Гроздето ще става все по-захарно. Идва и един миг, когато младите племенници на бургундиста ще насядат около огъня или направо в сухата жълта шума и ще си пекат ябълки и круши. Пробвали ли сте тези неща? Имат разкошен, уютен вкус. Да, това е думата.

За любителите на градските удоволствия го има тъмното пиво, последните печени и варени царевици, както и – о, радост на радостите! – ядливият кестен. Кестени с подходящата гъста бира, са си цяло пиршество, след което човек с удоволствие си обърсва мустаците. Може би не точно кестеновото сладко, а самите marrons chauds, като от старите френски филми, правят сезона толкова хубав.

Слънцето още е тук и напомня за лятото. Никой не бърза особено и постепенно вечерните настроения преминават в желание за позабравените червени вина.

Златно и кафяво, кехлибар и цинобър са цветовете на бавното захладняване. Хората вадят любимите си меки пуловери, кучетата спират да плезят езици в сенките, отново им се тича.

Но дотогава има още много време. Остават месеци преди лятото да остане само спомен. Впрочем, то никога не е само това – следващото лято винаги предстои, а това е обнадеждаващо. Засега остава очакването, Spannungsbogen-ът за мекия сезон с неговите спокойни радости и богати вкусове.

Всичко от Манол Глишев в „Площад Славейков“