Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ранен есенен бургундизъм

Слънцето все още е тук и напомня за лятото, скоро то ще се се разтопи в златно и кафяво, кехлибар и цинобър

Снимка: Емил Георгиев - Ранен есенен бургундизъм

Снимка: Емил Георгиев

Или може би пред-есенен? Още е август, топло е и след приличен обяд човек може да се позамисли какво предстои. Кафето, разбира се. Може и и нещо сладко с него? Това са вредни навици, но пък човек така и така е смъртно същество – нищо не му пречи в промеждутъка между люлката и преминаването в по-добрия свят да си достави някои невинни удоволствия.

Нещо сладко, казахме. Предчувствието за есен е като гледката на зряла, все още неоткъсната ябълка, предварителното обмисляне на идващите радости. Цветовете ще стават по-топли и землисти, желанието в хубавите златни дни ще бъде да стоим навън до последно, до момента да се скрием от дъждовете.

Ще започне да ухае на чушки и патладжани (все пак сме на границите на Ориента). Най-великото изобретение на българската инженерна мисъл – чушкопекът – ще встъпи във владение на късния август и целия септември. Гроздето ще става все по-захарно. Идва и един миг, когато младите племенници на бургундиста ще насядат около огъня или направо в сухата жълта шума и ще си пекат ябълки и круши. Пробвали ли сте тези неща? Имат разкошен, уютен вкус. Да, това е думата.

За любителите на градските удоволствия го има тъмното пиво, последните печени и варени царевици, както и – о, радост на радостите! – ядливият кестен. Кестени с подходящата гъста бира, са си цяло пиршество, след което човек с удоволствие си обърсва мустаците. Може би не точно кестеновото сладко, а самите marrons chauds, като от старите френски филми, правят сезона толкова хубав.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Слънцето още е тук и напомня за лятото. Никой не бърза особено и постепенно вечерните настроения преминават в желание за позабравените червени вина.

Златно и кафяво, кехлибар и цинобър са цветовете на бавното захладняване. Хората вадят любимите си меки пуловери, кучетата спират да плезят езици в сенките, отново им се тича.

Но дотогава има още много време. Остават месеци преди лятото да остане само спомен. Впрочем, то никога не е само това – следващото лято винаги предстои, а това е обнадеждаващо. Засега остава очакването, Spannungsbogen-ът за мекия сезон с неговите спокойни радости и богати вкусове.


Всичко от Манол Глишев в „Площад Славейков“

Colibri april 2017

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg