Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Ранен в сърцето, докато гледам „Кафе Мюлер“ на Пина Бауш

Прожекция на шедьовъра на танцовия спектакъл в „Люмиер“ (видео)

Пина Бауш в „Кафе Мюлер“. Снимка: Танцов театър Вупертал - Ранен в сърцето, докато гледам „Кафе Мюлер“ на Пина Бауш

Пина Бауш в „Кафе Мюлер“. Снимка: Танцов театър Вупертал

Единственият запис от спектакъла „Кафе Мюлер“ на Пина Бауш ще има прожекция на 27 септември в зала 11 на НДК, по-известна като кино „Люмиер“. Искам да го спомена, макар че мразя да пиша за театрални събития предварително; не владея инструментариума на пиарите, които представят събитието като феноменално постижение на цивилизацията, защото било от нецивилизования човек за постдраматичния човек. И прочие, и прочие. Но „Кафе Мюлер“ е единственият театър, който след и преди стотици най-различни представления ме накара да плача.

Седя на представлението на великата Пина Бауш във фестивалния салон на Единбург през август 1992 г. и очите ми се пълнят със сълзи. Заради мен самия, заради съдбата ми да се родя в София, България, където трябва да се върна. Заради сгрешените пътища в живота, липсата на вяра и енергия, когато са трябвали, заради отсъствието на постоянство и интуиция, което заякчава метода на пробите и грешките. Заради буренясалия гроб на родителите ми и нуждата да го оправя. Аз, кой друг?

Заради какво ли плачат достопочтените, официално наконтени дами, журналистки и реценезентки, с които вече няколко пъти се виждаме на фестивални представления?

Пина Бауш танцува заради всекиго от публиката. Стига да я почувстваш. Но е сигурно, че стотици хиляди зрители по света са я чувствали, защото в 1992 г. тя е знаменитост, театрална богиня, която преди представлението учестява пулса като дълго очаквана и мечтана среща.

На сцената в силно, но неравномерно осветено пространство са разхвърляни столове. Най-обикновени, като в небогато, посещавано от средни хора кафене. Една жена в дълга бяла нощница се мъчи да се провре между тях. Протегнала е ръце, сякаш да усети препятствията, преди да се натресе на тях. Сляпа ли е? Като мен сред препятствията на битието. Нямат ли край катастрофите и пропаданията?! Казват, че човек се учи от провалите си. Ами, ами, това е само теория!

Кокалестата, със спокойно лице жена, равнодушна към надзъртането на гърдите ѝ под нощницата, е Пина Бауш. Аз съм си виновен за това емоционално посрещане – премного бях чел за нея, ядосвайки се че стига през 1987 г. до Берлин, Дрезден, Котбус, Прага, Атина и никога до София; после през 1993 г. до Кошице, Бохум, дори до Москва и никога до София; после през 1995 г. до Будапеща и Варшава и никога до София…

Когато се сещаме за Народния съд, трябва да знаем, че точно това е била целта – да ликвидират интелигентните, креативните българи, които не само знаят цената на културата, а самите те са културата, и да ги заместят с овчарите, орачите и копачите с пушки на рамо. Но предани. Имаше през 80-те един началник, който ходеше през целия ден бос в службата си. Така бил свикнал човекът. Той ли ще доведе Пина Бауш в София? Ама коя е тая, бе?

После в стаята се появява мъж, който започва да отмахва столовете от пътя на жената. Пространство, което пречи, и пространство, което помага. Същата опозиция се демонстрира в следващия танц. Между столовете се появяват по-млада жена и мъж. Тя се хвърля в прегръдката му и се вкопчва в него. Но ръцете му са увиснали, безжизнени и жената няма за какво да се задържи. Свлича се в краката на мъжа. Незабавно се появява втори мъж, който сграбчва жената, повдига я и я залепва в прегръдката на първия мъж. Но ръцете му остават пасивни и тя отново се свлича на земята.

Сцената се повтаря и повтаря. Насилие и нужда от прошка? Защо не внимаваме повече в избора на жената? Как да позная, че тази жена е родената за мен? Как да я опазя? Как да се отърва от нарцисизма?

Един френски фотограф на име Ерве Жюбер, приятел на Фуко, пише в поредица статии, придружени с DVD, че „Кафе Мюлер“ те оставя облян в сълзи заради раната в сърцето ти. Чувството е на безпомощност у мъжа, който трябва да направи избор на жената в своя живот – веднъж натрапен, друг път свободен. Но кой е верният?

Пина Бауш те оставя да гледаш и да мислиш – затова изкуството ѝ не е само танц, а танцов театър. Тя въвежда този термин в театъра си във Вупертал, Германия. После славата ѝ избързва пред нея, когато започва след 1978 г. турнетата си по света. И никога в София.

Затова си позволявам да се разчувствам от идването на „Кафе Мюлер“ в зала „Люмиер“ – макар че гледането на екрана далеч не е същото както гледането на сцената. Но има и предимства, може да се забележат детайли, които да не впечатляват от сцената. Важното е да гледаш и чувстваш!

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg