Рашидов, Боршош, влиянието и културата на управление

Какво постигнахме след 1989-а, се питаме често, когато наближи датата 10 ноември. Излязохме ли от илюзията Социализъм, или продължаваме да си го носим като скъп спомен; има ли демокрация, или е само имитация; трябва ли ни демокрация, или не сме готови за нея; свободни ли живеем, или сме все още много зависими; кои бяха носителите на промяната и кои – на статуквото…

В „Площад Славейков“, разбира се, културата ни интересува преди всичко, защото наличието й предопределя всяка промяна, а отсъствието й проваля всяко добро намерение. Затова решихме да попитаме българските творци и интелектуалци кои са най-значимите постижения на българската култура след промените, както и кой е големият й провал. Решихме да направим опит и да определим кои са най-влиятелните фигури в отделните изкуства и има ли личност, която доминира над всички не само със своето присъствие в културата и изкуството, а и с обществената си позиция.

Трудна задача, но все пак не невъзможна се оказа анкетата, наречена от нас „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“. Нямаме претенции да правим социологическо проучване, но немалко от запитаните приеха анкетата като класация – а (поне у нас) повечето хора на изкуството отказват да говорят за успехите (и неуспехите) на колегите си, дори рядко посещават събития, на които не участват лично. И тъкмо заради това ценим толкова много отговорите, които получаваме. Защото най-голямото признание, което един творец може някога да получи, е от неговите колеги.

Но целта на тази анкета не са похвалите и оплакванията, а опит да разберем доколко успешно се оказа освобождаването на българската култура от предишните й зависимости.

Отговорите на анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“ ще бъдат публикувани до 9 ноември – ден по-късно ще направим равносметка на събраните мнения. Ще публикуваме отговорите на поканени от „Площад Славейков“ творци, интелектуалци и журналисти, но ще се радваме, ако и читателите се включат със своите обобщения (на mail@ploshtadslaveikov.com или в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук). Няма да бъде търсено и публикувано мнението на хора, огласени като съпричастни към структурите на Държавна сигурност.

(Отговорите, в които е посочен „Площад Славейков“, ще бъдат изтривани.)

Интелигенцията у нас продължава да е локална
Милена ФУЧЕДЖИЕВА, писателка

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Най-значимото й постижение не е нейно – свободата на изразяване като експериментиране с всякакви форми и възможността да кажеш всичко без цензура или автоцензура са постижения на свободния свят срещу несвободния, в който живяхме до ’89 г. Това постижение не означава непременно качество, защото е необходимо първо количеството, следвайки диалектическият материализъм, че количествените натрупвания създават качествени. Но има движение към качеството. Постиженията все още не са много, но ги има във всяка сфера на изкуството, както и в битието на българина. Българската култура вече дава път на пешеходците, създава петиции, пази природата и животните, доколкото може. Провокативно кърми в молове… Това е шега.

– А кой е големият й провал?

– Неспособността на творците от моето поколение да се видят като богове на собствената си машина. Остатъчното вкопчване в травмата от несигурността на свободата. Тоталната липса на градско-европейска елегантност, освен в няколко броящи се на пръсти творци. Художествено-творческата интелигенция продължава да бъде локална.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – отсъствала съм 20 години от България и съм пропуснала страшно много. „Нощна пеперуда“ на Явор Гърдев ми е любимо, представленията на Теди Москов, на Куркински, на Камен Донев, на Морфов. Поименно не мога да отделям;

б) музиката – не съм запозната със съвременната българска симфонична музика;

в) литературата – Емилиян Станев го няма, Димитър Димов и Димитър Талев – също. В четенето живея извън местния контекст, дълбинно предпочитам да нямам мнение;

г) киното – извън „Източни пиеси“ филмите, занимаващи се с българска маргиналия, не са ми интересни. А пък абстрахирайки се от идеологическото, Въло Радев също го няма. Никой досега не е успял да достигне нивото на елегантност на филма му за комунистическите терористи „Черните ангели“ или „Осъдени души“. Тази класа и елегантност на киноизраза, както и способността да разкажеш една история увлекателно и по правилата на холивудското кино, просто вече не съществува и това не е само поради липса на пари;

д) изобразителното изкуство – има много талантливи художници, не мога да отделя никого;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – всички сайтове и предавания, които не се занимават с политика и новини, а с култура и социум.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Министърът на културата, както и всички, които участват в журита и комисии. Там се разпределят пари и влияние. Там се въздигат хора според възможния кръгозор на участниците в конкретната завера. Мирослав Боршош имаше потенциал да е един от най-влиятелните, но културата на управление е не по-малко важна.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – първо зрителите. След това Явор Гърдев все повече се превръща в личността с най-силно отсъствие. Повтарям се – пак Теди Москов и Александър Морфов. От младите никой все още не ме е запленил като това режисьорско трио, но харесвам работата на Петър Денчев, който тепърва ще се развива. В сценографията – Никола Тороманов, Чочо Гюзелев, Свила Величкова;

б) музиката – Калин Николов. Асен Аврамов. Соня Йончева като световна величина;

в) литературата – читателите. Божана Апостолова, Захари Карабашлиев, Жаклин Вагенщайн. Преводачите;

г) киното – продуцентът Галина Тонева, киноактрисата Анжела Недялкова;

д) изобразителното изкуство – кураторите. Модерното изкуство е изцяло тяхно производно. За да разбера, че камък в средата на зала е мощно визуално социално послание, трябва да се намери достатъчно добър куратор, за да може да ми го внуши;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – главните редактори на малкото издания, занимаващи се с култура, продуцентите на малкото предавания, занимаващи се с култура и т.н. Извън тях интернет предлага цялата култура на света на тепсия. Меценатите? Кои са те извън Сашо Дончев? Има ли ги?

Наивна бе вярата, че културата ще съществува извън политиката
Димитър СТАЙКОВ, театрален критик

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Освобождаването от задължителния идеологически поклон към комунизма и Съветския съюз.

– А кой е големият й провал?

– Наивната вяра, че ще съществува независимо от политическите структури и климат.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – варненските спектакли на Явор Гърдев, постановките на Морфов в Народния театър, постановките на Младенова и Добчев от ранния период на „Сфумато“, трите представления по Чехов в края на живота на Азарян, бурлеските на Теди Москов;

б) музиката – не понасям българската музика във всичките й стилове, тенденции, жанрове, личности. Срещу стрес и покруса слушам Шопен и Моцарт;

в) литературата – прозата на Георги Господинов, Емилия Дворянова, Здравка Евтимова;

г) киното – „Тилт“;

д) изобразителното изкуство – картините на Вихрони Попнеделев, който е аналогът на Теди Москов в живописта;

е) други (телевизия, социални мрежи, други медии) – „Господари на ефира“, в която и да е телевизия.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Доскоро беше Светлин Русев поради надареното от природата чувство за публична поява на точното място в точното време с точната пледоария. Така беше от 1990-а досега, но и той си отива биологически.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – той е парцелиран на владения, управлявани от лица, които се стремят да уверяват съседните владетели в своята значимост. Демиурзи са режисьорите организатори (да се прави разлика от мениджъри) – Младенова и Добчев, Пламен Марков, Явор Гърдев, департаментът „Театър“ в НБУ, Диана Добрева, Лили Абаджиева, Владимир Люцканов, Бина Харалампиева, Асен Блатечки, Стайко Мурджев;

б) музиката – не знам и не ме интересува;

в) литературата – арбитър с подхранван от някои среди имидж е Антон Дончев, но публиката чете Милен Русков;

г) киното – режисьорите от старото и средното поколение са аут от филмовата реалност. Наместват се новите – Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Ралица Петрова, Илиян Метев, Илиян Джевелеков, Виктор Чучков-син, Драгомир Шолев, Любомир Драганов, Иван Владимиров;

д) изобразителното изкуство – няма най-влиятелна фигура, всеки работи за себе си. Но има най-ненавиждана – Валентин Старчев, авторът на грозния и некадърен паметник пред НДК, който приказно се изпари, въпреки двуличните, вероломни и манипулативни обяснения на автора му;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – телевизиите продължават да влияят най-силно върху масата зрители и незрители – косвено. Държавната губи спрямо частните.

Най-големите успехи в културата са лични, не национални 
Асен АСЕНОВ, организатор на арт събития

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Най-големите успехи дължим на отделни личности – Георги Господинов, Недко Солаков, Иво Димчев, Галин Стоев, Тео Ушев, Сашо Морфов, Александрина Пендачанска, Явор Гърдев, Санчо Финци, Соня Йончева, Маргарита Младенова и още много прекрасни български творци, които моля да ме извинят, че пропускам.

Това обаче са все лични успехи, не национални. За 27 години България не успя да създаде нито една значима международно културна институция или съвременен продукт Made in BG. Ние си останахме затворени в локалността. Нямаме какво друго да покажем на света днес, затова още показваме тракийското злато и „Мистерията на българските гласове“, които са сред най-успешните културни продукти, създавани по времето на соца и се отнасям с голям респект към тях.

– А кой е големият й провал?

– Най-големият й провал е, че тя все още е във фризера на локалността.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – нека да не говорим за театър, а за перформативни изкуства – безапелационно Иво Димчев, защото е най-разпознаваемият български продукт в областта на изпълнителските изкуства по света.

Другото огромно събитие е назначаването на Галин Стоев за директор на театъра в Тулуза – изключително важна културна институция във Франция;

б) музиката – Соня Йончева, заради лекотата, с която завладя най-големите оперни сцени по света;

в) литературата – Георги Господинов, затова, че поставя съвременната българска литература на световната карта;

г) киното – номинацията за „Оскар“ на „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев;

д) изобразителното изкуство – изложбата на Недко Солаков на „Документа“;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – нямам номинации тук.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Вежди Рашидов – най-дълго управлявалият министър на културата в новата ни история.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – този въпрос изключва всички останали сценични изкуства и е дискриминационен. Затова да приемем, че питате за изпълнителски изкуства и че не става дума само за влияние на територията на страната ни – Иво Димчев;

б) музиката – Александрина Пендачанска;

в) литературата – Георги Господинов;

г) киното – Тео Ушев;

д) изобразителното изкуство – Недко Солаков;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – Георги Тошев.

Всичко дотук в анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“