Рашидов: Цял живот съм Дон Кихот, не намерих своя Сервантес

Цял живот съм бил Дон Кихот, не можах да намеря своя Сервантес, каза пред Светослав Иванов по Би Ти Ви Вежди Рашидов. В предаването „120 минути“ министърът на културата разказа как се е променил животът му след диагнозата рак.

„Всеки ден си взимам сбогом с живота“, каза гостът.

В клиниката в Германия, където 2, 5 месеца е бил на химиотерапия, Рашидов сподели, че е рисувал акварели – гледките от прозореца на болничната му стая. Скоро ще ги покаже в изложба в България.

„Това ми спаси времето – да не мисля за болестта. Картините ме измъкваха от реалността“, казва скулпторът.

Рашидов споделя, че терапията в Берлин е дала резултат, „усмивката ми се върна“:

„Сега ми казаха, че вече го няма този карфиол – на снимка туморът ми изглежда точно като карфиол, който ти е завладял гърлото. Докторът каза, че е хубаво да отида след 2 години да ме види пак. И на шега го попитах: Искате да кажете, че след две години ще съм още жив? Той се усмихна и отвърна: Ние, лекарите, никога не говорим вместо Бог.“

На въпрос дали работата му като министър не вреди на здравето му, Рашидов отговори:

„Вече не. Преди се вълнувах като негодуват някои хора, чудех се защо го правят – защото аз, общо взето съм човек, който обича хората на изкуството, просто съм един от тях. И ако бюджетът на театрите беше 50 милиона лева като станах министър,  сега е 70 милиона – това не е станало от небето, а защото чукам по една маса и искам. Парите на киното от 10 милиона лева станаха 14 милиона – това стана с желание нещата бавно, но да вървят нагоре…

Ядосвах се преди. Сега вече не. Сега започнах и другото да разбирам – ние, творците, сме малко шумни, малко пискливи, обичаме все да сме недоволни. Може би това е нашата мисия. Днес просто съм по-близо вече до моите колеги. Ние сме такива – леко маниакални, себелюбиви, но и изключително талантливи.

И сега ще бъде откровен – зала „България“ от бомбардировките не беше ремонтирана, ремонтираме едно Ларго, което няма аналог в европейските столици, като изключим Рим.“

Рашидов каза, че е приел министерския пост от уважение към Бойко Борисов:

„Аз съм най-старият в това правителство и може би ми е време вече – втори мандат – да приключвам, но имам още някои задължения: да направя Пловдивския театър… На политиците бих казал да не се задържат толкова дълго във властта като мене, някои са вече четвърти мандат в парламента. Това уморява хората. Аз повече от този мандат няма да бъда [в управлението]. Ако все още съм там – то е, защото имам недовършени неща и от уважение към премиера.

Не съм предател, никога не съм предавал хора, с които имам чисто приятелски и човешки чувства. Някой да ме е чул да плюя Илия Павлов? Винаги съм казвал, че ми е бил приятел. Уважавах го, но никога не съм работил при него. Познавах го, още когато работеше в Министерството на културата, в студио „Време“. На мен нищо лошо не ми е сторил. Не мога да бъда съдия на моите приятели, не ги обвинявам. Но бях наречен „мултак“, искаха да ме очернят. След това бих един полицай, когото не съм бил – не знам защо. Акция политическа, защото езикът ми беше остър, но прям. Изядох шамарите.

Аз ще бъда един от най-известните скулптори, който няма да имам паметник и скулптура в собствената си държава.“

Какво е България за мен? Думата „родина“ идва от думата „род“ – моята родина са гробовете на моите родители, да отида на тях като катализатор – да се пречистя, каза Рашидов.

„Не е патриот онзи, който по ганьовски се тупа в гърдите. За мен всеки български гражданин е огромен патриот, ако носи качества или дивиденти на държавата, ако й носи слава, нещо градивно и добро, който е значим за историята“, обясни той.